ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ЗАБОЛЯВАНИЯТА НА БЪБРЕЦИТЕ И ПИКОЧООТДЕЛИТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА

ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ЗАБОЛЯВАНИЯТА НА БЪБРЕЦИТЕ И ПИКОЧООТДЕЛИТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА

КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО С БИЛКИ ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯТА НА БЪБРЕЦИТЕ И ПИКОЧООТДЕЛИТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА

Като изключим чуждоземното билка Lespedeza capitata, тинктура и лиофилизати от което (богати на флавоноиди) под името леспенефрил се прилагат като ефикасни средства при нефрити с азотемия, нашата диворастяща лекарствена флора е богата на лековити билки с диуретично и салуретично действие, които могат да се окажат полезни помощни средства при отоци с различна генеза (при сърдечни, бъбречни, чернодробни и някои обменни заболявания). При много от тези растения поради предизвикваното от тях засилване на диурезата се разчита на облекчаване изхвърлянето на конкременти от пикочните пътища. С въздействието, което упражняват върху обмяната на електролитите и върху тяхната разтворимост в урината, някои от тези растения могат до известна степен и пряко да влияят върху формирането на пикочните конкременти. Значителна група от диуретично действуващите растения благодарение на съдържащите се в тях етерични масла и други вещества с антимикробно действие се прилагат и при инфекциозно-възпалителни заболявания на бъбречното легенче и на пикочните пътища.

 Като типичен пример за билка със силно диуретично действие при много ниска токсичност ще споменем бъза (Sambucus ebulus L.). Други диворастящи или култивирани в нашата страна растения с диуретично действие при много добра поносимост на приготвяните от тях чайове са целината (Apium graveolens L.), аспарагусът (Asparagus officinalis L.), магданозът (Petroselinum sativum Hoffm.), горският енчец (Solidago virgaurea L.), горската ягода (Fragaria vesca L.), обикновеният гръмотрън (Ononis arvensis L.), магарешкият бодил (Onopor- don acanthium L ), бялата бреза (Betula pendula Roth ), решетката (Carlina acan- thifolia All.), росенът (Dictamnus albus L.), лепката (Galium aparine L.), багрилната жълтуга (Genista tinctoria L.), изсипливчето (Hemiaria glabra L.).

Всички тези растения могат да бъдат полезни и при пикочнокаменна болест, но при това заболяване на по-добри резултати може да се разчита от полския хвощ (Equisetum arvense L.). Силициевите съединения, на които е богат полският хвощ, излъчвайки се с урината, изпълняват ролята на защитен колоид, който поддържа равновесното състояние между колоиди и кристалоиди и по този начин може до известна степен да възпрепятствува процеса на формиране на пикочните конкременти. Брошът (Rubia tinctorium L.) упражнява пряко литично действие върху калциево и магнезиево-фосфатните пикочни камъни. По-специални показания за приложение при пикочокаменната болест се изтъкват още за червената мехунка (Physalis alkegengi L.) и за пачата трева (Polygonum aviculare L.) — билка, което (подобно на хвоща) е богато на силициеви съединения.

В някои случаи със средствата на билколечението могат да се постигнат задоволителни резултати и при инфекциозно-възпалителните заболявания на пикочните пътища, особено при хроничните, трудно поддаващи се на съвременната антибактериална химиотерапия пиелити и цистити. За целта се имат пред видбилки, на които наред с диуретичното е присъщо и антимикрьбно действие, особено срещу патогенните микроорганизми, най-чести причинители на уроинфекции. В тази група лековити билки спадат мечото грозде (Arctostaphyllos uva ursi (L.) Spreng), хвойната (Juniperus communus L.), черната топола (Populus nigra L.), червената боровинка (Vaccinium vitis-idaea L.), огнивчето (Anagallis arvensis L.), лайката (Matricaria chamomilla L.), бъзът (Sambucus ebulus).

В ранните стадии на хипертрофия на простатата известно облекчение може да се получи с някои лековити билки и по-специално с листа от леска (Corylus avellana L.) и с отвара от корените на ветрогона Eryngium campestre L.).

 
БИЛКИ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРЕДИМНО ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА НА БЪБРЕЦИТЕ И ПИКОЧООТДЕЛИТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА:

Целина, керевиз

Царевица 

Зайча сянка, аспарагус

Бяла бреза

Багрилна жълтуга 

Бъзак, тревист бъз

Брош

Бяла топола

Пореч

Пача трева

Решетка

Троскот

Самодивско биле

Синя хвойна

Хвощ

Ягода горска

Еньовче

Лазаркиня

Латинка

Изсипливче

Миши уши, рунянка

Магданоз, мерудия

Мехунка

  Мечо грозде

Селим

Гръмотрън

Чемшир див

Огнивче

Черна топола

 Червена боровинка

Коноп

Ветрогон