Кардамон цял плод, Elettaria cardamomum

Кардамон цял плод - за чай или като подправка

Elettaria cardamomum

Кардамонът е една от най-скъпите подправки в света след шафрана и ванилията, поради уникалния си вкус и аромат. Произхожда от семейство Джинджифилови (Zingiberaceae). Среща се предимно в Индия, Малайзия, Шри Ланка и Суматра. Тъй като на латински наименованието му е Elettaria cardamomum, то понякога тази подправка се изписва и като Кардамом. 

Кардамонът намира широко приложение както в кулинарията, така и в медицината. 

Кардамон и неговите ползи

Традиционните фармацевтични свойства на тази ароматна подправка са описани в древна ведическа литература, датираща от 3000  години. Аборигенните египтяни са използвали кардамон в парфюми и ароматни биотични материали, които отделят ароматен дим при изгаряне. Гръцките лекари, ботаници и фармаколози демонстрират употребата му като народен лек за лечение на кашлица, коремна болка, спазми и ишиас. В гръцко-арабската система на традиционната медицина кардамонът се счита за мощен стомашен стимулант и диуретик.

Днес кардамонът се използва в източните и западните практики за лечение на различни заболявания като грип, инфекции, астма, бронхит, сърдечни заболявания, диария, гадене и катаракта. Семената на кардамон притежават множество биологични роли, включително антиоксидантна, антихипертензивна, антидиабетна, гастропротективна, слабителна, антиспазматична, антибактериална, антитромбоцитна и противоракова активност.

Подобно на джинджифила и куркумата, кардамонът може да намали болката и отока, особено в лигавиците на устата и гърлото, което го прави полезен при употреба при възпалено гърло. Фитонутриентите, витамините и етеричните масла в кардамона действат като антиоксиданти и помагат за почистването на свободните радикали и устояват на клетъчното стареене.

Освен това, кардамонът е добре известно средство за лечение на импотентност и подобряване на пониженото либидо.

Що се отнася до употребата му като подправка в кулинарията, кардамонът се отличава с топъл и леко остър, пикантен аромат. Използва се при приготвянето на сладки и сладкиши, печени меса, ориз, леща. Подходящ е и като ароматна подправка към чай или кафе. Поради силния си аромат и вкус, кардамонът трябва да се използва в малки количества. 

Действие на Кардамон

Има газогонно и антисептично действие, повишава апетита. Има тонизиращо организма действие.

*Подправка.

Начин на употреба на Кардамон плод на прах

Кулинарна цел: Използвайте за овкусяване на ястия. 

Чай: 1/5 ч.л. (1 гр) счукан плод се залива с 250 мл вряща вода, похлупва се за 10 мин. Пие се 20 мин преди хранене, леко топъл.

Състав

Кардамон цели плодове с шушулките (Elettaria cardamomum).

Предупреждение 

Възбужда централната нервна система! Да не се ползва вечер!

Противопоказания

Кардамонът подобно на повечето подправки е с висока алергенност. Не трябва да се употребява от хора със заболявания на черния дроб и жлъчния мехур.

Не го използвайте при определени заболявания на стомашно-чревния тракт, като повишена киселинност на стомашния сок, гастрит или язва. Тъй като може да действа като холеретично средство, има противопоказания за вътрешна употреба при заболявания на жлъчния мехур. Не се препоръчва използването му при хипертония и сърдечно-съдови заболявания, тъй като кардамонът, подобно на много джинджифилови, има хипертоничен ефект: по-добре е да използвате кардамон и да се лекуват хора с нормално или ниско кръвно налягане.

Научете повече за Кардамон

Характерни особености

Истинският кардамон е многогодишно вечнозелено растение, което расте в тропиците на планинските гори на Южна Индия и Виетнам. Той е тревист, има много голямо коренище, от което се развиват няколко стъбла с височина два до три метра. Има тъмнозелени широко ланцетни листа. Цветовете са неправилни, с три сраснали венчелистчета и три кондензирани чашелистчета, бели (понякога светло люлякови), с жълтеникав ръб и сини вени. Те съдържат един плодник и три тичинки, от които едната е плодородна, а другите две са слети с венчелистчета. Формулата на настоящото цвете на кардамон е ↑ Ch3L3P1T3. Плодовете - триградни кутии със семена - узряват само по страничните цветни леторасти.  

Събиране на суровини

Узрелите семенни кутии лесно се напукват, разпръсквайки се по земята, след което те губят основните си ароматни свойства. Ето защо не им е разрешено да узряват, разкъсвайки се все още в неузряло състояние. Те се сушат дълго време, периодично се намокрят с вода, за да не се напука кутията, тъй като ароматът на кардамон е много летлив и пукнатините са във вреда на суровините. Резултатът е крехка трикамерна капсула с бял цвят, понякога малко зеленикава или жълтеникава, вътре в която има десет до дванадесет черни семена. Самата кутия е без мирис и се използва изключително като контейнер за семена.

Химичен състав

Семената на кардамон съдържат от 2 до 8% етерични масла, които включват терпени (лимонен и сабинен), както и терпен алкохол α-терпинеол, цинеол и теринил ацетат. Кардамонът включва метали от калций, цинк, натрий, желязо, магнезий, калий и неметали - фосфор. Съдържа витамини от група В: В1, В2; Витамин А, ниацин. Хранителната стойност на семената на това растение, използвани в храната: 68% въглехидрати, 11% протеини, 8% мазнини, 11% фибри. Енергийната стойност е приблизително 311-312 килокалории на 100 грама продукт.

Фармакологични свойства

Както бе споменато по-горе, химическият състав на кардамон включва терпени, лимонен и сабинен. В момента се предполага, че лимоненът има канцерогенни свойства. Антиоксидантната активност на подправката се приписва на него. Освен това има антисептични свойства. Терпеновият алкохол α-терпинеол има антимикробни свойства. Цинеолът се използва в медицината като антисептик и отхрачващо средство.

Приложение в традиционната медицина

В народната медицина се използват не само ароматни семена, но и огромни коренища на кардамон. Използват се като стимулант, както и при дизентерия, бъбречни колики и бъбречнокаменна болест. В тибетската медицина кардамонът се използва за всяко бъбречно заболяване.