Жълта тинтява, действие и приложение на билката

Gentiana lutea L.

Английски - Yellow gentian, Yellow betterwort, Немски - Gelber Enzian, Френски - Grand gentiane, Pуски - Горечавка желтая
Сем. Geritianaceae - Тинтявови

Действие и приложение на жълта тинтява

Жълтата тинтява има установено апетитовъзбуждащо и общоукрепващо действие върху организма.

Експериментални и клинични данни на жълта тинтява

Тинтявата е типичен представител на групата на така наречените „горчиви вещества" Тя обаче не съдържа дъбилни съставки и не дразни стомаха. Характерно изразеният горчив вкус се дължи на съдържащите се в билката гликозиди – основният гликозид е генциопикрин, който има сравнително нисък индекс на горчивина. В сравнение с него амарогенцинът притежава пет пъти по-силен горчив вкус.

Лечебни свойства на жълта тинтява

Поради съставките си, жълтата тинтява влияе на стомашната секреция. Установено е, че тази билка засилва отделянето на слюнка, стомашен сок, жлъчни и други храносмилателни сокове, което като цяло води до подобряване на храносмилането. След поредица от изследвания екип от учени установява експериментално, че жълтата тинтява активира производството на бели кръвни клетки, което може да се отрази благоприятно на имунната защита на организма. Клинични изследвания доказват още, че съдържащия се в жълтата тинтява алкалоид генцианин, извлечен от билката, притежава противовъзпалителна активност.

Емпирични данни на жълта тинтява

Тинтявата е билка, известна още от древността средство за увеличаване на стомашната секреция и моториката. В народната медицина жълтата тинтява се използва също като средство за понижаване на температурата, а външно под формата на компреси и бани - при инфектирани рани, които трудно епителизират. Тези ефекти могат да бъдат свързани с установеното противовъзпалително действие на тинтявата.

Съчетание с билки на жълта тинтява

Тинтявата широко се комбинира с други горчиви вещества с цел използването им като апетитовъзбуждащи средства. Една от най-често прилаганите комбинации е тази на тинтявата с Fel tauri depur. с цел възбуждане моториката на жлъчния мехур.

Начин на приложение на жълта тинтява

Половин чаена лъжичка ситно нарязани корени от тинтява се накисват в 400 г студена вода в продължение на 8 часа. От течността се пие по една кафена чашка половин час преди ядене.

Описание на жълта тинтява

Тинтявата е многогодишно тревисто растение. Коренището е скъсено, вертикално, многоглаво, до 20 см в диаметър, напречно набръчкано, жълтокафяво, с многобройни шнуровидни крехки корени. Стеблото е изправено, кръгло, кухо, голо, до 40 – 100, а понякога и до 150 см високо. Листата на тинтявата са срещуположни, редуващи се на кръст, продълговато яйцевидни, при основните - на къси дръжки, стебловите са приседнали, всички с дъговидно жилкуване. Цветовете са приседнали по 3 до 11 в прешлени в пазвите на горните листа. Чашката е тръбеста, кожеста, 5-листна. Венчелистчетата са (3) 5 (6 - 12), сраснали в основата, линейни, островърхи. Плодът представлява многосеменна кутийка, разпукваща се по два шева. Семената са светло до тъмнокафяви, плоски, крилати. Жълтата тинтява цъфти юли - август.

Разпространение на жълта тинтява

Жълтата тинтява расте по каменливи склонове, планински ливади и пасища, около горната граница на гората. Тя е рядка билка с ограничени находища в Средна Стара планина, Витоша, Рила, Пирин, Средни Родопи. Освен у нас, жълтата тинтява се среща в планините на Централна и Южна Европа.

Дрога на жълта тинтява

Използват се корените (Radix Gentianae). Те са дълги 15 - 20 см и дебели 1 - 4 см. Отвън са сивокафяви, напречно набръчкани, отвътре - жълтеникави. Ломът им е гладък, набрашнен, трошливи са, притежават слаба характерна миризма и силен, и траен горчив вкус. При накисване във вода стават еластични. Дрогата е официнална по ДАВ VII и Унгарската фармакопея VI. Индексът й на горчивина е 1:25 000.

Съдържание на жълта тинтява

Жълтата тинтява съдържа горчиви гликозиди - около 3%, от които най-важни са генциопикринът и амарогенцинът, ксантон, генцизин, алкалоидът генцианин - производно на пиридина, около 20% захари - тризахаридът генцианоза, дизахаридите генциобиоза и захароза, пектини, тлъсто масло, дъбилни и слузни вещества.

Нежелани реакции на жълта тинтява

Да се внимава да не се предозира. Продължителния прием на билки и билкови препарати трябва да бъде обсъждан с лекуващия лекар.