Aнглийски — Common melilot, field melilot, Pуски — Донник лекарственный, Френски — Melilot officinale, Немски — Echter Steinklee Сем. Fabaceae (Leguminosae) — Бобови
Описаниена жълта комунига
Двугодишно тревисто растение. Стеблото възходящо или изправено, от основата разклонено, 50—100 (200) см. високо. Листата последователни тройни, листчетата обратно яйцевидни, неравномерно остро назъбени, на върха с осилче. Цветовете в удължени гроздовидни съцветия в пазвите на горните листа. Венчето жълто, рт 5 нееднакви листчета. Плодът яйцевиден, мрежесто набръчкан боб с късо връхче, обикновено едносеменен. Цъфти юни — септември.
Разпространениена жълта комунига
Расте по влажни тревисти места, плевел из посевите, като рудерално край пътища и изоставени места. Разпространено из цялата страна докъм 800 м надморска височина. Среща се в цяла Европа (без крайния север).
Време за бране, сушене и съхранение на жълта комунига
Дрогата представлява изсушените връхни стебла с листата и цветовете (Herba Meliloti). Събира се от месец май до месец август. Отрязват се цъфналите връхни стеблени части (дълги 15—20 см) и, навързани на снопчета, се сушат на проветриво и сенчесто място. Цветът на венчелистчетата е жълт, а на листата зелен. Изсушената дрога притежава приятна миризма на кумарин (сушено сено). Вкусът е соленикаво-горчив, слузест.
Да се съхранява в сухи и проветриви помещения.
Химични свойства на жълта комунига
Кумаринови глюкозиди, от които при хидролиза се получават около 1% кумарин, 0,2% мелилотин, смоли, слузни и дъбилни веществаи флавони.
Основно действиена жълта комунига
Седативно; външно при фурункули.
Експериментални и клинични даннина жълта комунига
С експериментални и клинични изследвания е установено, че кумарините потискат централната нервна система, притежават противогърчово и наркотично действие. От друга страна, опити върху плъхове са показали, че кумарините на комунигата подобряват условнорефлекторната дейност при експериментално предизвикана енцефалопатия. У болни с левкопения на основата на лъчева терапия кумарините предизвикват увеличаване броя на левкоцитите главно за сметка на гранулоцитите и в по-малка степен за сметка на лимфоцитите. Екстрактът от жълта комунига при вътрешно прилагане ускорява регенерацията на черния дроб у опитни животни. Декоктът, спиртният и етерният извлек от жълта комунига понижават кръвното налягане. При експериментално предизвикани артрит и възпалителен оток е намерено, че изолиран от жълта комунига кумарин има изразено противовъзпалително действие, което по своя характер наподобява противовъзпалителното действие на флуфенаминовата киселина .
В народната медицина жълтата комунига намира приложение като противоболково и успокояващо средство, при повишена възбудимост и безсъние. Това приложение намира обяснение със съдържащите се в растението кумарини. Използва се и като експекториращо и омекчаващо средство при възпалителни заболявания на дихателните пътища, а също и при метеоризъм и високо кръвно налягане. Комунигата се прилага и външно като омекчаващо и болкоуспокояващо средство при циреи, гнойни рани, при възпаление на средното ухо и течение от ушите — чрез запарване с пари от дрогата при варенето й. При подагрозни и ревматични отоци на ставите се препоръчват местни бани със запарка от комунига. В нашата народна медицина комунигата намира широко приложение и при лечение на главоболие. За целта се употребяват цветовете и листата, които се накисват в спирт или силна ракия и след 10—15 дневна мацерация се прецеждат. Полученият извлек се употребява външно, като с него се мокри памук и се налага върху главата. Най-често в комбинация с други билки с противовъзпалително и антимикробно действие комунигата се използува и при възпалителни процеси на устата.
Нежелани ефектина жълта комунига
Продължителната употреба на комунигата може да предизвика твърде сериозни и нежелани ефекти — повдигане, повръщане, главоболие, сънливост — ефекти на съдържащия се в дрогата кумарин. Но особено тежки отравяния могат да настъпят при нарушаване технологията на сушене и съхраняване на дрогата. Причината за това е, че при загниване на комунигата в нея се образува дикумарин — вещество, което пречи на образуването в орга- низма на протромбин и на редица други фактори на кръвосъсирването, в резултат на което могат да настъпят тежки кръвоизливи (както е известно, откриването на дикумарина, което откритие поставя началото на съвременната ера на антикоагулантната терапия, става в резултат на изясняването, че развитието на хеморагична диатеза у крави, които са консумирали загнило сено, се дължи на образувалия се в гниещата комунига дикумарин).
Начин на употребана жълта комунига
За вътрешно приложение комунигата се използува под форма на запарка, като 2 чаени лъжички ситно нарязана или счукана дрога се залива с 2 чаши кипяща вода; след 2—3 часа се прецежда и се изпива на малки порции за 1 ден (по Стоянов, Н. Нашите лекарствени растения, ч.2. С., Наука и изкуство, 1973). При главоболие в нашата народна медицина се препоръчва отвара от комунига и хмел — по 1 чаена лъжичка от всяка билка се вари 5 мин. в чаша вода; пие се по кафена чашка сутрин, обед и вечер преди ядене (Димков, П. Българска Народна медицина, т.З.С., БАН, 1979). Вътрешното приложение на комунигата поради опасност от отравяне трябва да става под лекарско наблюдение.
За външно приложение (компреси, промивки) се използува запарка, която се получава, като 2 супени лъжици дрога се заливат с 1/2 л кипяща вода, след което се поставя за 20 мин в добре затворен съд. Запарката се употребява студена. За ускоряване „узряването" на циреи се препоръчват и компреси с накиснати в растително масло цветчета на комунига (Йорданов, Д., П. Николов, А. Бойчинов. Фитотерапия. С., Мед. и физк., 1963). За местни бани при ревматични отоци на ставите се използува запарка, която се приготвя, като 20 г. от дрогата се заливат с 1 л. кипяща вода. За външно приложение главно при фурункули и карбункули може да се използува смес по равни части цветове от лайка, надземната част на комунигата и листа от ружа — 3 до 5 супени лъжици от сместа се заливат с неголямо количество кипяща вода, след което горещата кашицевидна маса се постява в марля и се налага болното място.
При възпалителни процеси на лигавицата на устата се използува чай, съставен от равни части корени от ружа, цветове от лайка, цветове от слез, надземната част от комунигата и 3 части ленено семе. Една супена лъжица от сместа се залива с чаша вряща вода, запарва се 15 мин, прецежда се през марля и с все още топлата запарка се жабуркат устата и гърлото (по Скляревский, Л. к.у И. А. Губанов. Лекарственннне растения в быту. М., Россельхозиздат, 1968).
Токсичност на жълта комунига
Препаратите от жълта комунига са противопоказани по време на бременност. Предозирането на растението може да причини главоболие, гадене и повръщане. В този случай приемът на жълта комунига се спира. За предпочитане е растението да се използва в съчетание с други билки.
Съчетание с други билки на жълта комунига
Съчетава се с коча билка, глог, обикновен пелин, мащерка, мате чай.
