Нар кора от плод - при паразити и разстройство, Punica granatum

Нар кора от плод

Punica granatum, Pomegranate

Нарът (Punica granatum) е храст или дърво, достигащо височина до 8 м. Листата са гладки и лъскави, цветовете едри и червени, а плодовете - с твърди кори, с десетки розови, жълти и червени семена и сочна вътрешност, силно наподобяващи формата на портокал. Всяко малко семенце е прозрачно и обвито в яркочервено месо, притежаващо необичаен сладко-кисел вкус. С преливащите багри на есента, нарът буди представа за нещо тайнствено и древно. Пренесен през вековете, с изключително ценни вкусови и здравословни качества, нарът е сухолюбиво растение, което се среща в Азия, Африка, средиземноморските региони и югозападните части на САЩ. Главно се отглежда заради ядливия си плод, но понякога и за декоративни цели. В България се среща под формата на плодно дърво в южните части на страната и по Черноморието. Неговото предлагане в търговската мрежа е от септември до януари.

Нарът в древността

Дълга и интересна е историята на нежния плод, започваща още от най-дълбока древност. Легендата разказва, че Деметра, богинята на плодородието от древногръцката митология, била обречена да загуби своята дъщеря Персефона, в услуга на Хадес - бог на подземното царство, само заради едно единствено зърно от нар...

Нарът е изключително важен елемент и в ливанската, иранската и турската митология и кухня. В Древен Египет, в гробницата на фараона Аменхотеп е намерена рисунка на нар. За египтяните нарът бил символ на плодовитостта и лек за много болести. В тибетската медицина сокът от сладък нар успешно бил използван при гастралгии, бъбречни камъни, а на киселия нар - срещу захарен диабет. Арабите отстранявали със сок от нар главоболие, стенокардия и стомашно-чревни разстройства. Индийците пък го препоръчвали за подмладяване, а за китайците отварата от плодовите кори било укрепващо и противовъзпалително средство, което стимулирало обмяната на веществата.

Нар кора от плод - ползи за здравето

Запарката от нар потиска грам-положителните бактерии, а полифенолите от кората спират размножаването на дизентерийните пръчици. Оказва благоприятен ефект при стомашни болки, стомашно-чревни разтройства, главоболие, малария, ангина, анемия, кашлица, бронхиална астма, различни дерматити и изгаряния на кожата. Високото съдържание на полифеноли е добра профилактика срещу сърдечно-съдови заболявания. Успешно понижава температурата, а и е добра напитка за диабетици. Нарът има и ярко изразени козметични свойства. Научни изследвания разкриват, че този плод е един от най-ефективните естествени антиоксиданти, предотвратяващи стареенето на кожата.

Нар кора от плод - приложение

Трескави състояния, диария, малария, скорбут, ангина, кашлица, анемия, бронхиална астма, туберкулоза, пневмония, бъбречни кризи, дерматити, изгаряния, отравяния.

Начин на употреба - Нар кора от плод

1 ч.л. кора се вари в 600 мл вода, докато остане наполовина. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 100 мл чай.

Външно - в същата доза за обливане или компреси.

Състав

Нар кора от плод (Punica granatum).

Нежелани ефекти

Покрай споменатите стомашни смущения и повишаването на кръвното налягане при по-големи дози (над 80 г) могат да се развият зрителни смущения, колапс. Смърт може да настъпи от парализа на дихателния център.

Производител

БИЛКИ ЕООД

Научете повече за Нар

Характерни особености

Нар, или Наровото дърво (лат. Punica granatum L.) е род многогодишни храсти и малки дървета, принадлежащи към семейство ленивче (лат. Lythraceae), по-рано - нар (лат. Punicaceae). Родът включва само 2 вида: обикновен нар (лат. Punica granatum L.) и сокотрански нар или протопуничен гранат (лат. Punica protopunica Balf.).  

Ботаническо описание

Нарът е субтропично широколистно овощно дърво до 5 метра височина или нисък храст. Повърхностната коренова система на растението е два пъти по-голяма от диаметъра на короната на дървото, което допринася за устойчивост на засушаване на екземплярите. Наровите клони са тънки, имат бодли. Листата са лъскави, обратно, растат на групи по клони.

