Добре дошли в bilki.bg - Раят на билките!

Количка 0 бр. 0,00 лв.

Синя слива, действие и приложение на билката

PRUNUS DOMESTICA L.

(P. OECONOMICA BORKH., P. SATIVA P. ЕТ C.)
(сем. Rosaceae — Розоцветни)

sliva.jpg
Български народни наименования на синя слива

домашна слива (прев.), домашна каунка, кюстендилска синя слива, слива.

Народни наименования в други страни на синя слива

Aнглийски - common / plum, Руски - слива домашняя, Немски - Zwetsche, Pflaume, Френски - prunier d'Europe. -

Основно действие на синята слива

Сливата се отглежда от човека от праисторически времена. Днес сливовите плодове се използват всестранно както в сушено, така и в консервирано състояние за производство от тях на различни видове хранителни продукти (компоти, конфитюри, мармеладц, пестили и др.)Това позволява хранителните и други свойства на плодовете да се използват целогодишно.

Мармеладът от домашната (синята) слива (Pulpa prunorum) има леко слабително действие при хроничен запек: се изяжда 1 — 2 супени лъжици мармелад или месото на 10 — 15 сушени сливи вечер преди лягане или сутрин на гладен стомах. Същото количество плодове могат да се приемат и във вид на компот.

Сливите са полезни и за прибавяне към храната на болни от ревматизъм, подагра, атеросклероза, възпаление на бъбреците, при бъбречни или жлъчни камъни. В тези случаи те имат пикочогонно действие благодарение на съдържащите се в тях калиеви соли и органични киселини.

Смята се, че слабителният ефект на сливите се дължи на целулозата, захарите и на някои други дразнещи чревната перисталтика вещества.

Сливите се дават и на лица., които страдат от хемороиди, като средство за премахване на запека и облекчаване на болния.

Установено е също, че консумираните в прясно състояние сливи утоляват жаждата, сравнително добре се понасят от стомаха, улесняват храносмилането.

Напълно узрелите плодове се употребяват нашироко и за изваряването на специална ракия (сливовица).

Тлъстото масло, получавано чрез студено пресуване на семената, се употребява зд фармацевтични и козметични цели наравно с бадемовото масло.

Приложение и лечебни свойства на синя слива

Лечебните свойства на домашните сливи се използват широко в традиционната медицина. За профилактични и терапевтични цели използвайте листата, цветовете, плодовете и кората от растението. Цветовете на растението имат меко слабително действие, регулирайки чревната подвижност. Отварите от цветовете на сливата са ефективни при запек, стомашни колики, гадене, оригване, чернодробни заболявания, кожни дерматози, фурункулоза, невралгия. Полезните свойства на листата от сливи също са широко известни. Инфузията на листа и цветя от домашна слива лекува възпалителните процеси на бъбреците и пикочния мехур. Инфузията на листа има диуретично и слабително действие, регулира метаболизма и се използва за лечение на стоматит. Чаят, приготвен от листа от сливи, е полезен за тези, които водят заседнал начин на живот. Отварата от кората на дървото се използва при малария, диария, външно се използва за еризипела на кожата, както и в гинекологичната. Плодовият сок има антибактериален ефект срещу ламблиоза.

Сините сливи са не само вкусен продукт от сушени сливи, но и богат източник на калий, желязо и много витамини. Поради това лекарите често препоръчват използването на сушени сливи при недостиг на витамини и желязодефицитна анемия. Сините сливи имат благоприятен ефект върху функционалността на стомашно-чревния тракт поради наличието на баластни вещества. Редовната консумация на 5-6 плодове от сини сливи на ден спомага за укрепване и подобряване на организма, както и за отърване от ненужните килограми. Включването на плодове от слива в диетата повишава ефективността, нормализира налягането, подобрява външния вид на кожата и общото състояние на организма. Плодовете от слива се доказаха в китайската народна медицина като ефективно антибактериално, отхрачващо и антипиретично средство при настинки. Също така имат полезните свойства на домашно приготвена сливова ядка. Ядките на костите се използват за аскаридоза. Сливите стимулират апетита, така че пресен плодов сок или бульон от сини сливи е полезен за малки деца, които не искат да ядат. Сушени сини сливи се използват външно за мазоли, като се прилагат върху засегнатата област.

Таджикската медицина е потвърдила почистващите свойства на сливите и способността й да понижава шлаките на организма. Отвари от сушени сливи и сок от сливи се използват за лезии на жлъчния мехур и атеросклероза, тъй като плодовете на домашната слива могат да премахнат вредния холестерол.

