Дива сушена Черна боровинка - лечебна, за очите, Vaccinium myrtillus

Сушени Черни боровинки лечебни

Vaccinium myrtillus L.

Диворастящи черни боровинки, брани в планински горски местности. Бавно сушени, за да се запазят ценните им хранителни вещества. Без добавена захар.

Обработени, без да се използват консерванти, изкуствени овкусители или оцветители.

Народни наименования на растението

Бориче, боровинка, брашница, синя боровинка, черна боровинка, чернѝка.

Действие на Черни боровинки плод

Затягащо, антисептично, противовъзпалително, противомикробно.

Приложение на Черни боровинки плод

Богато на витамини и флавоноиди, растението се прилага, като затягащо средство при диарии при децата (заедно с противомикробното средство, предписано от лекаря) и при гастрити, ентерити и колити при възрастни. При екзема се поставят лапи от кипнали няколко минути пресни плодчета. В народната медицина се препоръчва и при болезнени пристъпи при камъни в бъбреците, подагра, ревматизъм. Голямото съдържание на каротен оправдава прилагането на плодовете при кокоша слепота.

Начин на употреба на Черни боровинки сушени

*При диария се приемат 30 до 50 гр. сушени боровинки на ден.
*Общоукрепващо: Сухите плодчета се киснат 8 часа в студена вода или се запарват с вряща вода, при дневна доза 2 чаени лъжички плодове на 250 мл вода.
*Външно - приготвя се по-гъста отвара (100 гр. плодове в 500 мл вода се варят, докато водата изври наполовина). Компресите с отварата се сменят на 5 часа.

Състав 

Диворастящи Черни боровинки, сушени (Vacinium myrtillus L.)

Без добавена захар.

Произход

България

Научете повече за Черната боровинка

Характерни особености

Черната боровинка — Vaccinium myrtillus L. от сем. Ericaceae — е дребно храстче. Стъблото е до 40 см високо. Листата са елипсовидни или яйцевидни, опадващи през зимата, голи, нежни, не- кожести, ситно назъбени, с къси дръжки. Цветовете са бледочервеникави, разположени поединично в пазвите на листата. Плодът е топчест, черновиолетов, сочен, със слабо лъскава или матова повърхност с тъмносивкав налеп, с месеста, червеникавовиолетова вътрешност, която при допиране багри, с множество дребни, почти полулунни семенца.

Време за бране

Юли — август.

Начин на бране

 Плодчетата се събират, когато са вече узрели, но не презрели. Брането става ръчно или със специални гребени, подобни на лайкоберачките (боровинкоберачки). Събраните по този начин плодчета обикновено са примесени с листа, клончета, недозрели плодчета и др., които след брането трябва добре да се прочистят.

Недопустими подмеси

При брането или експедирането черната боровинка не трябва да се смесва със следните видове:

XXVII.   Блатна боровинка — Vaccinium uliginosum L, — листата на която са съвсем целокрайни, а плодчетата й са много по- едри (около 7 мм в диаметър), отвън са синкавочерни, съдържат зеленикав, а не червеновиолетов сок и са отровни.

XXVIII.  Дива череша — Primus padus L., — чиито плодчета съдържат само по една костилка.

XXIX.    Зърнастец — Rhamnus frangula L., — чиито плодчета имат по две костилчици.

XXX.     Черен бъз — Sambucus nigra L., — чиито плодчета имат по 3 костилчици.

Зърника — Rhamnus cathartica L., — чиито плодчета имат по 3—4 костилчици, като се има предвид, че черната боровинка има многобройни дребни, почти- полулунни семенца.

Начин на сушене

При нашите условия сушенето става отначало на слънце или на открито, като материалът се разстила върху рамки или постелки, а след това се досушава върху фурни или в сушилня за плодове при температура до 60—70°. Сушенето трябва да става внимателно; Не бива да сс допуска пресушаване. От друга страна, да се има предвид, че билката, сушена при по-ниска от 60—70° температура, може лесно да ферментира и да плесеняса. При по-висока температура съществува опасност от спичане, прегаряне. Сушенето се прекратява, когато плодчетата вече не боядисват при разтриване между пръстите и не се събират на топка, когато се стиснат в ръка.

Рандеман

От 7 кг свежи боровинки се получава 1 кг сухи.

Описание на готовата билка

Изсушените плодчета на боровинката са черни, с червеникав оттенък, набръчкани, отвътре червеникаво виолетови, с дребни, многобройни семенца. Миризмата им е слаба, нехарактерна, а вкусът — сладникав, слабо тръпчив.

Съхранение

В сухи и проветриви помещения. Трябва да се внимава билката да не бъде нападната от насекоми или гризачи.

Повече за диарията и лечението ѝ с билки при децата, можете да прочетете тук.