Начало /
Дъб – зимен /летен, действие и приложение на билката

Дъб – зимен /летен, действие и приложение на билката

Quercus Ehrh.

(сем. Fagaceae — Букови)

1. Quercus robur L. (Quercus pedunculata Ehrh.)

2. Quercus sessilis Ehrh. (Quercus petraea LiebL, Quercus sessili - flora Sa 1 isb.)

1. QUERCUS ROBUR L. (QUERCUS PEDUNCULATA EHRH.)

Обикновен Дъб кора - при кървящи венци и хемороиди, Quercus robur

Цена:

Български народни наименования на летен дъб

летен дъб.

Народни наименования в други страни на летен дъб

Руски - дуб обыкновенный, дуб черешчатнй, Aнглийски - oak, Немски - Sommereiche, Френски - chene.

Лечебни свойства и приложение на летния и зимен дъб

Като адстрингентно (хемостиптично), противовъзпалително и противоглистно лекарствено средство, в малки дози при стомашни и чревни катари, диарии и др. Прилага се вътрешно във вид на студена настойка: по 1 чаена лъжичка на ситно счукани кори се заливат с 2 чаени чаши студена вода и се оставя да престои 8 часа. Дозата е за 1 ден само за възрастни. Не трябва да се предписва за деца вътрешно.

Особено много се прилага дрогата външно: при кожни възпаления и рани, гнойни пъпки по кожата, подувания и измръзвания, при напукване на кожата, кървящи хемороиди, потене на краката, за гаргара при възпаление на гърлото и лош дъх на устата — във вид на студена настойка: 500 г ситно счукани кори се варят в 4 л вода в продължение на 30 мин. След изстиване отварата се прецежда и се прибавя към водата за баня или външно се правят компреси, промивки, изплакване на устата и др., като предварително се разрежда наполовина с чиста вода.

Дъбовите кори намират широко приложение за щавене на кожи.

Дървесината на дъба масово се използва за производството на мебели, в строителството, за жп траверси и минни подпори и др. Ядрената дървесина на зимния дъб се използва в бъчварството, в паркетопроизводството, корабостроителството и др.

Всички извлеци от дъбовете дават, в зависимост от киселината или химичния препарат за трайно боядисване, жълт, зелен, зеленикаво- жълт, тъмнокафяв и червен цвят.

Листата на зимния дъб са подходяща храна за дребния добитък.

Жълъдите са подходяща храна за угояване на свинете.

От цветовете на двата вида дъб пчелите събират цветен прашец.

Печените жълъди се използват за приготвяне на диетично кафе.

Характерни особености на летен дъб

Летният дъб е високо до 30 м дърво. Короната е нашироко разперена, неправилна, мощно развита и гъста, през която светлината прониква трудно. Кореновата система е мощно развита, с централен корен, проникващ на няколко метра дълбоко в почвата, със силно развити странични корени, обхващащи огромна почвена масй. Младите клонки остават дълго време гладки, лъскави и сиви. След около 20—25 години, те стават тъмносиви, дълбоко и нашироко напукани. Кората на по-старите дървета е тъмноси- во-кафява,с различна .дебелина, напукана във вид на широки ивици. Листата са до 20 см и до 10 см широки, обратно яйцевидни, неправилно врязани с редки власинки само по надлъжната жилка, с дръжки , дълги до 1 см, или почти седящи. Цветовете са еднополови. Мъжките цветове са зеленикавожълти, увиснали, редкоцветни, разположени в основата на младите леторасли. Женските цветове са единични яли събрани в групи, стоящи върху доста дълга, гола или слабо окосмена дръжка в пазвите на листата върху едногодишните клонки. Жълъдите са събрани по 1 — 5 на обща дълга дръжка. При основата си те са обвити с чашка (купула), която е получена от разрастването на оста на съцветието. Светлолюбиво и сухоустойчиво дългогодишно дърво, достигащо до 300 — 400-годишна възраст.

