Gentiana lutea L.

Народни наименования на билката

Едра горчивка, жълта тинтява, тинтява, трескав корен, горчивка, сечено биле, горчив корен, жълта линцура

Действие на тинтява жълта, корен

Тонизира цялата храносмилателна система и жлъчката. Температуропонижаващо и глистогонно действие. Активира производството на бели кръвни клетки.

Приложение на тинтява жълта, корен

При лошо храносмилане, безапетитие, колики, запек, анемия, жълтеница, пясък в бъбреците, ревматизъм, подагра и малария.

Начин на употреба на тинтява жълта, корен

1/2-1 ч. л. ситно нарязани корени се варят за 10 мин в 500 мл вода. Прецежда се и се приема по 100 мл преди хранене. Може да се приготви настойка в ракия - 1:5 /билка:ракия/. Настойката се пие по 1 ч.л., разредена в 150 мл вода, малко преди хранене, ако няма раздразване на стомаха от спирта.

Характерни особености

Жълтата тинтява— Gentiana lutea L. — от сем. Тинтявови — Gentianaceae — е многогодишно растение. Коренището е месесто, дебело, много- главо, напречно набръчкано* От него излизат няколко корена, достигащи до 60 см дълбочина. Стъблото е изправено, до 1,5 м високо. Листата са едри, кожести, целокрайни, яйцевидни или широко елиптични с дъговидно главно жилкуване. Цветовете са жълти, без реснички, събрани по много в няколко последователни прешлена. Венчето е петразделно на 3/4 от дължината си. Плодът е кутийка с множество плоски, крилати, тъмнокафяви семена.

Време за бране

Август—ноември.

Начин на бране

Изкопават се само надебелените и месести коренища с корените на по-старите (4—-5-годишни) растения, които имат вече развити стъбла. Изкопаните коренища с корени се изчистват от надземните стъбла и от дребните коренчета и веднага се измиват.

С изкопаните и измити коренища с корените се постъпва според целта, която се преследва. Тези, които са предназначени за медицински цели, се сушат веднага а определените за пивоварната промишленост се натрупват на куп в затоплени помещения и се оставят да ферментират, вследствие на което те добиват светлокафяв цвят и характерна миризма.

Недопустими подмеси

При брането не бива да се смесва с другите видове тинтява. Не трябва също да се смесва с чемериката — Veratrum lobelianum Bernh., — която е отровна, с тъмножълта кора. Клоните са покрити с шипове, обикновено по три. Листата са обратно яйцевидни, продълговати, слабо напилени, с къси дръжки, през есента почервеняващи, събрани в кичури. Цветовете са жълти, а плодовете — червени. Листата и плодовете имат кисел вкус.

Разпространение

В храсталаците, по сухите и каменливите места и чукари и др.

Време за бране

Март — май, септември — ноември.

Начин на бране

Корените се изкопават през пролетта, преди започване на растежа, или през есента, след узряване на плодовете, и се измиват добре. След това се нарязват на парчета, 10—15 см дълги, а по-дебелите се нацепват надлъж за по-лесно сушене.