Целина, керевиз, действие и приложение на билката
Apium graveolens L.
Aнглийски — Wild Celery, Pуски — Сельдерей пахучий, Френски — Ache, celeri, Немски — Sellerie
Сем. Apeaceae (Umbelliferae) — Сенникоцветни
|
|
Описание на целина, керевиз
Двугодишно тревисто растение със специфична миризма, с главест сочен, дебел корен с жълтеникава или възкафява кора и бяла сърцевина. Стеблото изправено, 100—150 см високо, кухо, силно разклонено» Листата пересто нарязани тъмнозелени лъскави. Цветовете малки зеленикави, събрани в многобройни 6—12-лъчеви сенници. Плодът — яйцевиден, странично сплеснат, сивокафяв, с 5 надлъжни ребра, разпадащ се на две половини. Цъфти юли — август.
Разпространение на целина, керевиз
Расте и по мочурливи, блатисти места и влажни пясъци. Разпространено по Черноморското крайбрежие и поречията на реките Дунав, Марица, Струма. Широко култивирано като зеленчуково растение. Среща се в цяла Европа, по крайбрежията (без крайния север).
Дроги на целина, керевиз
Корен (Radix Apii), плод (Fructus Apii).
Съдържание на целина, керевиз
Коренът съдържа 0,1% етерично масло, холин, аспарагин, майит, тирозин, слуз, скорбяла (1,6%), пентозан, глутамин, тлъсто масло, киселини, амини, вит. С, токсични полиаце- тиленови съединения. Плодовете съдържат 2—3% етерично масло с 60% лимонен, 10% селенин, 2,5% седанолид (лактон), 0,5% анхидрид на седаноновата киселина, апиин (флавонов глюкозид) (Seel, 1952).
Основно действие на целина, керевиз
Диуретично.
Експериментални и клинични данни на целина, керевиз
Диуретичното действие се дължи главно на етеричното масло.Целината има най-малко осем различни компоненти, които могат да бъдат ефикасни срещу рак, включително и вещества, които неутрализират действието на някои канцерогени. Тя също има някои слаби противогъбични и антибактериални свойства.
Емпирични данни на целина, керевиз
В народната медицина се прилага се за стимулиране на централната нервна система при импотентност; като антиревматично средство.
Начин на приложение на целина, керевиз
Приема се сок от свежи корени ПО 1-2 чаени лъжички 2—3 пъти дневно преди хранене. Приготвя се и като запарка: 1—2 чаени лъжички се заливат с 1 чаша вряща вода; след изстиване се прецежда и се изпива на порции за един ден.
Запарки от семената се използват за лечение на ревматоиден артрит и подагра. Разреденото етерично масло е също ефективно при такива състояния.
Етеричното масло се използва, като се поставя в топла вода и се киснат болезнени, подагрени зони на краката.
Тинктури от корени са били използвани като диуретик при хипертония и уринарни разстройства, както и като компонент в артритни средства или като бъбречен стимулант и средство за изчистване.
Сок от прясна целина (цялото растение) се приема за ставни и уринарни възпаления, както и за лечение на евматоиден артрит, цистит или уретрит, състояния на слабост и нервно изтощение.
Коренът на целината се използва като ефикасен диуретик, при камъни в пикочния мехур, както и в качеството си на горчиво храносмилателно средство и чернодробен стимулант.
Въпреки че прясното стъбло е с много по-малко лечебни свойства от другите части на растението, консумацията му може да стимулира отделянето на повече кърма, въпреки че дивата целина е по-ефективна за това.
Семената се използват предимно като диуретик и могат да помогнат за изчистване на токсините от системата, особено в случаите на подагра, където кристали пикочна киселина се събират в ставите.
Леко горчив агент, но действа като умерен храносмилателен стимулант.
Ценни съвети за целината за избор и съхранение
Можете да съхранявате целината лесно, подобно на всички кореноплодни. Преди съхранение, добре почистете целината и я нарежете на малки парчета. Можете да я съхранявате в хладилник.
