Зърнастец кора рязана, Rhamnus frangula L.

Зърнастец кора

Frangula alnus Mill., Rhamnus frangula L.

Елшовидният зърнастец расте из широколистни храсталаци и иглолистни гори, на влажни терени, край блата, реки и потоци, рядко на скалисти и каменисти места, в низините я планините.

Зърнастецът има установено слабително (очистително) действие. Стимулира перисталтиката и секреторните функции на дебелото черво. Едновременно с това потиска обратната резорбция на водата.

Слабителното действие се проявява 8-10 часа след приемането на отвара / чай от билката. Най-добър ефект се получава при атоничен хроничен запек.

Важно: Билката не променя функциите на тънките черва.

Кората от елшовиден зърнастец е включена в състава на голям брой препарати (антралакс, рамнулин, франгуцил, болдофлорин и др. - със слабително действие; билгаст, хелифортон и др. - за лечение на холецистит и жлъчни дискинезии; еупонд, антивискозин и др. - за лечение на затлъстяване).

Народни наименования на билката

Бабушка, боя ашлама, жълта боя, зърнавец, елшовиден зърнастец.

Начин на употреба - Зърнастец кора

Отвара: 1 супена лъжица билка в 150 мл вряща вода за 10 мин. Пие се по 150 мл преди хранене 3 пъти дневно.

Състав

Зърнастец кора, нарязана на парченца (Frangula alnus Mill.).

Противопоказания

Слабителното действие отслабва при продължителна употреба на билката едновременно с настъпване на токсични прояви — безсилие, мускулна слабост, обезводняване на организма, диарии.

Може да се предизвика аборт! Да не се употребява от бременни!

Научете повече за Зърнастец

Характерни особености

Зърнастецът — Frangula alnus L. ( = Rhamnus frangula L.) — от сем. Зърнастецови — Rhanmaceae — е храст. Стъблата са високи до 3 м, със светлокафяви клонки. Кората на по-младите стъбла е с ясно забележими сиви чертички. Листата са целокрайни, овални, с 6—8 чифта паралелни, слабо извити вторични жилки, излизащи от главната жилка. Цветовете са дребни, зеленикаво- бели, събрани на групи в пазвите на листата. Плодът е топчест, почти черен, сочен.

Време за бране

Април—май.

Начин на бране

Рано през пролетта, когато започне движението на соковете на растението, върху стъблата и клоните с дебелина над 1,5 см в диаметър се правят с остър нож пръстеновидни нарези на разстояние до 30 см един от друг, а след това — един или два надлъжни нареза. Така кората лесно може да се обели. Обелената кора не трябва да е по-дебела от 2 мм. Не се допуска брането на кори чрез дялкане.

Недопустими подмеси

При брането зърнастецът не трябва да се смесва с върбата, зърниката, елшата, дивата череша и др., които се разпознават лесно по следния начин: при слабо остъргване на външната повърхност само в кората на истинския зърнастец се открива червен слой.

Не трябва да се събира и балканска франгула — Frangula rupestris, — която е намерена по по-високите места в Асеновградско. Кората на тази франгула съдържа много малко действащи вещества. При сваряване кората на зърнастеца дава вишненочервено оцветяване, а кората на балканската франгула— керемиденоръждиво.

Начин на сушене

След прочистване от лишеи, мъхове и други случайни примеси събраният материал се суши на открито или в проветриви помещения, като се раз-стила на тънък пласт или в сушилня при температура до 50°. При сушене да се внимава тръбестите парчета от кора да не влизат едно в друго, защото може да се запарят и да почернеят.

Рандеман

От 2,5 кг свежи кори се получава 1 кг сухи.

Описание на готовата билка

Изсушените кори от зърнастец представляват тръбести улей видни парчета, дълги до 30 см, дебели до 2 мм, със сивокафява външна гладка повърхност, с белезникави, напречно изтеглени лещанки. При по-старите кори лещанките се очертават като сиви петна. Вътрешната повърхност на кората е гладка, червеникавожълта, понякога по-тъмна, без дървесина. Ломът на кората е равномерно, ситно грапав, към външната страна зърнест, към вътрешната —влакнест. При слабо остъргване на външната повърхност се открива керемиденочервен слой. Миризмата е без особености, а вкусът — неприятен, слабо тръпчив, горчив.

Билката се цени по съдържанието на веществата, които имат слабително действие. Това действие се получава, след като тя отлежи 1 година или след като се загрява в продължение на 1 час при температура 100°. Наскоро изсушената кора при употреба може да предизвика повдигане и диария.

Изпитване за идентичност

По БДС 2851—57 при дъвчене на кората слюнката се оцветява жълто. При намокряне на вътрешната й повърхност с разтвор от амоняк тя се оцветява кървавочервено. Водното извлечение от кората има жълто- кафяв цвят без мътилка; от разтвора на желязно амониева стипца кората не се оцветява.

Качествени изисквания

По БДС 2851—57 се допуска влага не повече от 13%; ситно натрошени части, минаващи през сито с отвори 3 мм, — не повече от 0,5%; променени части (черни отвътре и отвън кори, прогнили, плесенясали) — не повече от 2%; остатъци от дървесина към вътрешната страна на кората — не повече от 0,5%; късове, покрити с храстовидни лишеи, — не повече от 0,5%; странични минерални примеси — не повече от 0,25%; съдържание на оксиметилантрахинони — най-малко 5%, от които само на франгулин — най-малко 1%; съдържание на екстрактни вещества— най-малко 18%; общо пепелно съдържание — не повече от 5%; пепел, разтворима в 0,10% нормална солна киселина, — не повече от 0,6%.

Не се допуска корите да съдържат живи насекоми и личинки.

Допуска се в партида до 1% от теглото късове от кори, по-дебели от 2 мм.

Съхранение

В сухи и проветриви места, запазени от преките слънчеви лъчи.