Предразполагащи фактори: наследственост, затлъстяване, прекомерно белтъчно хранене или гладуване, прекомерна консумация на сол, тютюнопушене, инфекции, пубертет, климакс.
Патогенеза на хипертонията
Според центрогеннонервната (кортиковисцералната) теория първичното пренапрежение на централната нервна система включва други звена — увеличено отделяне на катехоламини, системата бъбрек — ренин — ангио тензин, хипоталамус и продълговат мозък, увеличено отделяне на алдостерон. Различните патогенетични звена не само са подчинени на смущенията в ЦНС, но и сами създават условия за сложни взаимодействия.
Клинична картина на хипертонията
Според СЗО в развитието на хипертоничната брлест има 3 стадия: I стадий — без органични изменения, II стадий — със сърдечна хипертрофия, и III стадий — с органични изменения в съдовете и органите. Хипертонията често се открива случайно, тъй като началните симптоми не са характерни (главоболие, световъртеж, нервна възбудимост, лесна уморяемост, безсъние) или изобщо протича безсимптомно. Обективно се установява повишено артериално налягане, проявяващо се найчесто при пренапрежение, психични емоции и др. Във II стадий се наблюдава трайна диастолна хипертония. В III стадий систолното налягане остава същото или се повишава, а диастолното намалява. При левостранна сърдечна декомпенсация се понижава само систол ното. В началото сърцето се справя чрез хипертрофия и дилатация, покъсно настъпва декомпенсация с постоянен задух, крайният стадий на левостранна сърдечна слабост се изявява с кардиална астма и белодробен оток. Сърдечният ритъм е правилен, понякога се установяват галопен ритъм, абсолютна аритмия, алтерниращ пулс.
Церебралните симптоми се изразяват в главоболие, световъртеж, емоционална лабилност. Те могат да се усложнят с хипертонична енцефалопатия, мозъчни хеморагии и тромбози.
В очните дъна се наблюдават явления на съдов спазъм и други съдови промени (ретинална ангиопатия), по - късно — ретинопатия. Очните изменения са померодавни за оценяване степента на хипертонията от абсолютните стойности на артериалното налягане.
Злокачествената хипертония се характеризира с високо диастолно налягане, оток на папилата и бъбречна недостатъчност, което води бързо до развитие на азотемия и смъртен изход след 1—2 години, ако не се предприеме съответно лечение.
Диагнозата хипертонична болест се поставя след изключване на всички възможни вторични хипертонии.
При хипертонична болест I стадий се назначава хигиенен режим, състоящ се в благоприятен микроклимат за работа и бит, редуване на умствен с физически труд, умерена физкултура, екскурзии сред природата. Освен това се прилагат йоногалванизация, електрофореза, УКВ, балнео и курортолечение, леки седативни и транкилизиращи препарати. Във II стадий към изброените средства се прибавят хипотензивни медикаменти: препаратите на Rauwolfia serpentina, салидиуретици, хидралазини, бетаблокери, гуанетидини, алфаметил допа. Найчесто се прилагат салидиуретиците в комбинация с различни други хипотензивни средства.
БИЛКИ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРЕДИМНО ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО НА ХИПЕРТОНИЯ:
Използваме необходимите бисквитки, за да работи нашият сайт. Също така бихме искали да зададем незадължителни бисквитки, за да ни помогнат да го подобрим.
Няма да задаваме незадължителни бисквитки, освен ако не ги активирате.
Използването на този инструмент ще зададе бисквитка на вашето устройство, за да запомни вашите предпочитания.
