Къпина горска лист - при кървене на венците и хемороиди, Rubus

Къпина лист

Rubus sp. diversa

Къпината расте из горите, храсталаците, поляните, покрай пътищата, по предпланинските и планинските склонове на цялата страна.

С лечебна цел се използват листата (Folia Rubi fruticosi) и корените (Radiax Rubi fruticosi). Листата се събират през лятото, а корените — от септември до ноември.

Къпините се отличават с високото си хранително съдържание на диетични фибри, витамин С, витамин К и основния минерал манган. Коренът съдържа сапонини и танини, докато листата съдържат плодова киселина, флавоноиди и танини.

Къпината има адстрингентно, запичащо, противовъзпалително действие.

Листата и корените на къпината са дългогодишен домашен лек за анемия, обилна менструация, диария и дизентерия.
За противовъзпалително действие говорят и данните от древността. Диоскорид е използувал отвара от листата и корените при диария и при възпаление на лигавицата на устата, гингивити, афти и др. Споменава се, че по-добре действа извлекът от накисването на листата, отколкото изваряването. Отварата от листа и плодове се използува още за лечение на бяло течение при жените.

Като вода за уста, тя се използва за лечение на кървящи венци и малки язви в устата. Лапи или компреси се използват външно върху рани и натъртвания.

Отвари се използват за облекчаване на диария и хемороиди. Танините в билката не само стягат тъканите, но и помагат за овладяване на леко кървене.

Приложения на Къпина горска лист

Листа и корени - при диария, гастрит, обилна менструация, бяло течение, леки форми на захарен диабет, разширени вени. Външно листата се използват при възпаление на лигавицата на устата, кървене на венците, хемороиди.

Начин на употреба на Къпина лист

1-2 супени лъжици листа на 500 мл вряща вода. Запарва се за 10 минути. Пие се 3 пъти дневно по 150 мл.

С отварата може да се прави гаргара, при заболявания на лигавицата на устата.

Състав

Къпина сушен лист (Rubus sp. diversa).

Противопоказания

Къпината не се препоръчва на хора с ниска киселинност на стомаха. Не се препоръча на пациенти с хипотония. Инфузиите и отварите са в състояние да понижат кръвното налягане, което ще доведе до влошаване на състоянието.

Производител

БИЛКИ ЕООД

Научете повече за Къпина

Характерни особености

Къпините — Riibus thyrsoideus Wimrn., R. tomentosus Borkh., R. caesius L., R. hirtus W. K. и др., — неправилно наричани с общото име Rubus fruticosus L., който не се среща у нас, са от сем. Розоцветни — Rosaceae. Те са бодливи храсти и полухрасти с дълги пълзящи или изправени, покрити с шипове стъбла. Листата са по 3—5 на дръжка, яйцевидни, към върха заострени, назъбени, отгоре зелени, отдолу обикновено покрити с власинки, със ситни бодли върху долната страна на главната жилка, а понякога и на листните дръжки.

Време за бране

Май септември.

Начин на бране

Берат се здравите зелени листа от отделните видове или групи къпини, които неправилно се наричат Folium Rubifruticosi (този вид не се среща у нас). Поради бодлите листата се късат с ръкавици. За бране се избира съвсем сухо време. Трябва да се внимава събраният материал да не се тъпче, защото при пренасяне може да се запари и при сушене да почернее.

Начин на сушене

След прочистване от повредени, наядени и с петна листа, както и от случайни примеси събраният материал се суши в проветриви помещения, разстлан върху рамки или постилки колкото е възможно на по-тънък пласт. Недобре изсушената и опакована билка може лесно да ферментира, да почернее и да стане негодна за употреба.

Рандеман

От 3,5—4 кг свежа билка се получава 1 кг суха.

Описание на готовата билка

Изсушените листа от къпини трябва да са запазили естествения си зелен цвят, който след сушене става малко по-тъмнозелен отгоре и по-светлозелен отдолу. Вкусът им е тръпчив, миризмата им е без особености. Допускат се листа с дръжки, не по-дълги от 4 см. Не се допускат червени или с друг цвят обагрени листа.

Качествени изисквания

По БДС 2850—57 се допуска влага не повече от 12°/о; ситно натрошени листа (преминаващи през сито с отвори 2 мм) — не повече от 2%; променени листа (кафяви, тъмни или много избледнели) — не повече от 3%; други части от растението — не повече от 0,5%; части от други растения — не повече от 0,5%; странични минерални примеси — не повече от 0,5%.

Не се допуска листата да съдържат живи насекоми и личинки.

Съхранение

В сухи и проветриви помещения в добре приготвени опаковки. Да се пази от влага.