Начало /
Бял смил, действие и приложение на билката

Бял смил, действие и приложение на билката

Filaginella uliginosa Opiz (Gnaphalium uliginosum L.)

Aнглийски - Marsh cudweed, Pуски - Сушеница болотная, Сушеница Топяная, Фреснки - Gnaphale des marais, Hемски - Sumpf-Ruhrkraut
Сем. Asteraceae (Compositae) - Сложноцветни

Основно действие на бял смил

Хипертонична болест, язвена болест; външно - за лечение на рани.

Лечебни свойства и клинични данни на бял смил

Получени от билката бял смил екстракти експериментално показват хипотензивно действие, разширяват периферните съдове, забавят сърдечния ритъм, усилват чревната перисталтика. Белият смил има и антимикробно действие. Маслените извлечения от билката в експерименти показват засилващо репаративните процеси в тъканите действие. Особено ясно това действие се изразява при изгаряния и язви. Клинично галеновите препарати от бял смил се оказват ефективни в началните стадии на хипертоничната болест и при язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника. При повечето язвено болни при това лечение болките се преустановяват, общото самочувствие се подобрява, болните увеличават теглото си, стават по-спокойни, рентгенологично нишата изчезва. Под формата на маслени извлечения белият смил е дал добри резултати при лечението на изгаряния, фистули, продължително незаздравяващи гнойни язви на подбедрицата и пр. Лечебното действие на белия смил при язвени процеси се отдава главно на богатото му съдържание на провитамин А - каротин, а също така на антимикробното му действие и на свойството му да разширява кръвоносните съдове и по този начин да подобрява кръвооросяването на мястото на приложението му.

Описание на бял смил

Едногодишно растение 5 - 20 см високо. Стеблото от основата разклонено, полегнало възходящо, сиво влакнесто. Листата последователни, линейно ланцетни, тъпи, късо влакнести. Кошничките дребни, яйцевидни; обвивните листчета кафяви, по ръба ципести; групи по 3 - 10 кошнички, събрани в главести съцветия, обвити от сближените връхни листа по върховете на клонките. Цветовете кафявожълти. Плодосемките сивозеленикави, продълговати, с хвърчилка от 10 власинки, опадващи поединично. Цъфти юли - октомври.

Разпространение на бял смил

Расте по влажни тревисти и открити крайбрежни, крайпътни и изоставени места, из посевите. Разпространено из цялата страна, докъм 1500 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.

Дроги на бял смил

Събраната през време на цъфтенето и изсушена надземна част (Herba Gnaphalii uliginosi), корен (Radix Gnaphalii uliginosi).

Химични свойства на бял смил

Надземната част с малките коренчета съдържа флавоноиди, каротиноиди 12 - 55%, сесквитерпенови лактони, дъбилни вещества 4%, етерично масло 0,05%, смоли 16%, тиамин, фитостерини, аскорбинова киселина, алкалоидоподобно вещество гнафалин, горчиви вещества.

Начин на приложение на бял смил

Вътрешно белият смил се прилага под формата на запарка: 15 г от билката бял смил (около 3 супени лъжици) се залива с чаша кипяща вода; взема се по 1 супена лъжица 1/2 час преди ядене, 3 - 4 пъти дневно.