Разпространение на летен дъб

В страни с умерено континентален климат. Прониква надълбоко по речните долини, в по-сухите области на Югозападна Европа, северозападната част на Балканския полуостров, в лесостеп- лите райони на европейската територия на Русия. В нашата страна билката се среща в 4 форми, предимно в ниските части на северната част на страната край р. Дунав, или в примес с други някои широколистни дървета сравнително нарядко из цялата страна.

2. QUERCUS SESSILIS EHRH. (Q. SESSILIFLORA SALISB, Q. PETRAEA LIEBL.)

Български народни наименования на зимен дъб

зимен дъб, горун.

Народни наименования в други страни на зимен дъб

Aнглийски - oak, Руски - дуб зимний,Немски - Winte reiche, Френски - chene.

Характерни особености на зимен дъб

Зимният дъб е еднодомно, разделнополово, високо до 30 м дърво, с право стъбло, с широка, сбита, гъста и правилна корона. Кореновата система е силно развита, с вертикален централен корен. Младите клонки са голи, сивокафяви, гладки, добре развити. Кората е сравнително тънка, по-дебела само по изпъкналите части. При старите дървета обаче тя надебелява значително и става тъмнокафява, плитко напукана във вид на малки неправилни плочки. Листата са с обратно яйцевидна форма, с поняколко странични дяла и с клиновидна основа на петурата, опадващи през зимата, но при по-младите дървета често остават и до пролетта на следващата година. Те са с дълги до 2,5 см дръжки, но понякога остават и с по-къси дръжки (до 0,5 см). Само в млада възраст листата имат понякога твърде къси власинки. Листните петури са до 8 см широки, с междинни (интеркаларни) жилки. Мъжките реси са дълги и увиснали, събрани в групи с по няколко бледожълти цвята. Женските цветове са приседнали, разположени в пазвите на листата поединично или в групи от 2 до 5. Жълъдите приличат на тези на летния дъб. Те обаче се различават от тях по това, че чашката е по-плитка, почти приседнала или с къса твърда дръжчица, като жълъдите са по- дребни, без надлъжни линии. Плодовете узряват към септември същата година. Светлолюбив, сравнително бързо растящ вид. Цъфти след разлиставането.

Разпространение на зимен дъб

В Западна Европа, Балканския полуостров, Русия (европейската част), Мала Азия. У нас се среща във всички планински райони на страната до 1600 м надморска височина.

Използваема част на зимен дъб

И за двата вида дъб: тънката и гладка кора на ладите стъбла и на клоните (Cortex Querci), както и жълъдите (Fructus uerci).

Време за бране на зимен дъб

За корите: февруари — март, за жълъдите — след първите есенни студове.

Начин на бране на корите на зимен дъб

Бели се кората само на определените за изсичане дървета или на отсечените. Пръстеновидните нарези се правят на около 10 — 15 см един от друг, след което се съединяват с по 1 — 2 и повече надлъжни нарези при което кората лесно се обелва.

Да не се бели кора с напукан корков пласт, защото понижава значително качеството на останалата билка, а може да се стигне и до бракуване на цялата партида.

Начин на бране на жълъдите на зимен дъб

Жълъдите се берат в пълна зрелост, когато придобият характерното си оцветяване и започнат сами да падат от дърветата. Рано опадващите жълъди обаче обикновено са недоразвити или повредени от хоботника или други неприятели. Доброкачествените жълъди започват да окапват обикновено след първите есенни студове. За целта под дърветата се почиства предварително от клонки, листа и други отпадъци и се постилат платнища, черги и други постилки. Брули се с дълги пръти. Падналите жълъди се събират на купчини и се прочистват от примеси.

По време на брането обикновено жълъдите са много влажни (съдържат до около 60% влага), поради което не могат да се съхраняват а това състояние. Поради това те се сушат, за да се намали влагата с 6 — 8% от първоначалното им тегло.

Начин на сушене на жълъдите: Сушенето се провежда под навес първоначално разстлани на тънки пластове с дебелина до 5 см, като често се разбъркват. След 5 — 6 дни пластовете се увеличават до 20 см дебелина и просушаването продължава още 8 — 10 дни. В следващите дни разбъркването става по един път дневно.

