Глухарче корен, Taraxacum officinale, екстра качество

Глухарче корен за чай или тинктура

Taraxacum officinale Weber

"Най-мощните лекарства са тези, които растат под краката ни!"

С настъпването на пролетта "слънчевите разцъфнали личица" на глухарчетата се появяват навсякъде около нас и са прекрасна гледка за очите.

Корените на глухарчето са богати на фибри, калий, калций, магнезий, цинк, желязо и фосфор. Витамините от групите B, C и D също намират своето почетно място сред водещите съставки на корена. Освен това, в него се съдържат горчиви вещества с гликозиден характер, в това число и тараксацин, който благоприятства отделителната система и подпомага уринарния тракт. Други полезни вещества, които ще откриете в тези корени, включват инулин, стероли, терпени и флавоноиди.

Глухарчето е една от най-старите документирани лековити билки с много лечебни свойства

В миналото корените и листата от глухарче са били използвани за лечение на чернодробни проблеми. Индианците също варят глухарче във вода и го приемат за лечение на бъбречни заболявания, отоци, кожни проблеми, киселини и стомашно разстройство. В традиционната китайска медицина (TCM) глухарчето се използва за лечение на стомашни проблеми, апендицит и проблеми с гърдите, като възпаление или липса на приток на мляко. В Европа глухарчето се използвало за лечение на треска, циреи, проблеми с очите, диабет и диария.

Корените от глухарче действат като силен диуретик, който помага за освобождаване на задържаните течности в тялото. Това му свойство се използва проблеми с бъбреците и високо кръвно налягане. 

Коренът от глухарче отдавна се счита за „тоник за черния дроб“ в народната медицина. Предварителните проучвания показват, че това се дължи отчасти на способността му да увеличава потока на жлъчката.

Стимулира апетита и подпомага храносмилането. Спомага за облекчаване на хроничен запек.

Имат антиоксидантни свойства.

Глухарчето може също да помогне за подобряване функцията на имунната система.

Проучванията показват, че може да бъде полезно за регулиране на кръвната захар и понижаване на холестерола.

Високите нива на калий в глухарчето, помагат за облекчаване на мускулни спазми.

Глухарчето има силни пречистващи кръвта свойства. 

Примайте под формата на чай или тинктура.

Народни наименования на билката

Баба Марта, борец, глухарче, горец, жълта млечка, мартенче, опадѝ-коса, радѝка, свинска млечка.

Лечебно действие на Глухарче корен

Жлъчегонно, жлъчетворно, общотонизиращо, пикочогонно, слабително, глистогонно и диуретично.

При какви заболявания се прилага корен от глухарче? 

При стомашно-чревни, чернодробни, жлъчни заболявания. Прилага се за засилване на апетита, като слабително, глистогонно и диуретично средство. Препоръчва се за лечение на анемия, авитаминоза С, атеросклероза, диабет и някои кожни болести.

Начин на употреба на Глухарче корен

Чай: 2 чаени лъжички се заливат с 250 мл вряща вода. Запарва се за 30 минути. Пие се веднъж дневно.

Настойка: 2 чаени лъжички корени се заливат с 250 мл студена вода и се оставят да престоят 8 часа. Изпива се на глътки за 1 ден.

Състав

Глухарче корен сушен (Taraxacum officinale).

Предупреждение

Лекарствата от глухарче не трябва да се използват от пациенти с остра обструкция на жлъчните пътища, гастрит и пептична язва. При предозиране се появява диария и тежко повръщане.

Научете повече за Глухарчето

Характерни особености на билката

Глухарчето— Taraxacum officinale Web. — и разновидностите му са многогодишни растения от сем. Сложноцветни — Compositae. Корените са месести. Листата са събрани в розетка, голи, с различна форма. Цветовете са жълто-оранжеви, понякога с червеникавокафяви начертания, езичести, събрани в сбити кошнички, които са разположени на кухи дръжки. Цялото растение съдържа млечен сок.

Разпространение

В ливадите, по тревистите и песъчливите места, покрай пътищата, стоборите в цялата страна.

Запасите от растението са значителни.

Време за бране

Август — октомври.

Начин на бране

Корените се изкопават през втората половина на лятото или през есента, когато листата започват да увяхват. Извадените корени се изчистват от надземните части и от кореновите шийки и се измиват.

Да не се берат корени на цъфтящи растения, защото са некачествени.

Начин на сушене

След като се измият, корените се оставят за няколко дни на сухо и проветриво място на пласт, дебел 5—6 см, докато при напречното им разрязване от тях вече не излиза млечен сок. След това се пристъпва към сушене. Корените се нареждат на тънък пласт върху рамки или постилки на въздушно течение или в сушилня при температура до 40°. Сухите корени трябва да не се огъват, а да се чупят.

Рандеман

От 4,5—5 кг свежи корени се получава 1 кг сухи.

Описание на готовата билка

Прости или слабо разклонени корени, дълги 10—15 см, дебели 0,10—1,5 см, набраздени надлъжно, понякога спирално усукани. Младите тънки корени са светлокафяви, а старите — тъмнокафяви. Ломът е равен. След наквасване с вода кората на корена силно набъбва и при наблюдение на напречния й разрез с лупа в нея се виждат концентрични сиви, светли и тъмни линии, а дървесината в централния цилиндър има нелъчист строеж. Целият централен цилиндър обикновено е жълт. Миризмата на корена не е характерна, вкусът му е слабо горчив.

Качествени изисквания

По БДС 2998—57 се допуска влага не повече от 12%; ситно натрошени части — не повече от 0,5%; променени части (с потъмняла вътрешност, мухлясали и др.) — не повече от 3%; други части от растението (надземни части) — не повече от 1%; части от други растения — не повече от 0,5%; странични минерални примеси — не повече от 1%. Не се допуска корените да съдържат живи насекоми и личинки.

Съхранение

В сухи и проветриви помещения в добре приготвени опаковки. Често се нападат от насекоми и могат да червясат, ако се складират недосушени или се съхраняват във влажни помещения.