Бял Оман рязан корен, Inula Helenium

Бял оман корен - билка

Inula Helenium

Счита се, че растението Бял оман произхожда от древна Гърция, а латинското име helenium се приписва на Елена от Троя. 

Бял оман е "билка за белите дробове".

Това е една от най-силните антисептичните и антибактериални билки. Установено, че е особено полезна, когато е налице бактериална инфекция.

Някои проучвания показват, че коренът на Inula Helenium може да помогне в борбата с гъбичките и бактериите.

Проучване в епруветка от 2011 г. установи, че етеричното масло от корен на Бял оман може да убие бактериите Staphylococcus, като увреди клетъчната им мембрана. Други по-стари проучвания показват, че екстрактите от билката могат да помогнат за лечение на туберкулоза и за предотвратяване на Candida.

Какво лекува билката Бял оман?

Изключително полезна е за употреба при хроничен бронхит, хронична астма и магарешка кашлица. Белият оман е подходящ за стари (хронични) инфекции, при които може да има гъст жълт или зелен бронхиален секрет. Традиционната употреба описва билката Бял оман като полезен за насърчаване на по-продуктивна кашлица и подпомагане отделянето на секретите от дихателните пътища. Бързо "прогонва" инфекцията и оставя лигавицата чиста.

Препоръчва се също при диария, язва, гастрит, болезнена менструация, хемороиди, кожни заболявания, екземи, рани, язви, кожен сърбеж, копривна треска, чревни паразити.

Бял оман показва и обещаващи резултати срещу рак. Проучване от 2019 г. установи, че изолирано съединение от Бял оман, наречено eudesmane sesquiterpenoid, насърчава смъртта на раковите клетки.

Белият оман се използва и в Аюрведа като лекарство за сърцето - дава се на човек, който изпитва скръб и страдане (носталгия), след като е бил откъснат от дома си. 

Използвани лечебни средства

Отвара от корените
Отвара от корените се използва за дразнеща кашлица, бронхит, астма, проблеми на горните дихателни пътища или като помощник за храносмилането.

Отвара от цветовете
Отвара от цветовете се използва за лечение на гадене, повръщане или кашлица с обилно количество храчки, а когато се комбинира с женско биле помага за облекчаване на гадене, коремно подуване, газове и повръщане на слуз.

Тинктура
Тинктури се използват за бронхит или хронични дихателни оплаквания и понякога се смесва с тинктура от мащерка за допълнителен ефект.

Сиропи
Сиропите се приготвят от настойка или отвара от корени и цветове и се използват за кашлица.

Промивки с отвара или разредена тинктура
Промивки с отвара или разредена тинктура се прилагат при лицева и други невралгии; лицеви петна и пъпки; подагра; хемороиди; сърбеж; сърбежни обриви; ставни болки; гниещи рани; краста; ишиас; кожни оплаквания; рани;екзема, обриви и варикозни язви.

Масло
Маслото от бял оман се използва за: хроничен бронхит; магарешка кашлица; респираторно и чревно възпаление на слизестата ципа; хронична диария.

Народни наименования на билката

Бял оман, див слънчоглед, девесил, имела, оман.

Действие на Бял оман корен

Има силно отхрачващо, тонизиращо и възбуждащо апетита действие.

Приложение на Бял оман корен 

При бронхити, белодробни възпаления, с гъсти бронхиални секрети и кашлица, диарии, язва, гастрит, болезнена менструация, хемороиди, кожни заболявания, екземи, рани, язви, кожен сърбеж, копривна треска, чревни паразити.

Начин на употреба на Бял оман корен 

Запарка: 1 супена лъжица се вари в 400 мл. вода, докато стане на половина. След като изстине се прецежда и се изпива на 3-4 пъти за един ден.

Състав

Бял оман корен, нарязан на парченца (Inula Helenium).

Производител

БИЛКИ ЕООД

Научете повече за билката Бял оман

Характерни особености

Белият оман — Inula helenium L. — от сем. Сложноцветни — Compositae —е многогодишно тревисто растение. Коренището е месесто, дълго, с многобройни корени. От него излизат по няколко стъбла. Те са високи до 2 м, изправени, покрити с меки власинки. Долните листа са с дръжки, много едри, дебели, продълговати, неравномерно назъбени, отгоре набръчкани, отдолу сиво наплъстени, последователни, с мрежесто жилкуване. Горните листа са по-дребни и почти обхващат стъблото. Цветовете са златножълти, събрани в едри, широки 6—7 см кошнички, които стоят поединично на върховете на стъблото и разклоненията му. Средните листчета на обвивките при ценовата си са сърцевидно разширени. Плодовете са призматични с 4—5 ръба.

Разпространение, във влажните и сенчести места, покрай горските потоци и др. в цялата страна, повече в планините.

Време за бране

Септември — ноември.

Начин на бране

Изкопават се само месестите коренища заедно с корените колкото е възможно по- късно през есента, очистват се от остатъците на стъблото, пръстта и др., измиват се бързо, нарязват се на късове, дълги около 10 см, а по-дебелите се нацепват надлъж, за да се изсушат по-лесно. Според поръчката могат да се режат и на филии.

Да не се берат вдървени, стари и загнили коренища с корени, а корените с диаметър, по-малък от 1 см, да се отстраняват, защото влошават качеството и на останалите корени.

Недопустими подмеси

При брането да не се смесват с чернокоса (Buphthalmum speciosum Schreb.J, коренището на който е сравнително едро, с множество светложълти коренчета, но без миризма.

Начин на сушене

Изчистените, измити и нацепени коренища заедно с корените се сушат на открито и се досушават в проветриви или затоплени помещения, върху фурни или в сушилня при температура до 40°.

Рандеман

От 5 кг свежи коренища с корени се получава 1 кг сухи.

Описание на готовата билка

Изсушените коренища с корени на белия оман са твърди, почти рогови, отвън сиво-кафяви, отвътре белезникави, с кафяви точици и неравен лом. От влагата лесно стават жилави. Миризмата им е характерна, а вкусът — нагарчащ, парлив.

Качествени изисквания

По БДС 2999—57 се допуска влага не повече от 12%; ситно натрошени части —не повече от 0,50%; променени части (загнили и коренища с корени с кафяв лом) — не повече от 4%; други части от растението (надземни части, глави и др.) — не повече от 2%1 части от други растения — не повече от 0,50%; странични минерални примеси — не повече от 1%.

Не се допуска билката да съдържа живи насекоми и личинки.

Съхранение

В сухи и проветриви помещения отделно от другите билки, за да не им придаде миризмата си.