Теменуга трицветна, действие и приложение на билката
Мушанка, шарена теменуга
Viola tricolor L.
Aнглийски — Wild pansy, Pуски — Фиалка трехцветная, Френски — Pensee sauvage, Немски — Gewonliches Steifmiitterchen
Сем. Violaceae — Теменугови
Описание на трицветна теменуга
Двугодишно или едногодишно тревисто растение. Стеблото 10—40 см високо, изправено или възходящо, често от основата разклонено. Листата широко яйцевидни до яйцевидно ланцетни, елиптични или горните до продълговато ланцетни. Цветовете единични в пазвите на средните и горните листа. Венчелистчетата 5, горните 2 тъмновиолетови, разперени нагоре и встрани, страничните 2 по-светловиолетови, извити към горните, долното листче почти триъгълно, бледовиолетово до жълто или бяло, в основата с оранжево петно, стеснено в дълга права синя или виолетова шпора. Плодът многосеменна яйцевидна кутийка. Цъфти май — септември.
Разпространение на трицветна теменуга
Расте из тревисти места, ливади, храсталаци, из ниви и градини. Разпространено из цялата страна, предимно в равнините и предпланините докъм 1000 (1800) м надморска височина. Среща се в цяла Европа.
У нас растат и близките видове: V. arvensis Murr — V. kitaibeliana Schult. с бледожълти или белезникави венчелистчета, рядко горните виолетови, V. aetolica Boiss. et Heldr. — със синьовио- летови, жълти или пъстри венчелистчета.Суши се на сянка или в сушилня до 40° С. Изсушената билка е без миризма, но със сладникаво-горчив вкус. Допустима влажност 14%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение.
Употребяема част /билка/ на трицветна теменуга
Надземната част (Herba Viola tricoloris).
Съдържание на трицветна теменуга
Билката съдържа сапонин, виолакверцетрин (рутин), скопарин, сапонарин и сапонаретин (флавон—С—глюкозиди), виолатин (флавон—С—дщглюкозищ), кверцетин, виоланин (антоцианов глюкозид с агликон делфинидин, свързан с глюкоза, рамйоза и р^окскканелена киселина), етерично масло с метилов естер на салицилова киселина, до 40% каротиноиди със специфичен виолаксантин (диепоксид на зеаксантин), вит. С, слузести полизахариди, танини. Експериментално е установено отсъствието на алкалоиди в растящата в България трицветна теменуга.
Лечебни свойства и приложение на билката трицветна теменуга
Отхрачващо, диуретично, дерматикум.Усилва секрецията на бронхиалните жлези. Прилага се като специфично лечебно средство при суха кашлица, кожни страдания (екземи, скрофули, акне, импетиго), задръжка на течности в организма, ревматизъм, заболяване на пикочните органи, истерия.
Експериментални и клинични данни на трицветна теменуга
Високото съдържание на сапонини в билката определя отхрачващото и действие и използуването при лечение на бронхити. Трицветната теменуга притежава и диуретично действие.
В народната медицина растението се използува при атеросклероза, което може да бъде свързано с наличието на рутин и витамин С в него. Предписва се също при ревматизъм и подагра. Благоприятният му ефект при тези заболявания може да бъде обяснен с високото му съдържание на салицилати. Най-вероятно съдържащата се в трицветната теменуга салицилова киселина обуславя използуването й при различни кожни заболявания и особено при пиодермии и инфектирани рани.
Външно се препоръчва за бани и компреси при краста, гнойни пъпки по кожата, рахит, за измиване на главата с отвара при главоболие и безсъние, а пресният сок от растението — при рани и отоци.
Нежелани ефекти на трицветна теменуга
При поемане на по-големи количества може да предизвика повръщане.
Подходящи комбинации на трицветна теменуга
Трицветната теменуга се използува в комбинации с различни растения. Комбинацията й с Bidens tripartita /бутрак/ е известна в Русия като Аверин чай .
Начин на приложение. Двадесет г от растението се заливат с 200 г вода и се варят в продължение на 15 мин, след което се оставя да кисне 45 мин, прецежда се и се добавя вода до 200 г. От течността се взима по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно (Турова, А. Д. Лекарственнне растения СССР и их применение, 2-ое изд. М., Медицина, 1974).
В нашата народна медицина се употребява още и миризливата теменуга, виолетката (Viola odorata L.) с виолетовосини ароматни цветове. Разпространена е из храсталаците и горите навсякъде из България. Билката цъфти през март—април. Използува се също надземната й част, брана през време на цъфтежа, или корените, брани след узряването на семената. Съдържанието и начинът на употреба са, както при трицветната теменуга. Освен това се препоръчва при истерия, сърцебиене, страх, главоболие, епилепсия, безсъние, припадъци и др.
Използвани лечебни средства на трицветна теменуга
(а) Viola tricolor
Настойки от билки се приемат при хронични заболявания на кожата и като лек стимулант за кръвообращението и имунната система.
Тинктури се използват за белия дроб и при нарушения в храносмилането, капилярна слабост и уринарни проблеми.
Лапи се прилагат върху кожни рани и язви.
Кремове се използват за кожни обриви и раздразнена екзема.
Промивки се използват при обриви от памперс, себореен дерматит у новородено, сълзящи рани, ухапвания от насекоми и разширени вени.
(б) Viola odorata (сладка теменуга)
Сиропи от билки се приготвят от настойки и се използват за лечение на кашлица.
Вода за уста също се приготвя от настойки и се използва при инфекции на устата и гърлото.
Отвари от цветове се използват за промивки на очите и вода за уста. Те са също така кристализират и се добавят към десерти.
Противопоказания и нежелани реакции на трицветна теменуга
Да се избягва, ако сте алергични към аспирин!
Съчетание с други билки на трицветна теменуга
Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.