Калина кора - при кръвотечение и мускулни крампи, Viburnum opulus

Калина кора - билка

Viburnum opulus L.

Калината, чието научно наименование е Viburnum opulus L е родом от Европа. представлява храст, чиито плодове червени и силно кисели, и силно наподобяват червени боровинки. Те остават на храста през цялата зима, дори след като листата опадат.

Кората на тази билката Калина няма миризма, но има особен горчив и стипчив вкус. 

Ползи за здравето на билката Калина

Кората на Калината е спазмолитично и успокояващо. Тя е бил използвана от жените за успокояване на менструални болки в продължение на стотици години.

Кората е била използвана за лечение на много болезнени менструални течения (като дисменорея), ендометриоза или кисти на яйчниците.

Растителната химия съдържа виопудиал, съединение, което отпуска гладката мускулатура и понижава кръвното налягане.

Калина е много ефективен домашен лек при мускулни крампи в краката

Въпреки, че растението има много други приложения в билковата медицина, основната му употреба е като мускулен релаксант. За тази цел кората може да се използва и за облекчаване на хълцане, болка и спазми в мускулите, стомаха и червата. 

Може да се използва като домашен лек за менструални спазми след ПМС. Необходимо е да сварите 2 чаени лъжички изсушена кора от калина в една чаша вода и оставете да къкри за около 10 – 15 минути. Приемайте този домашен лек три пъти на ден при менструални болки.

Освен това може да ви помогне да се справите с високо кръвно налягане, проблеми с бъбреците, главоболие, виене на свят, подуване на краката.

Има релаксиращи свойства, които могат да помогнат за увеличаване на циркулацията и притока на кръв. Това може да подпомогне елиминирането на отпадните продукти от тялото. Освен това, има съдоразширяващи свойства, което позволява на кръвта да се движи по-лесно и оказва положително въздействие върху кръвното налягане.

Народни наименования на билката

Бубалек, гирмиж, калина, картоп, снежна китка, тутунига.

Действие на кора от калина

Кръвоспиращо, успокояващо, хипотензивно.

При какви заболявания се прилага Калина кора

При различни кръвотечения, белодробни възпаления с кашлица, болки и спазми на стомаха и червата, сърдечни заболявания и бъбречни заболявания като противооточно средство.

Начин на употреба на Калина кора 

1 чаена лъжичка ситно стрита кора се залива с 1 чаша вряща вода, прецежда се след 15 мин и се пие на глътки (доза за 1 ден).

Състав

Калина кора (Viburnum opulus L.).

Произход

Индия

Научете повече за билката Калина

Характерни особености

Калината — Viburnum opulus L, от сем. Caprifoliaceae — може да добие размерите на малко дърво със стъбло, високо 6—7 м. Листата са срещуположни, три- до петделни, едро назъбени, отгоре са зелени и голи, отдолу — синкавозелени и понякога влакнести, с дълги дръжки, с четиновидни прилистници. Цветовете са белезникави, събрани в метличести чадърчета. Плодовете са овални, ясночервени, месести, с по една червена костилчица.

Време за бране

Април — май.

Начин на бране

Събират се корите от стъблата и клоните през време на сокодвижението на растението в първата половина на пролетта. Правят се пръстеновидни нарези на разстояние около 30 см един от друг, които се съединяват с един или два надлъжни нареза, при което кората лесно се обелва.

Недопустими подмеси

При брането да не се смесва с черната калина {Viburnum lantana L.), на която листата са цели, елипсовидни и набръчкани, а плодовете са първоначално червеникави, а впоследствие стават черни.

Начин на сушене

Събраният материал се прочиства от случайни примеси и се суши на открито, в проветриви помещения или в сушилня при температура до 45°.

Рандеман

От 3 кг свежи кори се получава 1 кг сухи

Описание на готовата билка

Изсушените кори от калината са тръбовидни, улейовидни или отделни плоски парчета, дълги до 30 см и дебели около 2 мм. Външната повърхност обикновено е набръчкана, по-рядко гладка, сивокафява или сивозелена, сивкави, белезникави или бледокафяви петна или чертички (лентицели). Вътрешната повърхност е гладка, жълтозеленикава или жълтокафява с червеникави петна и ивици. Ломът е гладък или слабо влакнест. Миризмата е слаба, характерна, а вкусът — горчив, тръпчив. Отварата от корите (1:10) дава с разтвор от железноамониева стипца зелено оцветяване.

Качествени изисквания

Фармакопеята допуска обща пепел не повече от 5%; тъмнокафяви или потъмнели кори — не повече от 5%; късове с дървесина — не повече от 2%; странични примеси: органични — не повече от 1%; минерални — не повече от 1%.

Съхранение

В сухи, добре проветриви помещения.