Характерни особености на синя слива

Домашната синя слива е средно едро дърво, достигащо до 12 м височина. Кората е напукана, сивобелезникава. Листата са яйцевидни, младите покрити и от двете страни с власинки, напилени, а възрастните са само отдолу космати, назъбени или напилени. От всяка плодна пъпка се развиват по 1 — 2, по-рядко до 3, средно едри, бели със зеленикав оттенък, с къси, слабо мъхнати дръжки цветове. Плодовете са дребни, средни или много-едри — продълговато-овални, обратнояйцевидни или топчести, със или без бразда, различно обагрени (бледозелено, жълто, розово, червено, виолетово, синьо, тъмносиньо или черносиньо), с повече или по-малко восъчен налеп. Месото е жълтозелено или медножълто, меко или плътно, повече или по-малко сочно, сладко, сладко-кисело или кисело, с много добри или по-слабо добри вкусови качества. Костилката е обикновено средно едра, овална, сплескана отстрани, с трапчинки по повърхността. Цъфти почти едновременно с развитието на листата. Плодовете узряват към есента.

sliva_.jpgРазпространение на синя слива

Вероятните райони за произхода на домашната слива като културно растение са се обособили в умерената климатична зона на северното полукълбо — Кавказ, Мала Азия, Средиземноморието, Източен Китай и Япония. По-късно (след като древните гърци и римляни установили по-близки връзки с народите от Азия) започва вече да се споменава в литературата-за домашната слива (Prunus domestica L.) — от около I в. от новата ера.

Понастоящем най-крупните производители на пресни плодове от тази билка са: Европа (Югославия, Румъния, Германия, Русия, Унгария, България, Франция, Италия, Чехословакия и др.), САЩ и Турция.

Разпространението на сливовата култура в нашата страна е застъпено доста нашироко главно в окръзите Благоевградски, Великотърновски, Видински, Габровски, Кюстендилски, Ловешки, Пазарджишки, Плевенски, Пловдивски, Сливенски, Софийски, Търговищки, Шуменски и др., и то в много сортове,

Употребяема част на синя слива

Плодовете (Fructus Pruni domesticae).

Начин на сушене на синя слива

В специални сушилни за сушене на плодове, отначало при температура 25 — 30°, като се внимава плодовете да се изсушат, но да не се спекат.

Съхранение на синя слива

Плодовете могат да запазят качествата и съдържанието си в неохлаждано помещение 10 — 15 дни, ако беритбата им е извършена, преди да е омекнало месото им. По-продължително съхраняване (до 3 — 4 седмици след обирането) може да се осъществи, ако плодовете се съхраняват в хладилни помещения, с температура от 0 до минус 1°С и с влага на въздуха 85—90%. При внасяне в хладилниците на неузрели плодове месото омеква и цветът им се променя след 10 — 15 дни.

Съдържание на синя слива

Пресните сливи съдържат: вода — около 81%, захари — от 10,1 до 16,7%, плодови киселини — 0,43%, пектин — 8%, танинн — 0,10%, целулоза, — 0,36%. Средното тегло на плода е 27 г, а от него — месеста част — 94,5%, костилка — 5,5% и сок спрямо месото 73%. Съдържанието на минералните вещества във вид на оксиди (в мг на 100 г плодово месо) е, както следва: калий — 203 — 214, калций — 20—28, магнезий — 11 —17, фосфор — 27—32, желязо — 2,1 —15. Освен това сливовият плод съдържа следните витамини: С (5—7 мг %), В (0,05 — 0,15 мг%), каротин (0,10 — 0,20 мг%), РР (до 0,5 мг%), пантотенова киселина (0,03 — 0,5 мг %), Р (цитрин) (50— 20 мг %), В2 (0,02 — 0,08 мг%).

В смолата, която се съдържа в кората на билката, са намерени следните вещества: 4-0-метил-с 1-глюкуронова киселина, също рамноза, d-ксилоза, f-арабиноза и d-галактоза. Листата съдържат кумариновото производно скополетин.

Сушените сливи съдържат калий — 10,30 мг%, фосфор — 105 мг%,. желязо мг % и магнезий — 55 мг %.

Семената от костилката съдържат до 30% тлъсто изсъхливо масло, в състава на което влизат до 1,3% миристинова, до 6,6% палмитинова, до'2% стеаринова и до 58% маслена киселина.

От сърцевината на дървото са изолирани кемпферол, аромадендрин и дехидрркемпферол, а от дървесината — флавоноидни съединения (кемпферол, кемпфирит, арожадендрим и хидрокемпферол.

Противопоказание на синя слива

Въпреки полезните си свойства, сливите могат да навредят на тези, които страдат от захарен диабет, гастрит. Сините сливи също са нежелателни при затлъстяване, тъй като сушените плодове от сливи са 6 пъти по-високи от калориите на пресни сливи. Противопоказанията за ядене на сливи се прилагат при жени по време на лактация и малки деца, тъй като приемането на този плод може да провокира храносмилателни разстройства: при деца са възможни болки в стомаха, бучене, диария. Не можете да ядете плодове от слива с индивидуална непоносимост и алергични прояви.

Съчетание с други билки

При хемороиди и запек, може да се съчетае с троскот корен, червен кантарион стрък, репей корен, равнец жълт, решетка корен, овчарска торбичка, глухарче корен или стрък, лайка цвят, пача трева.

 

Продукти свързани със статията

  1. АРТИСТИЧЕН ЧАЙ , РАЗХЛАБВАЩ ЧАЙ БИЛКОВА СМЕС
  2. ЧАЙ ПРИ ХЕМОРОИДИ - ВЪТРЕШНО
  3. ЧАЙ ПРИ ТЕЖЕСТ СЛЕД НАХРАНВАНЕ
  4. ЧАЙ ЗА ОТСЛАБВАНЕ - СЛАБИН
  5. Капки на Бах, Bach flower, Cherry Plum / Джанка, Дива слива / Prunus cerasifera, 20 мл.