Мъхнат лопен билка - действие и приложение

Verbascum L.

(сем. Scrophulariaceae — Живеничеви)

L Verbascum phlomoides L.

2.Verbascum thapsiforme Schrad.

Лопен цвят - отхрачващо и омекотяващо действие, Verbascum Цена: 8,26 лв. виж повечеКупи Тук

Лопен лист с цвят - при кашлица и бронхит, Verbascum phlomoides Цена: 1,70 лв. виж повечеКупи Тук

1. VERBASCUM PHLOMOIDES L.

Български народни наименования на мъхнат лопен билка

лопен, мъхнат лопен.

Народни наименования в други страни на билката мъхнат лопен

Руски - коровяк мохнатый, Aнглийски - mullein, Немски - Konigskerzei Wollkraut

Употреба на мъхнатият лопен като лековита билка

Като добро омекчително средство върху слизестия епител на дихателните органи при настинка, кашлица, коклюш, бронхиални спазми, пресипнал глас и др.: по 2 чаени лъжички на ситно нарязана или счукана на ситно суха билка за 1 чаена чаша запарка дневно. Дозата за възрастни е за 1 ден, а за деца — за 2 дни.

При скринингово проучване у нас на извлеци от цветовете на 20 билки (по 20% водни, етанолови и етерни извлеци) е установено, че цветовете на Verbascum thapsiforme са показали най-изразено хипотензивно действие.

Външно — за гаргара при ангина, за компреси във вид на лапи, при хемороиди и др.

Медоносна билка.

Билката (венчелистчетата) се използват и в ликьорената промишленост като багрилно средство.

Характерни особености на билка мъхнат лопен

Мъхнатият лопен е двугодишна тревиста билка През първата година от семето се развива само приземната розетка, а през втората година — стъблото с листата и цветовете. Коренът е разклонен, надълбоко проникващ в почвата. Стъблото е до 2 м високо, просто, гъстовълнесто.

Листата, намиращи се нри основата на стъблото, са стеснени в къси дръжки, 15 — 20 см дълги и 4—10 см широки. Стъблените листа са последователни, овални или овално-ланцетни, приседнали, заострени, със закръглена основа, полуобхващащи стъблото. Цветовете са събрани на върха на стъблото в многоцветни и силно удължени класовидно-гроздовидни съцветия.

Лопен Тинктура - при кашлица, Bioherba, 50 мл

Цена: 7,81 лв.

виж повечеКупи Тук

Дяловете на чашката са ланцетни, а на върха изведнъж осилесто стеснени. Венчето е дисковидно, 3 — 5 см широко. Тичинките са 5, двете по-дълги от които са голи. Цъфти много продължително време — от юни до септември. Цъфтежът започва отдолу нагоре.

2. VERBASCUM THAPSIFORME SCHRAD.

Български народни наименования на висок лопен билка

висок лопен, голям лопен, голяма овча опашка, лепен, лопен, рибе биле (с растението тровят рибата).

Народни наименования в други страни на висок лопен

Руски - коровяк скипетровидный, дарский скипетр, медвежье ухо, Aнглийски - common mullein, shepherd's club, Немски - Kleinblumige Kojiigskerze, Френски - bouillon blanc.

Характерни особености на висок лопен билка

Високият лопен е двугодишна тревиста билка. През първата година от семето се развива само листна розетка, а през втората — на гъсто покрито с трихоми стъбло, листата и цветовете. Коренът е силно разклонен.

Стъблото е до 2 м високо, неразклонено или само на върха слабо разклонено. Средните и горните стъблени листа са силно низбяпващи по стъблото (по цялата дължина на междувъзлията), т. е. част от листата са сраснали на известна дължина по стъблото, което поради това изглежда крилато.

Листата са последователни. покрити с многоклетъчни трихоми, назъбени. Долните листа са ланцетни или продълговато-ланцетни, а горните яйцевидни. Цветовете са едри, златножълти, с по-малки размери на венчето (1 — 1,5 см), събрани на върха на стъблото в многоцветно и силно удължено гроздоподобно съцветие, покрито само с прости или звездовидни власинки.

Цъфтежът започва отдолу нагоре. Чашката и венчето са дълбоко 5-делни. Венчето е едро, златножълто, с къса яръбица, а нагоре с 5 - делна коронка. Тичинките са 5, нееднакво дълги, горните 3 от които са с власинки по дръжките, а двете по-дълги са голи. Плодникът е от два плодолиста, с горен двугнезден яйчник. Плодът е многосеменна кутийка, разпукваща се по 2 шева. Цъфти през лятото.

