Inula Helenium

Народни наименования на билката

Бял оман, див слънчоглед, девесил, имела, оман.

Описание на оман бял, корен

Многогодишно тревисто растение високо от 0,6 до 2,5 m. Коренището дебело, късо с многобройни светлокафяви корени. Листата са по-широки от 5 cm, прости, цели, стъблените обхващат стъблото. Външните листчета от обвивката на цветните кошнички най-малко 4 mm широки, яйцевидни. Цветните кошнички с диаметър 5-8 cm. Езичестите цветове по периферията на кошничката дълги 3-4 cm. Цъфти май-септември.

Действие на оман бял, корен

Има силно отхрачващо тонизиращо и възбуждащо апетита действие.

Приложение на оман бял, корен

При бронхити, белодробни възпаления, с гъсти бронхиални секрети и кашлица, диарии, язва, гастрит, болезнена менструация. При хемороиди, кожни заболявания, екземи, рани, язви, кожен сърбеж, копривна треска, при чревни паразити.

Начин на употреба на оман бял, корен

Прилага се под форма на запарка. Една супена лъжица се вари в 400 мл. вода, докато стане на половина. След като изстине се прецежда и се изпива на 3-4 пъти за един ден.

Производител

БИЛКИ ЕООД

Характерни особености

Белият оман — Inula helenium L. — от сем. Сложноцветни — Compositae —е многогодишно тревисто растение. Коренището е месесто, дълго, с многобройни корени. От него излизат по няколко стъбла. Те са високи до 2 м, изправени, покрити с меки власинки. Долните листа са с дръжки, много едри, дебели, продълговати, неравномерно назъбени, отгоре набръчкани, отдолу сиво наплъстени, последователни, с мрежесто жилкуване. Горните листа са по-дребни и почти обхващат стъблото. Цветовете са златножълти, събрани в едри, широки 6—7 см кошнички, които стоят поединично на върховете на стъблото и разклоненията му. Средните листчета на обвивките при ценовата си са сърцевидно разширени. Плодовете са призматични с 4—5 ръба.

Разпространение, във влажните и сенчести места, покрай горските потоци и др. в цялата страна, повече в планините.

Време за бране

Септември — ноември.

Начин на бране

Изкопават се само месестите коренища заедно с корените колкото е възможно по- късно през есента, очистват се от остатъците на стъблото, пръстта и др., измиват се бързо, нарязват се на късове, дълги около 10 см, а по-дебелите се нацепват надлъж, за да се изсушат по-лесно. Според поръчката могат да се режат и на филии.

Да не се берат вдървени, стари и загнили коренища с корени, а корените с диаметър, по-малък от 1 см, да се отстраняват, защото влошават качеството и на останалите корени.

Недопустими подмеси

При брането да не се смесват с чернокоса (Buphthalmum speciosum Schreb.J, коренището на който е сравнително едро, с множество светложълти коренчета, но без миризма.

Начин на сушене

Изчистените, измити и нацепени коренища заедно с корените се сушат на открито и се досушават в проветриви или затоплени помещения, върху фурни или в сушилня при температура до 40°.

Рандеман

От 5 кг свежи коренища с корени се получава 1 кг сухи.

Описание на готовата билка

Изсушените коренища с корени на белия оман са твърди, почти рогови, отвън сиво- кафяви, отвътре белезникави, с кафяви точици и неравен лом. От влагата лесно стават жилави. Миризмата им е характерна, а вкусът — нагарчащ, парлив.

Качествени изисквания

По БДС 2999—57 се допуска влага не повече от 12%; ситно натрошени части —не повече от 0,50%; променени части (загнили и коренища с корени с кафяв лом) — не повече от 4%; други части от растението (надземни части, глави и др.) — не повече от 2%1 части от други растения — не повече от 0,50%; странични минерални примеси — не повече от 1%.

Не се допуска билката да съдържа живи насекоми и личинки.