ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ЗАБОЛЯВАНИЯТА НА ДИХАТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА
ОСТЪР ТРАХЕОБРОНХИТ |
ХРОНИЧЕН БРОНХИТ |
БРОНХИАЛНА АСТМА |
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО С БИЛКИ ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯТА НА ДИХАТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА
Отдавна билколечението има определен дял в научно обоснованата терапия на заболяванията на дихателните пътища. Едни от главните показания за приложение на лечебните билки са били и продължават да бъдат възпаленията на горните дихателни пътища и различните видове както остри, така и хронични бронхити. Като подпомагащи основната терапия средства лечебните билки могат да намерят определено, макар и скромно място и при лечението на бронхиалната астма и бронхиектазичната болест. При подбора на подходящите лечебни билки за едно или друго заболяване на дихателните пътища трябва да се излиза от съдържанието им на физиологично активни вещества, които определят едно или друго преимуществено действие. Такъв показател като билки срещу кашлица малко може да ползва терапевта, защото на едни билки може да се разчита при лечението на остри ларинготрахеити, на други — при лечението на хронични бронхити, на трети — за лечението на кашлицата при бронхиектазии и на съвсем различни — при бронхиална астма. Стесняването и прецизирането на показанията за приложението на лечебните билки при определена нозологична единица от голямата група заболявания на дихателните пътища, както между впрочем и при стомашно - чревните, а и при повечето други групи заболявания обаче е много трудно, в редица случаи и невъзможно, тъй като богатството на различни съставки във всяка билка определя множество фармакологични действия и в една или друга степен припокрива показанията на едни билки с показанията на други.
При остри възпалителни процеси на горните дихателни пътища преди всичко се прилагат лечебни билки, които съдържат слузести вещества. Водни извлеци от такива билки действат успокояващо на раздразнените от възпалителния процес лигавици. При остро възпаление не само на горните дихателни пътища, но и на бронхите, при липса на по - обилна секреция е неправилно да се предписват съдържащи сапонини билки. Тези билки идват под съображение едва в подострите стадии, а главното показание за приложението им са хроничните бронхити, при които трябва да облекчат експекторацията и да направят ефикасен кашличния рефлекс. При мъчителна безрезултатна кашлица е необходимо да се прилагат билки с бронхолитично и с централно потискащо кашличния рефлекс действие.
|
|
От големия брой билки, намиращи приложение при лечението на заболяванията на дихателните пътища, поважните от които са описани в следващото изложение, тука ще се ограничим с няколко примера.
В групата на муцилагинозните противокашлични лечебни билки спадат лечебната ружа (Althaea officinalis L.), горският слез (Malva silvesrtis L.), подбелът (Tussilago farfara L.), лопенът (Verbascum thapsiforme Schrad.), теснолистният жиловлек (Plantago Lanceolata L.), исландският лишей islandica )L. (Ach.), семките на дюлята (Cydonia oblonga), пиреят (Agropyrmti repens) L.( P. B.).
В групата на експекториращите, главни билки, спадат жълтата иглика (Primula officinalis) L. (Hill.), горската теменуга (Viola odorata L.), бедреницата (Pimpinella saxifraga L.), сапуничето (Saponaria officinalis L.), медуницата (Pulmonaria officinalis L.), белият оман (helenium L.), бударицата (Galeopsis tetrahit L.), сладката папрат (Polypdffiffift Krulgare L.). Тука спадат и редица богати на етерични масла билки, като анасона (Fructus Anisi) и на резенето (Fructus Foeniculi), коренището на копитника (Asarum euro peum L.), евкалиптът (Eucalyptus globulus L.), самобайката (Glechoma hederacea L.). Богати на етерични масла билки, които освен експекториращо упражняват и антимикробно действие, като боровите пъпки (Turiones Pini) и хвойновите „ плодчета" (Fructus Juniperi), могат значително да облекчат състоянието на болни с бронхиектазии. При бронхиектазии може да се използва и чесън, чиито силно бактерицидно действащи фитонциди в значителна част се излъчват през белите дробове.
Билки с бронхолитично действие, които могат да се имат пред вид като успокояващи лечебни средства и при коклюш, са: мащерката (Thymus serpillum L.), червеният риган (Origanum vulgare L.), росянката (Drosera rotundifolia L.) бръшлянът (Hedera helix L.).
Към централно успокояващите кашлицата лечебни билки спадат жълтият мак (Glaucium flavum Crantz), съдържащ апорфиновия алкалоид глауцин, полският мак (Papaver roeas L.), който не съдържа морфин, но съдържа в малка количества други алкалоиди с централно успокояващо кашлицата действие: сънотворният мак (Papaver somniferum L.), богат на морфин и други централно потискащи кашлицата алкалоиди, не е фитотерапевтично средство. Змийското мляко (Chelidonium majus L.) действа противокашлично както с централното така и с периферното спазмолитично действие на съдържащите се в него алкалоиди.
Известно отслабване тежестта на пристъпите от бронхиална астма може да се постигне с характеризиращите се със силно спазмолитично действие билки, които съдържат тропанови алкалоиди (старо биле — Atropa belladona L., татул — Datura stramonium L., и блян — Hyoscyamus niger), както и c ефедрата (Ephedra dystachiaL.).
БИЛКИ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРЕДИМНО ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА НА ДИХАТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА:
Пирей
Полски мак
Папрат сладка
Ружа лечебна
Риган червен
Копитник
Страшниче - билка за безстрашие
Самобайка
Синя перуника
Исландски лишей
Дюля
Евкалипт
Бударица
Бръшлян
Бял оман
Бедреница
Мак жълт
Медуница
Мащерка
Волски език
Великденче
Анасон
Акация бяла, бял салкъм
Бор бял
Телчарка голяма
Термопсис
Теменуга горска
Теменуга трицветна
Иглика
Сапуниче
Пирински чай
Подбел
Лопен мъхнат, Лопен висок
Татул
Ефедра
Черен блян
Ромболистен спореж
Златен дъжд