Разпространение на билка висок лопен

И двата вида лопен се срещат най-често в Атлантическа Европа, в източния дял на Средиземноморието, Балканския полуостров, Русия (европейската част, Кавказ, Западен Сибир, средните райони), Китай. У нас са разпространени по сухите тревисти места, песъчливите и каменливите склонове, сухите ливади и необработените места, край пътищата и оградите в равнините и планинския пояс, из храсталаците, сечищата и пожарищата, почти в цялата страна от 1000 до 2000 м надморска височина.

Главни находища (по окръзи) и за двата вида лопен:

Благоевградски, Ве-ликотърновски, Видински, Врачански, Габровски, Шуменски, Кърджалийски (р. на Ардино), Кюстендилски, Ловешки, Михайловградски (р. на Михайловград и Берковица), Пазарджишки (р. на Панагюрище — местн. Белотруп, р. на Пазарджик), Плевенски (р. на Луковит), Пловдивски (курорта Бяла черква, р. на Асеновград, Карлово и Първомай)» Русенски, Сливенски, Софийски (р. на Ботевград — южните склонове на вр. Баба), с. Лопян (общ. Етрополе), Старозагорски (р. на Казанлък), Хасковски (р. на Харманли).

Запасите от билкита са значителни.

Употребяема част и за двата вида лопен:

И за двата вида — венчелистчетата без чашките (Flores Verbasci).

Време за бране и за двата вида лопен:

Юни — август.

Начин на бране и за двата вида лопен:

Берат се венчелистчетата на двата вида лопен по време на пълното им цъфтене. Да се има предвид, че венчетата не са много трайни и скоро започват да прецъфтяват. Брането да се провежда само в сухо, бездъждовно време, без роса, най-добре през обедните часове, когато времето е сравнително най-сухо. Браните във влажно или дъждовно време венчелистчета лесно почерняват при сушенето и могат да развалят качеството на цялата събрана партида. Събраните венчелистчета се поставят в кошници, кошове, кутии и др., като се внимава да не се мачкат при пренасянето до мястото на сушене.

Недопустими подмеси и за двата вида билка лопен:

При брането билката не трябва да се смесва с другите срещащи се у. нас видове лопен (над 30), които не са добре проучени, а някои от тях са и отровни. Поради това берачът трябва да се придържа точно към описанието, дадено в Характерни особености за двата вида лопен.

Начин на сушене и за двата вида билка лопен:

Събраните венчелистчета се прочистват внимателно от попаднали при брането примеси и веднага се сушат в проветриви помещения, като се разстилат на тънък пласт върху рамки или постелки, или в сушилня при температура, не по-висока от 50°. Допуска се сушенето за кратко време отначало и на слънце (за изпаряване на поголяма част от влагата), като след това се доизсушават на сянка, разстлани на тънък пласт в проветриви помещения или в сушилня. Необходимо е сушенето да стане бързо, защото при по-бавно сушене събраната билка лесно почернява и може да стане съвсем негодна за употреба.

Да се пазят очите при манипулацията със сухите венчелистчета.

Рандеман и за двата вида билка лопен:

От 10 кг свежи венчелистчета се получава 1 кг сухи.

Описание на готовата билка и за двата вида лопен:

Изсушените венчелистчета от двата вида лопен са заедно с тичинките, без чашките. Цветът е златножълт. Миризмата е приятна, медоподобна, а вкусът е сладникав.

Съхранение и за двата вида билка лопен:

В сухи и проветриви помещения.

Съдържание и за двата вида лопен билка:

Следи от етерично масло, до 3% слузни вещества, кумарини, захари (около 11%), до 12% други въглеводороди, сапогенин, горчиво вещество, жълтото багрилно вещество кроцетин, флавоновия глюкозид хесперидин, флавоноиди, каротиноиди. Надземната част (особено листата), съдържа сапонини с хемолитичен индекс 600 (121) до 13% пектин, инозит, до 6% минерални соли, органични киселини (особено ябълчна), провитамин А, ксантофил. Семената съдържат до 35% полуизсъхливо тлъсто масло.

Нежелани реакции за  двата вида лопен

Да се внимава да не се предозира. Продължителния прием на билки и билкови препарати трябва да бъде обсъждан с лекуващия лекар.

Съчетание с други билки

При проблеми с дихателните органи може да се съчетава с мащерка, копър, резене и др.