Начин на сушене на кората: Събраният материал се прочиства от случайни примеси, след което се суши в проветриви помещения или в сушилня при температура, не по-висока от 50°.

Да не се суши върху рамки с телени дъна, защото тези части на корите, които са в съприкосновение с метала, почерняват. Много е важна също в началото на сушенето корите да се разпростират на тънък пласт.

Рандеман на зимен дъб

От 2 — 2,5 кг свежи кори се получава 1 кг сухи.

Описание на готовата билката зимен дъб

За медицински цели изсушените кори от дъб са тръбести, улейовидни или във вид на тесни ивици с различна дължина и с дебелина до 6 мм. Външната повърхност е светлокафява или светлосива, сребриста, лъскава, по-рядко матова, гладка или слабо набраздена, понякога с дребни пукнатини. Често върху външната повърхност на кората се забелязват напречно разположени лещанки. Вътрешната повърхност е жълтеникавокафява, с многобройни надлъжни, тънки, изпъкнали ребърца. В лома външната кора е зърнеста, равна, а вътрешната е силно влакнеста, бодлива. Сухите кори са без миризма, но при накисване или потопяване във вода се появява характерна миризма. Вкусът е силно стипчив. При намокряне на кората с разтвор от желязно-амониева стипца се получава черносиньо петно. Водната отвара от кората (1 : 100) дава с разтвор от желязно-амониева стипца черносиньо оцветяване (дъбилни вещества).

Съдържанието в дъбовите кори на дъбилни вещества за медицински цели трябва да е не по-малко от 8%.

Съхранение на зимен дъб

В сухи, хладни, проветриви и тъмни помещения, а предназначените за дъбилни екстракти — под навес в закрити помещения или на открито на отцедливи места. Снопчетата се нареждат грижливо на камари (стифове), като се осигури добро проветряване.

И в двата случая на съхранение корите се предпазват обязателно от намокряне.

Съдържание на зимен дъб

Корите съдържат дъбилни вещества, а листата — до 11% дъбилни вещества и кверцетин. От листата на Quercus robur L. е изолиран тараксарон и р-ситостерин. Дървесината на зимния дъб съдържа до 5% танини, а в кореновата — до 7,5%. Клоните заедно с кората съдържат до 3% танини. Установено е, че при по-възрастните * дървета съдържанието на танините в дървесината се увеличава и едва след 170 — 180 години започва да намалява. Установено е също, че младата ненапукана кора съдържа повече танини в сравнение с напуканата и стара кора. Дървесината съдържа и кверцетин. В дървесината на Q. sessiliflora Sаlisb е установено съдържанието и на танините касталагин, вескалагин, касталин и вескалин.

Шикалките (патоложни образувания по листата на дъба).съдържат значително количество танини (до 17% , изчислено на сухо тегло).

Най-високо съдържание на дъбилни вещества (8 — 9%) има в корaта на младите дървета (15 — 20 - годишните). Освен дъбил ни вещества дъбовата кора съдържа свободна галова киселина, до 1,6% елагова киселина, до 14% пентозани, до2,5% метилпентозани, незначителни количества кверцанит или креозит, левулин, захароза, глюкоза, фруктоза, 6,7% пектин, особен дъбов флобафен. От кората са изолирани също три- терпени и р-ситостерин (515), както и тетрациклени тритерпени.

Обелените жълъди (ядките) съдържат до 43% вода, до 4,3% белтъчини, до 4,65% мазнини, до 47,02% безазотни екстрактни вещества, до 3,75% дъбилни и багрилни вещества, до 0,30% киселини (ябълчна), до 2,8% целулоза, до 1,33% минерални соли, безазотните екстрактни вещества са представени главно от скорбялата. Неолющените дъбови жълъди съдържат до 37,2% вода, 4,11% белтъчини, 3,05% мазнини и 1,5% минерални соли. Олющените пресни жълъди съдържат до 34,9% вода, 4,67% белтъчини, 4,03% мазнини, 50,36% екстрактни вещества, 4,17% целулоза, 1,87% минерални соли.