Пирей, действие и приложение на билката
(житняк, пълзящ пирей)
Agropyrum repens (Li) P.S.
Aнглийски — Conch-grass, Руски — Пырей ползучий, Френски — Chiendent, Немски — Kriechende Quecke
Сем. Poaceae (Gramineae) — Житни
Основно действие на пирей
Пиреят има установено отхрачващо, противовъзпалително, диуретично действие.
Експериментални и клинични данни на пирей
Пиреят съдържа определено количество етерично масло, а също така и сапонини, които са в основата на отхрачващото и втечняващото жилавите бронхиални секрети действие, установяват учените след поредица изследвания върху свойствата на пирея. Противовъзпалителната активност на дрогата се свързва също така с наличното етерично масло (0,05%), което в основната си част се състои от въглеводорода агропирен. Това етерично масло се излъчва през белите дробове и действа както за усилване на експекториращия ефект на дрогата, така и за оказване на лек антисептичен ефект, присъщ на етеричните масла. Наличието на инулин в дрогата определено може да обясни диуретичното действие на пирея.
Емпирични данни на пирей
Българската народна медицина оползотворява противовъзпалителната активност на дрогата на пирея, като я препоръчва при лечението на ревматизъм, при възпалителни процеси, заангажиращи пикочоотделителните пътища (цистити, цистопиелити). Дрогата на пирея се предлага също така и за лечение на някои нарушения от обменен характер като подагра - усилва излъчването на повишеното при тази болест съдържание на пикочна киселина в организма. Като диуретично средство пиреят се препоръчва за лечение на асцита при чернодробната цироза.
Лечебни свойства на пирей
В народната медицина коренищата от пирей се използват много по-широко, отколкото в официалната медицина. В народната медицина коренищата се използват като диуретик, противовъзпалително, обвиващо, леко слабително и метаболитно средство. Под формата на отвари от коренища се пият при заболявания на черния дроб, белите дробове, бъбреците, инконтиненция на урината, уретрит и цистит, приемат се за болки в гърдите, с повишена температура, жълтеница, нередовни периоди и болки. С фурункулоза, диатеза и екзема на децата се къпят във вана с добавяне на сок от коренище от пшенична трева и се дават за пиене, особено с рахит. Сокът от пресни листа от пирей се използва за лечение на настинки, ТОРС, бронхит, холелитиаза и уролитиаза, пневмония. Лечебни бани с инфузия на билката се препоръчват при кожни заболявания (лишеен планрус и везикулатен дерматит), обриви, скрофула и хемороиди, а при хроничен запек се препоръчват клизми, отварата може да се приема и през устата. Отвара от изсушени пълзящи коренища се използва като противовъзпалително средство при ревматизъм, възпаление на пикочния мехур, подагра, жълтеница и водянка. Пълзящият пирей е добро лекарство при заболявания с нарушен метаболизъм на солта, метаболитен артрит и остеохондроза. Препаратите от пирей бързо лекуват фурункулоза, помагат при младежко акне и други кожни заболявания. При изпотяване на краката с неприятна миризма, билката се прилага върху тях за през нощта.
Начин на приложение на пирей
Две чаени лъжички ситно нарязани корени от пирей се заливат с 200 мл студена вода (извличане на студено) и престояват 12 часа. След филтриране остатъкът от дрогата повторно се залива с чаша вряща вода. След 10 минути двата извлека се смесват. Това е дозата за един ден.
Описание на пирей
Пиреят, познат още като житняк или пълзящ пирей, е многогодишно тревисто растение с дълго пълзящо, вкореняващо се във възлите коренище, издънки и изправени, 60-100 см високи цветоносни стебла, с плътни възли и кухи междувъзлия. Листата на пирея са плоски линейни, 4-8 мм широки, с гладки голи или влакнести влагалища. Цветовете на пирея са 4-7, събрани в малобройни класчета, формиращи удължен рехав клас. Плодът на пирея представлява зърно. Пиреят цъфти през юни и юли.
Разпространение на пирей
Пиреят расте по тревисти места, пасища и ливади, по открити и необработвани места, често на овлажнени терени. Билката е разпространен из цялата страна от низините докъм 1500 м надморска височина. Освен у нас, пиреят се среща в цяла Европа.
Дрога на пирей
Събират се подземните стебла (Phizoma Graminis) на пирея през пролетното или есенното оране на нивите. Изчистват се от пръста корените и листните влагалища, измиват се, нарязват се и се изсушават. Притежават сладникав вкус.
Съдържание на пирей
Около 10% слузни вещества, полизахарида тритицин, който при хидролиза отделя d-фруктоза, инозит и малко сапонини.
Противопоказания и нежелани реакции на пирей
Препаратите от пирей не се препоръчват при индивидуална непоносимост и алергични реакции.
Съчетание с други билки на пирей
Съчетава се с царевична коса, синя хвойна, пресечка, полски хвощ, люцерна, бяла върба и др.
Loading...