Полски мак, действие и приложение на билката
Papaver Rhoeas L.
(сем. Papaveraceae — Макови)
Български народни наименования на полски мак
булица, булка, кадънка, коконка, плаакеница, пуплек, самозасяващ се мак, турчинбул
Народни наименования в други страни на полски мак
Aнглийски - corn poppy, Руски – мак самосейка, Немски - Kiatschmohn, Wilde Mohn, Френски - coquelicot.
Лечебни свойства на полския мак
Билката се прилага като успокояващо при болки и ката омекчително средство при кашлица във вид на сироп (Sirupus Rhoeados), който се приготвя по следния начин: 50 г ситно нарязани венчелистчета се заливат с 500 г вряща вода, в която предварително е разтворено 1 г винена или лимонена киселина. Запарката се оставя да стои 4 часа, като често се разбърква, а след това се прецежда. Към прецедената течност се прибавя 650 г захар и се сварява сироп, който се дава на децата по 1 чаена лъжичка 5 — 6 пъти дневно, под лекарски контрол.
Отварата от билкатасе употребява в народната медицина против диарии, неволно напикаване и др.
Билкатасе използва също и в бояджийската промишленост за багрене.
Медоносна билка.
От билкатасе получава червено пигментно вещество, което се употребява във виненото производство, а така също и за боядисване на платове в розово или виолетово.
Установено е, че билката до известна степен е отровна и за рогатия добитък и за конете.
Състояния и заболявания, при които се използва полски мак
Макът има успокояващ ефект върху централната нервна система, действа като леко сънотворно. Има обезболяващо, успокояващо, стягащо, потогонно и хемостатично действие. Инфузията на венчелистчетата се използва като отхрачващо средство при бронхит, трахеит, ларингит, безсъние, сърцебиене, както и дизентерия, диария, стомашно-чревни колики, спонтанно уриниране. Използвайте локално прах от венчелистчета, за да спрете кървене. В научната медицина не се използва маково семе.
Характерни особености и устройство на полски мак
Полският мак е едногодишна тревиста билка. Стъблото е до 80 см високо, право, просто или разклонено, малко или повече влакнесто. Приосновните листа са с дръжки, пересто разсечени, а дяловете са широки, яйцевидни, едро назъбени, връхните обикновено най-едри, по-рядко двойноперести, ланцетни назъбени делчета. Стъбловите листа са приседнали, удължено-яйцевидни, елипсовидни, триъгълни или ланцетни, триделни или пересто наделени, а дяловете са яйцевидни до тесноланцетни, наделени, назъбени или напилени, притъпени или заострени, със или без осили. Всичките са малко или много разперено влакнести, по-рядко възголи, синьозелени, жълтозелени или сивозелени. Цветовете са едри, единични, разположени по върховете на стъблото или разклоненията му. Цветните дръжки са до 20 см дълги, разперени и меко влакнести. Цветните пъпки са яйцевидно-елипсовидни, почти голи или разсеяно разперено-влакнести. Чашелистчетата са две, опадливи, жълто до синьозелени. Венчелистчетата са 4, едри, почти кръгли, целокрайни, опадливи, обикновено аленочер- вени, по-рядко бели, розови или виолетови, често с черно петно в основата си. Тичинките са много, с нишковидни черни или червени дръжки п синкави до синьозелени прашници. Плодовете са сравнително едри около 2 пъти по-дълги, отколкото широки, кълбести или широко обратно яйцевидни, в основата си закръглени, надлъжно наребрени, голиг непълно многогнездни, многосеменни, отварящи се на върха с десетина кръгли отвора. Семената са около 0,7 мм дълги, бъбрековидни,. мрежестонадупчени, тъмнокафяви, без придатък. Цъфти през май — август. Плодовете узряват през юни — октомври.
Разпространение на полски мак
В цяла Европа, включително Балканския полуостров, Средиземноморието, Югозападна Азия, Русия, Украйна, Западна Белорусия, Крим, Кавказ, Западен Сибир, Канарските острови, пренесено в Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия. У нас се среща като плевел, бурен и рудерална билка по нивите (особено по житните култури, жп. линии, необработваните площи и др.) в равнините и предпланиките в цялата страна докъм 1000 м надморска височина.
Запасите от билката са значителни.
Употребяема част на полски мак
Венчелистчетата (Flores Rhoeados).
Време за бране на полски мак
Май — юли.