Препарати, с включена целина в състава им:
Australia: Arthritic Pain Herbal Formula 1; Boswellia Complex; Devils Claw Plus; Fluid Loss; Guaiacum Complex; Lifesystem Herbal Formula 1 Arthritic Aid. Canada: Herbal Diuretic. India: Flexi-muv. Malaysia: Celery Plus. UK: Mixed Vegetable Tablets; Modern Herbals Rheumatic Pain; Napiers Backache Tea; Rheumatic Pain; Rheumatic Pain Tablets; Sciatica Tablets; Vegetex.
Литература:
1 Garg SK et al. Glucosides of Apium graveolens. Planta Med 1980; 38: 363–365.
2 Garg SK et al. Apiumetin – a new furanocoumarin from the seeds of Apium graveolens. Phytochemistry 1978; 17: 2135–2136.
3 Garg SK et al. Celerin, a new coumarin from Apium graveolens. Planta Med 1980; 38: 186–188.
4 Garg SK et al. Minor phenolics of Apium graveolens seeds. Phytochemistry 1979; 18: 352.
5 Dall'Acqua et al. Biosynthesis of O-alkylfurocoumarins. Planta Med 1975; 27: 343–348.
6 Garg SK et al. Apiumoside, a new furanocoumarin glucoside from the seeds of Apium graveolens. Phytochemistry 1979; 18: 1764–1765.
7 Garg SK et al. Coumarins from Apium graveolens seeds. Phytochemistry 1979; 18: 1580–1581.
8 Innocenti G et al. Investigations of the content of furocoumarins in Apium graveolens and in Petroselinum sativum. Planta Med 1976; 29: 165–170.
9 Kar A, Jain SR. Investigations on the antibacterial activity of some Indian indigenous aromatic plants. Flavour Industry 1971; February.
10 Beier RC et al. Hplc analysis of linear furocoumarins (psoralens) in healthy celery (Apium graveolens). Food Chem Toxicol 1983; 21: 163–165.
11 Chaudhary SK et al. Increased furocoumarin content of celery during storage. J Agric Food Chem 1985; 33: 1153–1157.
12 Fehr D. Untersuchung über aromastoffe von sellerie (Apium graveolens L.). Pharmazie 1979; 34: 658–662.
13 Stahl E. Drug Analysis by Chromatography and Microscopy. Ann Arbor, Michigan: Ann Arbor Science, 1973.
14 Bjeldanes LF, Kim I-S. Phthalide components of celery essential oil. J Org Chem 1977; 42: 2333–2335.
15 Bos R et al. Composition of the volatile oils from the roots, leaves and fruits of different taxa of Apium graveolens. Planta Med 1986; 52: 531.
16 Kavalali G, Akcasu A. Isolation of choline ascorbate from Apium graveolens. J Nat Prod 1985; 48: 495.
17 Gijbels MJM et al. Phthalides in roots of Apium graveolens, A.graveolens var. rapaceum. Bifora testiculata and Petroselinum crispum var. tuberosum. Fitoterapia 1985; 56: 17–23.
18 Teng CM et al. Inhibition of platelet aggregation by apigenin from Apium graveolens. Asia Pac J Pharmacol 1988; 1: 85–89.
19 Lewis DA et al. The anti-inflammatory activity of celery Apium graveolens L. (Fam. Umbelliferae). Int J Crude Drug Res 1985; 23: 27–32.
20 Berkley SF et al. Dermatitis in grocery workers associated with high natural concentrations of furanocoumarins in celery. Ann Intern Med 1986; 105; 351–355.
21 Austad J, Kavli G. Phototoxic dermatitis caused by celery infected by Sclerotinia sclerotiorum. Contact Dermatitis 1983; 9: 448–451.
22 Ashwood-Smith MJ et al. Mechanisms of photosensitivity reactions to diseased celery. BMJ 1985; 290: 1249.
23 Déchamp C et al. Choc anaphylactique au céleri et sensibilisation à l'ambroisie et à l'armoise. Allergie croisée ou allergie concomitante? Presse Med 1984; 13: 871–874.
24 Forsbeck M, Ros A-M. Anaphylactoid reaction to celery. Contact Dermatitis 1979; 5: 191.
25 Pauli G et al. Celery sensitivity: clinical and immunological correlations with pollen allergy. Clin Allergy 1985; 15: 273–279.
26 Opdyke DLJ. Celery seed oil. Food Cosmet Toxicol 1974; 12: 849–850.
Loading...