Cortex Quercus
Народни наименования на билката
Quercus pedunculata Ehrh.— бял дъб, бяла граница, бяло меше, граница, летен дъб; Quercus sessiliflora Salisb. — баладжа, горун, зимен дъб, черно меше, черен дъб.
Описание на дъб кора
Високо над 40м дърво с тъмно сива напукана кора и червеникваи клони. Листата са последователни, неправилно врязани, почти седящи. Плодът е жълъд.
Употребявани части на дъб кора
За медицински цели се събират корите на растението.
Употреба на дъб кора
1 кафяна лъжичка ситно нарязани кори се варят 10 минути в 500мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 50мл 3 пъти на ден преди ядене.
Действие на дъб кора
Има антисептично, противопаразитно, затягащо и противовъзпалително действие, което се дължи на свойството на дъбилните вещества да въздействат върху клетъчните мембрани.
Приложение на дъб кора
Като затягащо средство при стомашни кръвоизливи; язва на стомаха; гастрити; хронична диария; хемороиди; наличие на кръв в урината; чести позиви за уриниране.
Внимание при дъб кора
Да не се използва по време на бременност. Тя може да повлияе на усвояването на желязо и други минерали, когато се приема вътрешно. Кората от бял дъб не бива да се пие от хора, които са алергични към аспирин. Да не се дава на деца под 16г.
Производител
БИЛКИ ЕООД
Характерни особености
Летният дъб — Quercus pedunculata Ehrh.— и зимният дъб — Q. sessiliflora Salisb. — от сем. Букови — Fagaceae — са високи и силно разклонени дървета. Листата са неправилно изрязани. Мъжките цветове са разположени поединично върху дълги увиснали реси. Женските цветове обикновено са групирани по няколко' в съцветие. Плодът е жълъд, обвит при основата си с чашка, съставена от сраснати люспи. Листата на летния дъб са приседнали или имат къси дръжки, а плодовете имат дълги, изтънени на върха дръжки. Плодовете на зимния дъб обикновено са без дръжки или с дебела, сравнително къса дръжка.
Време за бране
Февруари — май.
Начин на бране
Бели се кората само на определените за сечене дървета или на отсечените. Рано през пролетта, в периода на сокодвижението на растението, се правят пръстеновидни нарези върху младите клонки и стъблата на дъба (в диаметър до 10 см) с ненапукана, гладка повърхност. Пръстеновидните нарези се правят на разстояние 10—15 см един от друг, съединяват се с един до два надлъжни нареза и кората се обелва.
Кора с дебел и напукан корков пласт не трябва да се събира, защото понижава качеството и на останалата билка.
Недопустими подмеси
При брането да не се смесва с ясена — Fraxinus ornus L., — чиито кори обикновено са матови, сиви.
Начин на сушене
Събраният материал се прочиства от всички случайни примеси, след което се суши в проветриви помещения или в сушилня при температура до 50°.
Да не се суши върху рамки с телени дъна, защото при съприкосновение с тях корите почерняват. В началото на сушенето билката се разпростира в тънък пласт.
Рандеман
От 2—2,5 кг свежи кори се получава 1 кг сухи.
Описание на готовата билка
Изсушените кори от дъб са тръбести или прави парчета с различна дължина, но не по-малка от 3 см и с дебелина 2—3 мм, но не по-дебели от 6 мм. Външната повърхност е светлосива или светлокафява, лъскава (рядко е матова), гладка или слабо грапава, но без пукнатини. Често по нея се забелязват лещанки. Вътрешната повърхност е жълтокафява или червенокафява, с многобройни надлъжни, тънки, изпъкващи ребърца. Ломът на външната кора е зърнест, равен, а на вътрешната — влакнест. Сухата; кора след навлажняване добива своеобразна миризма. Вкусът й е силно стипчив.
Качествени изисквания
По Фармакопеята се допуска обща пепел не повече от 8%; късове от кори, по-дебели от 6 мм,— не повече от 5%; късове от кори с потъмняла вътрешност — не повече от 5%; странични органични примеси— не повече от 1%; минерални примеси — не повече от 1°/0.
Съхранение
На сухо, хладно, проветриво и тъмно място.
Loading...