Луличка стрък - при нощно напикаване, простатит, Linaria vulgaris Mill.

Луличка стрък - билка

Linaria vulgaris Mill.

Луличката, освен красиво цвете, е и ценна билка. Събира се, когато току що е разцъфнало и може да се използва прясно или изсушено.

Действа главно върху черния дроб и някога е била широко използвана като диуретик при лечението на отоци. Чаят от листата се е приемал като слабително и силно диуретично средство, както и при жълтеница, воднянка и ентерит със сънливост.

Цялото растение има антифлогистично, стягащо, слабително, детергентно, очистително, диуретично, чернодробно, офталмологично и слабително средство. Външно се прилага при хемороиди, кожни обриви, рани и злокачествени язви.

А знаете ли, че луличката е чуден естествен инсектицид? Растението, накиснато и сварено в мляко, може да се използва като инсектицид, особено срещу мухи.

Народни наименования на билката

Див лен, жълто асланиче, клинаво биле, конопка, луличка, рибена уста.

Лечебно действие на билката Луличка

Очистително, диуретично, жлъчегонно и болкоуспокояващо.

При какави заболявания се прилага Луличка

Вътрешно - при лениви черва, нощно напикаване у децата, болезнено уриниране, възпаление на простатата, главоболие, жълтеница и др.

Външно - при циреи, хемороиди, възпаление на конюнктивите, ухапване от насекоми и др.

Начин на употреба на Луличка стрък 

1 ч.л. билка се запарва в 250 мл вряща вода. След изстиване се прецежда и се изпива на 2-3 пъти за един ден.

Състав

Луличка стрък (Linaria vulgaris Mill.).

Противопоказания

Билката е отровна. Тя дразни стомаха, предизвиква диария, затруднява дишането, отслабва сърдечната дейност и др. Прилага се внимателно, под лекарски контрол!

Научете повече за билката Луличка 

Характерни особености

Луличката — Linaria vulgaris Mill. — от сем. Живиничеви — Scrophulariaсеае — е многогодишно тревисто растение. Стъблото е високо до 1 м, изправено, почти неразклонено, гъсто облистено до самото съцветие. Листата са тънко ланцегни или линейни, целокрайни, последователни, заострени и седящи. Цветовете са сравнително едри, бледожълти, събрани на върха на стъблото и разклоненията му са в гроздовидно съцветие. Чашката е гола. Венчето е по-дълго от 1 см, двуустно, със затворена устна и с шпори. Плодът е топчеста кутийка.

Време за бране

Юни—август.

Начин на бране

Отрязва се надземната облистена част на растението 30—35 см от върха надолу по време на цъфтенето.

Недопустими подсмеси. При брането да не се смесва с другите видове, срещащи се у нас лулички (9 вида), като се има предвид точно даденото описание на медицинския вид в „Характерни особености“.

Начин на сушене

Преди да се подложи на сушене, събраната билка се прочиства от повредени листа, прецъфтели цветове и плодчета и от други примеси. Сушенето става колкото може по-бързо на сянка в проветриви помещения или в сушилня при температура до 40°.

Готовата билка и след сушене трябва да е запазила естествения си вид.

Рандеман

От 5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.

Съхранение

В сухи и проветриви помещения. Да се съхранява предпазливо.