Багрилна жълтуга, като диуретично средство
Багрилна жълтуга (бояджийска жълтуга, типец оцветило)
Genista tinctoria L. s. L
Aнглийски - Dyer's Green weed, Руски - Дрок красильный, Френски - Genet des teinturiers, Немски - Farber Ginster
Сем. Fabaceae /Leguminosae/ - Бобови
Основно действие на багрилна жълтуга
Диуретично и лаксативно.
Експериментални и клинични данни на багрилна жълтуга
Според учените Акопов (1977), Гамерман и Юркевич (1965) чаят, приготвен от билката, повлиява благоприятно на болестни състояния, свързани с намалена функция на щитовидната жлеза. Акопов дори доказва през 1977 г. наличието и на вазодилатативно действие на извлеци от растението.
Емпирични данни на багрилна жълтуга
Билката се използва в народната медицина главно като диуретично средство, при заболявания, протичащи със задръжане на течности в организма, като сърдечна недостатъчност и др. Диуретичният й ефект определя използването й при лечение на бъбречнокаменната болест, както и при камъни в пикочния мехур. Билката притежава също и лаксативен ефект. Както диуретичният, така и лаксативният ефект на билакатасе дължи на съдържащия се в нея флавоноиден глюкозид лутеолин. Билката съдържа в малки количества алкалоида цитизин, който притежава аналептичен ефект. Той повишава артериалното кръвно налягане и възбужда дишането. Макар и рядко, билката може да се използва и при лечение на някои чернодробни заболявания.
Багрилна жълтуга състав
Химичният състав на багрилната жълтуга не е добре проучен. Алкалоиди (цитизин, метилцитизин, спартеин), гликозиди, танини, флавоноиди, органични киселини, етерично масло, тритерпенови сапонини, горчивина, слуз и минерални соли се срещат в стъблата и листата. Цветовете съдържат жълти пигменти (генистеин и лутеолин), придавайки на венчелистчетата жълт цвят.
Багрилна жълтуга лечебни свойства
Въпреки че в официалната медицина не се използва багрилна жълтуга, полезните свойства на това растение се използват от народните лечители като основен компонент на лекарствата при лечението на широк спектър от заболявания (хипотиреоидизъм, нервно изтощение, оток на сърцето и бъбреците, чернодробно заболяване, подагра, ревматоиден полиартрит, диатеза на пикочната киселина, злокачествени тумори в червата).
Описание на багрилна жълтуга
Храст, (10) 30 - 60 (100 - 200) см висок. Стеблото изправено или полегнало, в основата разклонено, рядко просто, вдървеняло, без бодли. Листата прости елиптични или елиптично ланлетни, делокрайни, голи или влакнести. Цветовете в рехави гроздовидни съцветия по върховете на стеблото и разклоненията. Венчето жълто, от 5 нееднакви листчета. Плодът продълговат странично сплеснат боб, гол или късовлакнест, прав или слабо сърповидно извит. Цъфти май - юли.
Разпространение на багрилна жълтуга
Расте из храсталаци и просветлени гори. Разпространено из цялата страна докъм 1500 м надморска височина. Среща се в цяла Европа (без крайните северни и южни части).
Дрога на багрилна жълтуга
Изсушените надземни части на багрилната жълтуга (Herba Genistae tinctoriae) се събрат по време на цъфтежа. Притежават неспецифичен вкус и миризма.
Съдържание на багрилна жълтуга
Алкалоиди от хинолизидиновата група (цитизин, Н - метилцитизин, анагирин и др.) и флавоноиди (генистеин, генистин, лутеолин, даидзеин и др.).
Подходящи комбинации на багрилна жълтуга
С оглед на диуретичното й действие, билката се комбинира често с Fructus Juniperi.
Начин на приложение на багрилна жълтуга
15 гр от билката се заливат с 300 мл хладка вода, възвира се и се запарва до 1/3 от наличния обем, като от течността се пие по 1 - 2 суп. лъжици през 2 часа.
D.S. Една чаена лъжичка се запарва с чаша вряща вода - доза за един ден, като се пие на глътки.
Нежелани реакции на багрилна жълтуга
При поемане на големи количества от билката може да се развие никотиноподобно отравяне поради съдържанието на цитизин в нея. Това задължава използването й да става предпазливо.
Loading...