Хвойна плод - Синя, при възпаление на бъбреци и пикочен мехур, Juniperus communis

Синя Хвойна плод

Juniperus communis L.

Плодовете на хвойната идват от вечнозеления храст Juniperus communis L.

Храстът от хвойна е богат на ароматни масла, катехини, смоли, флавоноиди, танини, лигнини, терпенови киселини, алкалоиди и левкоантоцианидин.

Плодовете на хвойна са широко използвани за извличане на масло от хвойна. Поради лечебните си свойства като антиоксидант и антибактериален агент, то се използва и за медицински цели. 

Ползи от плодовете на Синя Хвойна

В традиционната китайска медицина (TCM) плодовете на хвойната са били използвани като стимулант за бъбреците и пикочния мехур за изхвърляне на токсините от тялото.

1. Плодовете от хвойна могат да помогнат за подобряване на здравето на сърцето чрез понижаване на LDL (лошия) холестерол и повишаване на HDL (добрия) холестерол. Проучванията върху животни показват, че екстрактът от хвойна понижава нивата на общия холестерол и триглицеридите при диабетни плъхове в сравнение с контролна група.

2. Плодовете от хвойна притежават антидиабетни свойства, които се дължат на високата концентрация на антиоксиданти в тях. Проучвания сочат, че прием на плодове от хвойна от хора с диабет, значително намалява на нивата на кръвната захар и повишава добрия холестерол.

3. Плодовете от хвойна са богати на флавоноиди и етерични масла, за които е доказано, че проявяват мощни противовъзпалителни свойства. Проучване показа, че етеричното масло от хвойна значително намалява възпалението на човешката кожа.

4. Антиоксидантите са съединения, които предотвратяват увреждането на клетките, причинено от свободните радикали. Свободните радикали играят роля в причиняването на рак, сърдечни заболявания и други хронични заболявания. Доказано е, че наличието на антиоксиданти в тези малки плодчета, предпазва клетките от увреждане на свободните радикали.

За ваша изненада, плодовете на хвойната съдържат почти 87 различни вида антиоксидантни съединения. Изследването също така установи, че зрелите плодове са по-полезни да действат като антиоксидант, тъй като съдържат по-голям брой съединения в сравнение с неузрелите плодове от хвойна. 

5. Плодовете на хвойната притежават антибактериални и противогъбични свойства. Помагат при различни инфекции в резултат на бактерии или гъбички.

6. Помагат за подобряване на храносмилането и облекчават подуването на корема. 

7. Счита се, че плодовете на хвойната действат като релаксант, който успокоява тялото и осигурява намаляване на стреса и тревожността. Помага за подобряване на качеството на съня.

Приложение на Синя хвойна в народната медицина

Хвойната се използва широко в народната медицина под формата на инфузия, отвара, тинктура, сироп и чай. Вътрешно плодовата инфузия се използва при оток на сърцето, белодробни заболявания, атония на червата, подуване на корема и жлъчнокаменна болест. Външно инфузията се използва за изплакване, вдишване, под формата на вани за ревматизъм и подагра, за кожни заболявания и заболявания на периферната нервна система. На празен стомах се дъвчат плодове, за да подобрят качеството на кръвта.

Стягащите, антисептичните и почистващи свойства правят маслото от хвойна отлично средство за лечение на акне, заболявания на устната кухина и дихателните пътища. Плодовете, иглите и кората на хвойната отиват за приготвяне на различни инфузии и отвари, използвани при заболявания на пикочната и храносмилателната системи, за заздравяване на рани, при белодробни заболявания и за укрепване на имунната система.

Народни наименования на билката

Ардъч (тур.), барабонка, смѝрна, смрика, смрикаш, увѝна, уѝна, хвойна, цицарка, яловник.

Действие на Хвойна синя плод

Диуретично, противовъзпалително, спазмолитично, нервноуспокояващо, уроантисептично и стимулиращо храносмилането. Има слаб хипотензивен ефект.

Приложение на Хвойна синя плод

При повишена стомашна киселинност, болезнена менструация, кашлица и външно при ревматизъм. При хронични възпаления на бъбреците и пикочния мехур.

Начин на употреба на Хвойна синя плод

Запарка: 2 ч.л. счукани плодчета се заливат с 250 мл вряща вода. Прецежда се след 3 часа и се изпива за 1 ден на глътки.

При кожни обриви се сдъвква 1 плодче, като се увеличава броят на консумираните плодчета с 1 бр всеки ден до 15 бр дневно. После с всеки ден се намалява с едно плодче.

Състав

Синя Хвойна сушен плод (Juniperus communis L.).

Противопоказания 

Да се внимава да не се предозира. Продължителния прием на билки и билкови препарати трябва да бъде обсъждан с лекуващия лекар.

Научете повече за Хвойна

Характерни особености

Хвойната— Juniperus communis L. — от сем. Кипарисови — Cupressaсеае — се среща у нас най-често като храст. Като дърво до-стига до 15 м височина при диаметър на стъблото 60—70 см. Листата са игловидни, събрани по 3 заедно, силно бодливи. Плодчетата (правилно е да се наричат шишарчици) са малко месести, синкавочерни, на места покрити със сив налеп, съдържащи 3 костилчици (рядко 4).

Време за бране

Септември — ноември.

Начин на бране

Берат се напълно узрелите плодчета през втората година. Под храста се разстила черга или платнище и храстът енергично се разтърсва. Узрелите плодчета падат върху постелката, след което се прочистват от зелените, както и от клечки, листа и други примеси, попаднали при брането.

Недопустими подмеси

При брането плодчетата на хвойната не трябва да се смесват с плодчетата на казашката хвойна — Juniperus sabina L., — листата на която не са иглести, а люспести, плодчетата са черносини с восъчни налепи, обикновено с две костилчици. Те са отровни.

Начин на сушене

Сушенето става в проветриви помещения или в сушилня, но при температура, не по-висока от 30°, и с добра вентилация. През време на сушенето билката често да се разбърква с лопата. Сушенето в печки и фурни не се препоръчва. Билката не трябва да се пресушава.

Рандеман

От 1,5—2 кг свежи плодчета се получава 1 кг сухи.

Описание на готовата билка

Изсушените плодчета от хвойна са с кълбовидна форма, гладки, тъмносини, лъскави. В месестата тъмнозелена сърцевина се намират 3 (рядко 4) костилчици с триъгълна форма. Миризмата на плодчетата е приятна, а вкусът .— сладникав, парлив.

Старата билка се познава по това, че не е месеста, а суха, крехка, шуплеста и често червясала.

Качествени изисквания

По БДС 1550—54 се допуска влага не повече от 12% за I и II качество; ситно натрошени части за 1 качество не се допускат; за II качество се допускат до 3%; променени части — не повече от 5% за I качество и не повече от 10% за II качество; други части от растението — не повече от 0,5% за I и II качество; части от други растения — не повече от 0,5% за I и II качество; странични минерални примеси — не повече от 0,5% за I и II качество.

Съхранение

До експедирането билката не се опакова, а се държи на куп. Съхранява се в сухи, проветриви и хладни помещения върху чисти дървени подове или в хамбари, както се съхраняват зърнените храни. Дебелината на пласта в склада не трябва да надминава 60—70 см. Складираната по този начин билка трябва често да се разбърква с лопата.