Начин на бране на полски мак
Берат се само напълно развилите се венчелистчета на билката. Брането се извършва в сухо, по възможност слънчево време, около обяд. Бере се ръчно или чрез ожънване на цветоносните стъбла, след което венчелистчетата се отделят ръчно или се оставят сами да опадат.
Недопустими подмеси на полски мак
При брането да не се смесва с другите виреещи у нас като диворастящи видове от рода Papaver (още 5 вида), като берачът се придържа точно към описанието, дадено в Характерни особености. Другите, срещащи се у нас диворастящи видове са още слабо проучени.
Начин на сушене на полски мак
Това е една от билките, която се суши трудно. Веднага след събирането на материала се пристъпва към прочистването му от случайно попаднали при брането примеси и развалени венчелистчета и бързо се нарежда да се суши в проветриви помещения, като се разстила на много тънък пласт върху рамки или постелки. Отначало, докато се изпари по-голямата част от влагата, се обръща често. Най- добро качество се получава при сушене в сушилня при температура, не по-висока от 50°, като се внимава билкатада не прегори, особено по калориферите. Много е важно сушилнята да има много добра вентилацияг за да може билката действително да се суши, а не да се пържи. Сушенето на слънце не се препоръчва, тъй като има опасност от избледняване на венчелистчетата, а окраската е най-важното качество на билката.
Рандеман на полски мак
От 9 кг свежи венчелистчета се получава 1 кг сухи.
Описание на готовата билка полски мак
Изсушените венчелистчета от дивия мак са едри, почти цели, червени или с нечисто виолетовочервен цвят, с черно петно в основата си или без него. Миризмата е слаба, характерна, а вкусът — слизесто-блудкав.
Съхранение на полски мак
В сухи и тъмни помещения в добре изолирани от външната влага опаковки. От време на време да се проверява да не би билката да е овлажняла или да е нападната от насекоми.
Съдържание на полски мак
Около 0,05% алкалоидите реадин и реаденин — близки на изохинолиновите алкалоиди на сънотворния мак, незначителни количества от алкалоидите папаверин и тебаин, антоциановите глюкозиди мекоцианин и мекопеларгонин, слузни, пектинови, смолист и багрилни вещества, реадинова киселина и др. При изследвания от 1966 г. от билкато е изолиран алкалоидът глауцин (438), а чрез хроматографски анализ от билкатаса изолирани още два алкалоида — реадин и реагенин, както и 11 второстепенни, измежду които са идентифицирани протопин, тебаин и коптизин. При други изследвания са изолирани група алкалоиди, един от които по Rf-стойности е идентифициран като берберин. Не съдържа морфин. Билкатасъдържа също минерални соли, богати на желязо и магнезий, органични киселини (винена и др.) един антоцианов глюкозид (мекоцианин). Семената съдържат до 44% тлъсто масло, което може да служи както за храна, така и за технически цели.
Начини на приложение
В народната медицина венчелистчетата все още намират приложение под формата на сироп за кашлица и тревожност при малки деца. Чаят се дава при болки от различни видове, както и хапчета за сън. Отварата от главите в народната медицина се използва при остър бронхит (особено при деца), сърцебиене, коремна болка, в случай на нередовна и оскъдна менструация. Инфузията от листата в Индия се използва като тонизиращо и анти-фебрилно средство. Инфузията от цветовете на средиземноморския бряг на Египет, в Югославия и България се използва при лечението на респираторни заболявания. Венчелистчетата официално се използват в 12 страни. Инфузията на венчелистчетата в Индия се използва като потогонно и леко успокоително средство. Семената се използват в Египет, Мароко, Чили и Япония за лечение на онкологични заболявания на коремните органи, саркома, кондилом, с външни форми на рак и брадавици. В Индия млечният сок на растението се използва като леко успокоително и анти-фебрилно. В България самостоятелно приготвените цветове от мак се препоръчват като успокояващо средство при кашлица; трябва да се внимава при използването им при малки деца (по-високите дози предизвикват токсични ефекти). Действието му е подобно на действието на опиум, но много по-слабо.
Нежелани реакции на полски мак
Строгите противопоказания за употребата на лекарства на базата на мак са: при деца и възрастни; емфизем; чернодробно заболяване; хроничен алкохолизъм; аноксемия. При липса на противопоказания при лечение трябва да се използва само след консултация с лекар!
Съчетания на полски мак с билки
Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.
Loading...