Смърч, действие и приложение на билката

PICEA EXCELSA LINK. (P. ABIES KARST.)

(сем. Pinaceae — Борови)

Български народни наименования на смърч

обикновен смърч, европейски смърч, червена ела.

Народни наименования в други страни на смърч

Aнглийски - norway spruce, Руски - ель обыкновенная, Немски - Fichte, Френски - faux sapin.

Употреба на смърча като лековита билка

Дървесината се използва освен за строителни материали, в столарството и др., но и за получаване на медицински въглен на прах (Carbo activatus), който се употребява като абсорбционно средство и като противоотрова при отравяне с алкалоиди и фосфорни съединения. От кората се получават дъбилни материали, които се прилагат за дъбене на кожи и за получаване на медицински катран колофон, дървесинен оцет.

Народната медицина използва младите клонки на билката, които се събират заедно с пъпките, нарязват се още свежи и се сварява със захар сироп, който е ефикасно средство против кашлица и при други възпаления на дихателните органи, също против рахит, скорбут и др. Извлек от иглите на билката в свежо състояние се прибавя във водата за къпане на децата за освежаване и при разни екземи. Етеричното масло, което се получава от различните органи на билката, се употребява нашироко в медицината, парфюмерийната промишленост и козметиката. При сухата дестилация на дървесината се получават редица важни за медицината и промишлеността артикули, като смола, терпентин, колофон и др. Бързо изсъхливото тлъсто масло, получавано от семената, намира широко приложение в безиреното и лаковото производство, а е пригодно и за горене.

Медоносна билка.

Характерни особености и разпознаване на смърч

Смърчът е до 50 м високо красиво дърво. Короната му е конусовидна, с хоризонтално разположени или увиснали клони. Кората на по-младите дървета е сивозелена, а впоследствие тя става тъмносива или червеникавосива, напукана. Пъпките са яйцевндноконични, заострени, сивокафяви. Връхните пъпки са прикрити със спирално завити игли. Листата (иглите) са лъскави, яркозелени до тъмнозелени, единични, четириръбести, в пререз ромбични, до 3 см дълги, до 1,5 мм широки, спирално разположени поединично на гъсто по младите клонки. Мъжките шишарки са разположени поединично в пазвите на листата. Микроспорофилите са с по два прашинка. Поленовите зърна са с летателни мехурчета. Женските шишарки са виолетови, червени или зеленикави. Те се развиват поединично по върха на короната, в краищата на клоните от предишната година. Отначало (преди опрашването) те са изправени, а след опрашването увисват надолу, като остават увиснали по дървото дълго време.Шишарковите люспи са гладки, кожести, светло или червенокафяви.Семето е сивокафяво, 4 — 5 мм дълго, със светлокафяво, до 15 мм дълго крило. Дървесината е белезникава или светложълтеникава. Сенкоиздръжливо растение. Цъфти през май — юни.

Разпространение и отглеждане на смърч

В Северна и Средна Европа, Русия (северната част на европейската територия), на югозапад и юг до Пиренеите, Алпите, Тирол, Карпатите, Балканския полуостров. У нас се среща нашироко в пространни насаждения главно по северните изложения в Централна и Западна Стара планина, Осогово, Рила, Пирин, Славянка, Родопите (Западни и Средни), от около 1400 до 2000 м надморска височина. Живее до 300 — 500 години, а понякога и повече.

Съдържание на смърч

Кората съдържа дъбилни вещества, балсам и др. Дървесината съдържа комплицирана смес от най-различни органични съединения, а също и арабоксилоуронид, в състава на който влизат уронова киселина и остатък от арабофуранози. Иглите съдържат етерично масло, в състава на което влизат до 12% борнилацетат, 1-а-пинен, р-пинен и др. Листните клонки също съдържат значително количество етерично масло, а в състава на шишарките влизат борнилацетат и други естери. Семената съдържат до 33% бързо изсъхливо тлъсто масло, в състава на което влизат приблизително около 5,2% линоленова, около 15,7% а-линоленова, около 29,5% а-линолова, около 23,6% р-линолова и около 11,4% маслена киселина. Те съдържат още към 22% суров протеин, към 12% безазотни екстрактни вещества и др.

Видове смърч

Сибирският смърч (Picea obovata), расте в Урал, Сибир и Далечния Изток и образува естествения хибрид Picea × fennica (Regel) Комаров с смърч, понякога се счита не като независим вид, а като разновидност на Picea abies subsp.

Най-често в отделен вид Picea abies var. acuminata (Beck) Dallim. & A.B.Jacks. се различават популации на Балканския полуостров, които имат по-големи конуси със заострени върхове.

Понякога също се счита за отделен вид Picea abies var. alpestris (Brügger) P. Schmidt е растение от източната част на Швейцария, което има общи черти със сибирски смърч - заоблени конусни люспи и по-дебели игли.

Събиране и съхранение на смърч

За медицински цели се събират върховете на младите клони и се използват заедно с пъпките (берат се в началото на пролетта, сушат се на сянка), от незрели семенни шишарки (събрани през лятото и началото на есента) се добива терпентин и смола.

Противопоказания на смърч

Вдишването на аромата на смърч не е полезно за всички, както и вдишването със смърчови игли. При болни хора те могат да причинят обостряне на астма или мигрена. Употребата на инфузии и напитки от смърч е противопоказана при стомашни заболявания, а прекомерните дози са опасни за бъбреците.