Цъфтежът на нара започва през май и продължава до края на лятото. Оформят се яркочервени цветя от два вида: от тези, които приличат на водни лилии, плодовете скоро се развиват, други - мъжки, имат камбанария. Нарът е светлолюбиво растение, но плодовете предпочитат да узряват в сянката на листата. В закрити или оранжерийни условия декоративно дърво от нар също може да зарадва с цветен цъфтеж при достатъчно светлина и висока влажност. Формулата на наровото цвете е: ♀♂ * Ч (4-5) Л4-5Т∞ + ∞П (4-7).

Плодът е голямо зрънце с кръгла форма наречено "гранатина". Перикарпът е кожест, кашата е сочна, годна за консумация. В зависимост от сортовете нар, плодовете имат жълто-червена, розова или червено-кафява кора. Сокът на плода също се различава по цвят - той е тъмночервен и светло розов. Размерът и теглото на плода (200-600 g) също са индивидуални за всяка култура. Вътре в пулпата има семена, чийто брой варира от 1000 до 2000 в едно зрънце. Те са в 6-12 гнезда (камери). От един възрастен екземпляр се събират около 60 кг плодове. Плодовете на нар зреят и корите им се напукват, показвайки сочни семена. Това е уникална, цветна гледка.

Нарът също се отглежда като стайна култура. На закрито, това е вечнозелено, декоративно дърво с височина до един и половина метра, което изисква адекватно осветление и влажност.

Подготовка на суровините

За лечебни цели се берат плодовете на нар дърво, неговата кора и корени. Наровите плодове, ползите от които са неограничени за организма, се узряват неузрели и се съхраняват на хладно тъмно място. Кората на плодовете се прибира след узряване на плодовете, кората по време на соковия поток на растението. Корените на нар дърво се изкопават през есента, почистват се от земята. Изсушете суровините в сушилня или под навес. Съхранявайте не повече от 2 години в торбички или кутии.

Химичен състав

Сокът от нар съдържа редица активни вещества: фолиева, ябълчена, лимонена, аскорбинова киселини, фруктоза, витамини от група В, P, фолацин, танин, пектинови съединения, калций, калий, фосфор, желязо, летливи и други елементи. Нарът е особено богат на танини: тяхната кора и перикарп съдържат до 33%. В корените на дървото и кората присъстват алкалоиди Пелверин и Изопелтверин, които имат антихелминтно действие. Антоцианин Пуцин е бил открит в цветята - това е пигмент с ярка алена сянка.

Фармакологични свойства

Поради противовъзпалителните, антисептичните и диуретичните свойства плодовете на нар се използват за профилактика и лечение на остър цистит и други възпалителни заболявания на пикочно-половата система. Полифенолите в нар са в състояние да укрепят имунната система. Високото съдържание на антиоксидантни и противовъзпалителни вещества в състава на препарати на основата на нар е ефективно за профилактика и цялостно лечение на рак на простатата.

Приложение в традиционната медицина

Поради уникалния си състав и лечебни свойства, нарът успешно се използва в народната медицина. Сокът от нар се препоръчва редовно за повишаване на хемоглобина. Препоръчително е да използвате нар за отслабване и при нарушен метаболизъм. Месестата част на плода се счита за превантивен, който може да предотврати развитието на атеросклероза. Наровите плодове са в състояние да намалят високото кръвно налягане, имат успокояващ ефект върху нервната система, преодолявайки раздразнителността, неврозата и безсънието.

Противопоказания и странични ефекти

Нарът не се препоръчва за употреба при гастрит и стомашна язва. Противопоказанията от нар се прилагат при жени по време на бременност и кърмене, плодът и сокът от него не се препоръчват за деца под 3 години, с индивидуална непоносимост, склонност към алергични прояви. Приемането на плодовете на това растение е вредно при наличие на фисури и хемороиди, с хроничен запек.

Предозирането на инфузии, отвари от кори от нар причинява обща слабост, гадене, виене на свят, повръщане, нарушение на зрението, води до тежка интоксикация поради наличието в химическия състав на алкалоидите. Преди употреба сокът от нар се разрежда с вода, за да се избегнат проблеми със зъбния емайл и храносмилането. Нарните киселини силно дразнят стомашната лигавица.