Заболяванията на стомаха и дванадесетопръстника имат голяма социална значимост поради високата им честота и периодично причиняваната от тях нетрудоспособност.

заболявания на стомаха и дванадесетопръстникаЕтиология и патогенеза

При болните с язва на дванадесетопръстника почти винаги се установява повишена секреция на солна киселина както в периодите между приемите на храна, така и след стимулация. Механизмите на обратна връзка, които нормално водят до снижаване и прекратяване на секрецията, са нарушени.. Постепенно пристенният апарат хипертрофира. Ускореното изпразване на стомаха намалява възможността на белтъчините в храната да буферират киселина. Количеството солна киселина, което прониква в дванадесетопръстника за единица време след прием на храна, е повишено.

Патогенетичните механизми при стомашната язва са по-неизяснени. Стомашната язва обикновено се развива на фона на хроничен гастрит. Медикаментните, алкохолните и други токсични увреждания на стомашната лигавица са предпоставка за възникваме на язви. При мнозинството болни с язва на стомаха се установява нормално или дори снижено образуване на солна киселина и пепсин. Водещо патогенетично значение има нарушението на защитните фактори на лигавицата — лигавичната бариера. Най-често стомашна язва се наблюдава по малката кривина, където се кръстосват мускулните слоеве на стомашната стена, контракциите са по-мощни и има условия за нарушено хранене на лигавицата. Острите стресови състояния — обширни изгаряния, големи хирургични интервенции, уврежданията на ц.н.с. и др. често се съпътствуват от появата на т.нар. стресови язви. Консумацията на алкохол и приемането на улцерогенни лекарства увреждат стомашната лигавица (на първо място салицилатите), като причиняват ерозии и хеморагии. Хроничната злоупотреба с тези вещества често е причина за язва на стомаха.

През последните години все по-голямо място се отделя на проучване на патогенетичното значение на системния рефлукс на дуоденално съдържимо към стомаха. Съдържащите се в дуоденалния сок жлъчни киселини и фосфолипази увреждат предимно антралната лигавица. Съществуват данни, че тютюнопушенето улеснява дуодено-гастралния рефлукс. Антралният гастрит усложнява протичането и затруднява лечението на язвите на дванадесетопръстника. При него е нарушена лигавичната бариера, което улеснява появата на стомашни язви.

Стомашната лигавица у здравия човек притежава значителни регенераторни възможности. Остри увреждания от хранителен, инфекциозен, токсичен и медикаментен произход отзвучават за няколко дни до седмици при правилен диетичен режим и отстраняване на причината. При сърдечна, бъбречна, дихателна и чернодробна недостатъчност се наблюдават упорити, трудно лечими хронични гастрити и гастродуоденити. Взаимовръзките между състоянието на гастроинтестиналния тракт и останалите органи и системи са сложни. При сърдечна недоста-тъчност, а нерядко и при хронични чернодробни заболявания основно значение има нарушената трофика на стомашната лигавица. При бъбречна и дихателна недостатъчност компенсаторно се повишава секрецията на солна киселина, при бъбречна и чернодробна недостатъчност значение има и развилата се хипергастринемия.

Етиопатогенезата на първичните хронични повърхностни и атрофични гастрити не е изяснена. Вероятно имат значение имунни и автоимунни механизми. Допуска се и генетично предразположение. Дифузните гастродуоденити се схващат като предязвено състояние.

Въвеждането на съвременните ендоскопски апарати наложи гастрои дуоденоскопията с насочено внимание на биопсичен материал като основен диагностичен метод при заболяванията на стомаха и дванадесетопръстника. Рентгенологичните методи на изследване също имат своето място. Чрез изследване на стомашната секреция се определя състоянието на жлезистия апарат на лигавицата и се създават предпоставки за индивидуализирано лечение на болните.

Клинична картина

Дуоденалната язва протича като хронично рецидивиращо заболяване с изостряния пролет и есен. Основният симптом — болката, се явява 2—3 часа след нахранване, често нощем, успокоява се след приемане на храна или алкалии, предизвиква се от подправени, груби, консервирани или сладки храни, локализира се в епигастралната област, под лъжичката или малко надясно от срединната линия. По-рядко се срещат оригвания на кисело и парене, а повръщане обикновено се явява при нарушено пил орно изпразване. При палпация или почукване в епигастриума се установява болезненост. Понякога язвата може да се прояви направо с някои усложнения — кръвоизлив или перфорация. Диагностично трябва да се отграничи от хроничен гастрит, язва на стомаха, холелитиаза, хроничен панкреатит.

Стомашната язва е резултат повече на увреждане защитните механизми на лигавицата, отколкото на повишена агресивност на стомашния сок. Тук поголямо значение имат хронични възпалителни процеси на лигавицата и уврежданията от алкохол и лекарства. Клинично може да протича безсимптомно, иначе картината наподобява дуоденалната язва с известни отклонения — липсва изразена периодичност, болката е по-слаба и се явява по-скоро след нахранване, рядко е нощна, по-често има гадене и повръщане, апетитът често е намален. Диагностично най-съществено е диференцирането от малигнена язва (карцинома), което трябва да стане възможно най-рано с оглед извършване на. своевременна хирургична интервенция.

Клинична картина на хроничните гастрити

Болните не понасят дразнещите и мъчносмилаемите храни. Непосредствено след приемане на неподходяща храна се оплакват от чувство на пълнота, тежест, натиск и парене в стомашната област, оригване, гадене, по-рядко повръщане. Понякога имат болки, които не са силни. Обективно се установява обложен език и дифузна палпаторна болезненост в епигастриума.

Лечение

Важно място в лечението на язвената болест има отстраняването на нервно-психичното напрежение и осигуряване на диетично хранене. От диетата трябва да се изключат всички дразнещи храни, храната трябва да бъде пълноценна, болните да се хранят 5—6 пъти дневно. Назначават се антиацидни и холинолитични препарати. При нужда към лечението се прибавят седативни, транквилизиращи и сънотворни средства. През последните години при лечението на язвената болест на дванадесетопръстника се получават добри резултати от препарати от групата на Х2-инхибиторите — блокери на хистамин—2 (Н2)рецепторите (симетидин), а при язвата на стомаха — от препарати на сладкото коренче.

При лечението на хроничните гастрити се назначава подходяща диета, като се изключват дразнещите храни и подправките. При хроничен атрофичен гастрит с хипоацидитет е показано лечение със солна киселина и пепсин, а при повърхностни гастрити със запазена секреция — лечение с антиацидни средства.

БИЛКИ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРЕДИМНО ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СТОМАХА И ДВАНАДЕСЕТОПРЪСТНИКА:

ListoБлатен аир 

ListoХрян

ListoПелин

ListoДив пелин

ListoПортокал

ListoДевисил сибирски

ListoПресечка

ListoЖълта тинтява

ListoЛопен благороден

ListoЛайка

ListoСлънчоглед

ListoГорчивче

ListoКиселиче

ListoРозмарин

ListoЧервено подъбиче

 ListoГорски слез

ListoЧерно кучешко грозде