Селим, действие и приложение на билката
LEVISTICUM OFFICINALE КОСН.
(сем. Umbeiliferae — Сенникоцветни)
Български народни наименования на билка селим
заря, левущян, питомен бъздуняк, росалия, русалка, русалия, селим.
Народни наименования в други страни на билка селим
Aнглийски – lovage, Руски - любисток, зоря лекарственная, Немски – Liebstocke, Френски - liveche.
Употребана бъздуняка като лековита билка
Като стомашно, газогонно, укрепително и пикочогонно средство във вид на запарка: 1 чаена лъжичка ситно нарязан или счукан сух корен се залива с 1 чаена чаша вряща вода и след изстиване се прецежда. Доза за 1 ден. Използува се под контрол на лекаря. Външно отварата рт корените и листата се употребява в нашата народна медицина за бани и за налагане против лунички и петна по лицето. Етеричното масло, получавано от дрогата, намира широко приложение в хранително-вкусовата и парфюмерийната промишленост, за ароматизиране на ликьори, в сладкарството и др.
В билката е установена антибактериална активност.
Действие, приложение при лечение на много болести
Лечебните свойства на селим се дължат на наличието на етерично масло в състава му, то придава на растението характерен вкус и аромат. Съдържа 2,5% етерично масло. Коренът е богат на танини, съдържа ябълчена киселина, витамин С, дъвка.
В козметологията селим също намерА своето приложение. Момичетата отдавна изплакват косата си с отвара от тази ароматна билка. След изплакване с отварата, косата придобива блясък, става копринена на пипане. Отварата от билката е полезна за кожата на лицето и тялото, почиства от пъпки и тонизират кожата. Счита се, че селим е силен афродизиак. Според популярната легенда миризмата на това растение прави жена много привлекателна в очите на мъжа. За тази цел жените се къпали в бани със селим и нанасяли малко от аромата му върху китката си. В козметологията пигментираните петна се отстраняват, чрез селим.
Селим е ефективен при анемия. Билката има почистващи свойства, подобрява подвижността на червата, действа върху организма като леко слабително. Коренът на растението има холеретичен ефект, е добър антиконвулсант. Сухата билка се използва за лечение на подагра, при проблеми с уринирането. Селим стимулира апетита, препоръчва се да го използвате при липса на апетит, храносмилателни проблеми.
Билката е много добра за профилактика на очните заболявания. Съдържанието на каротин в листата на растението възстановява зрителните функции, премахва ненужното очно напрежение. Липсата на каротин, в допълнение към реакциите на зрителните органи, може да причини суха кожа, ранни бръчки около очите и чупливи кости.
Селим има благоприятен ефект върху нервната система, помага при неврози, безсъние. В народните рецепти билката се използвала при сърдечни болки. От незапомнени времена селим се добавя към храната не само заради вкуса, но и като естествен афродизиак. Селим увеличава притока на кръв към тазовите органи, предотвратява преждевременната еякулация. Билковият корен се препоръчва за облекчаване на мъжките и женските проблеми с репродуктивното здраве.
Растението влияе положително на червата, убива паразитите. Листата на селим съдържат голямо количество витамин С, който е необходим за подобряване на защитните свойства, имунитета. Витамин С е също средство срещу преждевременно стареене, намалява неблагоприятните ефекти на свободните радикали.
Характерни особености на билка селим
Селимът е многогодишно тревисто растение. Коренът е многоглав, дебел, месест. От всяка глава излиза по едно стъбло, обикновено до 2 м високо, гладко, кухо, голо, надлъжно набраздено, надебелено в основата си, към върха разклонено. Листата са сложноперести, разсечени на едри, клиновидно назъбени листни дялове, с улейовидно разширени дръжки. Долните листа са дълги, а по-горните — сравнително по-къси, почти приседнали. Цветовете са дребни, групирани,в плътни, 6 — 12 -лъчни сложни сенници, разположени на върха на стъблото и разклоненията му. Главните лъчи и цветните дръжки са с обвивка от много листчета. Чашката е с неясни зъбци. Венчелистчетата са жълтозелени, елипсовидни, навътре завити. Плодовете са елипсовидни, жълтокафяви, с ципести крилати ръбове, разпадащи се надлъжно на две половинки. Цялата билка е с приятна миризма. Цъфти през лятото.
Разпространение на билка селим
В Европа и Северна Америка. Отглежда се в по- голямо количество в Германия, Чехословакия, Унгария, САЩ и др., където се употребява не само за подправка, но и за получаване на етерично масло. В нашата страна сравнително ограничено се отглежда като градинско растение. Диворастящата билка у нас не е позната.
Употребяема част на билка селим
Корените (Radix Levistici) и листата в свежо състояние (Folia Levistici).
Време за бране на билка селим
Март — април, септември — ноември.
Начин на бране на билка селим
Корените на 3 — 4-годишните билки се изкопават през пролетта преди започване на развитието на билката или през есента след спирането на вегетацията. Събраният материал се изчиства от надземните части и се измива, а по-дебелите корени се разцепват надлъжно за по-бързо сушене.
Начин на сушене на билка селим
Така приготвените корени се сушат колкото е възможно по-бързо в проветриви помещения или в сушилня при температура, не по-висока от 35°. Билката трябва да бъде изсушена добре.
Рандеман на билка селим
От 4 — 5 кг свежи корени се получава 1 кг сухи.
Описание на готовата билка селим
Изсушените корени от селим са с приятна характерна миризма, отначало със сладникав, а после с горчив вкус.
Опаковка на билка селим
В торби със стандартно тегло.
Съхранение на билка селим
В сухи и проветриви помещения. Да не се държи близо да други билки, за да не им придаде миризмата си. Да се има предвид, че билката е много хигроскопична.
Съдържание на билка селим
До 2% етерично масло, в състава на което влиза като главен компонент бутилиденфталидът (около 70%). В състава на етеричното масло влизат още терпинеол, цинеол, карвакрол, бутилфталид, бутилдихидрофталид, бутилтетрахидрофталид, алфатерпинеол, еугенол, кумарини, сесквитерпени, терпени, фурокумарини, от които е вече изолиран псорален и бергаптен.
Билката съдържа още и смоли, ябълчна киселина, минерални соли, дъбилни и пектинови вещества, нишесте и др.
Установено е, че добивът на етеричното масло при поливни условия е 25 — 30% по-висок в сравнение с неполивните.
Loading...