Самодивско биле, действие и приложение на билката
Dictamnus albus L.
Aнглийски - Burningbush, white dittany, Руски - Ясенец, Френски - Fraxinelle, Немски - Diptam, Български - билка Росен
Сем. Rutaceae - Седефчеви
Синоними на самодивско биле
росен, русалийче, самодивска трева, ясенец
Основно действие на билката самодивско биле
Диуретично.
Експериментални и клинични данни на билката самодивско биле
Водните извлеци от цветовете на билката притежават бактериостатично действие спрямо Bacillus subtillis. По данни на учения Шретер публикувани през 1975г. отварата от росен притежава антимикотична активност и може да се използва за лечението на епидермофитии. В експериментални условия Варлаков през 1943г. установява, че билката ускорява кръвосъсирването.
Емпирични данни на билката самодивско биле
В народната медицина както у нас, така и в други страни билката се използва за различни цели. Росенът е известен като противоглистно средство, което е свързано със съдържащия се в корените му лактон, притежаващ структура, близка до тази на сантонина. Този ефект понастоящем няма практическа използваемост поради наличието на други по- ефективни противоглистни средства. Без практическа стойност е и температуропонижаващият ефект на билката, който до голяма степен се обуславя от диафоретичното му действие. В нашата народна медицина росенът се използва като диуретично средство при лечението на цистити, пиелити, нефролитиаза, камъни в пикочния мехур и др. Valnet през 1972г. определя, че различните части отбилката притежават различен ефект, като листата имат глистогонен ефект и подобряват храносмилането, а корените притежават тонизиращо действие върху организма. Водните извлеци от билката се използват за външна употреба при кожни заболявания, като екземи, лишеи, косопад, разширени вени и др.
Описание на билката самодивско биле
Многогодишно тревисто растение с мощен вдървенял корен, със силна неприятна миризма. Стеблата прави, 35 - 80 см високи. Листата последователни сложни нечифтоперести. Цветовете многобройни във връхни гроздовидни съцветия, цветните дръжки жлезисти, късо влакнести. Венчелистчетата 5, свободни, елиптично ланцетни, бялорозови до синьобели, на гърба с тъмночервени жилки и тъмни точковидни жлези. Плодът 5-гнездна кутийка. Семената черни, лъскави. Цъфти май - юли.
Разпространение на билката самодивско биле
Расте по сухи тревисти, каменливи и храсталачни места, из разредени гори, предимно на варовик. Разпространено в по-голямата част от страната (без Беласица, Витоша, Рила, Пирин), от равнините докъм 1200 м надморска височина. Среща се в Централна и Южна Европа.
Дрога на билката самодивско биле
Събраните в края на лятото или в началото на есента корени (Radix Dictamni), изчистени и изсушени в проветриви помещения или при температура, не по-висока от 35°С.
При брането на тази билка и при манипулациите с дрогата могат да се появят мехури по кожата, поради което трябва да се вземат предпазни мерки. Изсушените корени са дълги до 30 см, разклонени светлокафяви или жълти отвън, а отвътре жълти с неприятна миризма и силно горчив балсамичен вкус.
Съдържание на билката самодивско биле
Алкалоиди (диктамнин, фагарин), диктамнолактон, горчиви вещества, сапонини, фурокумарини и етерично масло.
Подходящи комбинации: Росенът може да се комбинира с валериана и маточина.
Нежелани ефекти на билката самодивско биле
При допир с билката, особено по време на цъфтежа й, когато тя е изключително богата на етерично масло, могат.да се получат тежки увреждания на кожата, подобни на изгаряния. Те се изразяват в зачервяване, мехури и разязвявания, които са болезнени и трудно заздравяват. Според някои тези увреждания наподобяват уврежданията на кожата от бойното отровно вещество иприт. След зарастване на раните остават трайни следи - хиперпигментация и ръбци. Етеричното масло е летливо и при поднасяне на запалена клечка кибрит може да се запали и да създаде впечатлението, че „билката гори". Експериментално е доказана възможността за отравяне при инхалиране на парите на етеричното масло на росена. Клинично отравянето се манифестира с обща отпадналост, сънливост. Лечението на отравянето с росен е неспецифично.
Заболявания и състояния, при които се прилага самодивско биле
Отварата от корена действа като фиксиращо средство за пациенти с „лошо храносмилане“, като антихелминтик и като „женско лекарство“. Трябва обаче да се отбележи, че билката се предписва изключително рядко.
В народната медицина инфузията и отварата от корените се използва при аменорея, избелване, епилепсия, астения, истерия, като спазмолитично, антипиретично, антихелминтно, детоксикиращо, абортивно, слабително, стипчиво, антисептично средство, за метеоризъм и като антипиретик за прекъсваща треска. В китайската медицина за лечение на проказа. Семената под формата на отвара в народната медицина се използват при аменорея, истерия. В българската народна медицина чаят се използва като потогонно средство при висока температура, бъбречнокаменна болест, ревматизъм, заболявания на женските полови органи и епилепсия. Растението е отровно.
Начин на приложение на билката самодивско биле
Една кафена лъжичка нарязани корени се варят в продължение на 5 мин в 400 мл вода. От течността се пие по една винена чаша три пъти дневно.
Външно приложение на билката самодивско биле
Външно под формата на лапи и компреси. Като детоксикиращо средство и антисептик се прилага външно в козметиката.
Loading...