Ревен, действие и приложение на билката

Rheum palmatum L.

Английски - Palmate-leaved rhubarb, Немски - Medizinal-Rhabarb, Френски – Rhapontic, Pуски - Ревень

Сем. Polygonaceae - Лападови

Основно действие на ревен

Ревенът има установено слабително, жлъчкогонно действие.

Експериментални и клинични данни на ревен

В основата на слабителното действие на ревена са активните принципи антрахинонови гликозиди (емодин) и хризофанова киселина. Те оказват дразнещо действие върху рецепторите на червата, предимно на дебелите черва, което предизвиква усилване на тяхната перисталтика, посочват руски учени. Слабителното действие на ревена се проявява при прилагането му във високи дози; в малки дози той може да действа запичащо, което се обуславя от наличието на таногликозиди, които се свързват с белтъците, прецидитират ги и по такъв начин защищават рецепторите от дразнещо действие, посочват руски учени. Ревенът действа и жлъчкогонно. In vitro е установено изразено цитотоксично и силно виростатично действие на коренището на ревена, става ясно още от изследванията на действието на тази билка.

Подходящи комбинации на ревен

Ревенът се комбинира с вещества, притежаващи холеретични и холекинетични ефекти (алое, пчелник, коноп). Сполучливи са и комбинациите с лаксативни средства (зърнастец, лист от сена), с очистителни средства (рициново масло) и с магнезиеви соли.

Нежелани ефекти на ревен

При приемането на препарати, съдържащи ревен, урината, млякото и потта се оцветяват в жълт цвят (дължащо се на хризофановата киселина). В алкална среда оцветяването е червено (дължащо се на оксиметил- антрахинон). Избягва се предписването на болни от подагра, на болни с оксалатна диатеза. Поради възможността ревенът да причинява кръвоизливи от ректалните вени не се препоръчва при хемороиди.

Начин на приложение на ревен

Прилага се вътрешно във вид на екстракти, на- стойки, сиропи. Сухият екстракт от ревена в доза 0,05-0,5 има запичащо действие, а в доза 0,5 - 2,0 - слабително. Водните и спиртните настойки се приемат по 1/2 - 1 чаена лъжичка 2 пъти на ден преди ядене (при атония на червата). При деца над 1 година се препоръчва сироп от ревен по 1/2 - 1 чаена лъжичка дневно. Слабителният ефект настъпва след 8 - 10 часа, поради което препаратите, съдържащи ревен, се приемат вечер преди сън.

Описание на ревен

Ревенът е многогодишно тревисто растение с късо, тъмнокафяво коренище. Стеблото е изправено, 100 - 200 (250) см високо. Приосновните листа; в розетка, едри, на дълги, до 30 см дръжки, петурата е дълбоко длановидно наделена, дялове са островърхи; стебловите листа са последователни, със сраснали прилистници. Цветовете са събрани в многоцветни връхни метличести съцветия. Околоцветникът е прост, от 6 свободни възрозови или червени листчета. Плодът е тристенно трикрило орехче, кафяв. Ревенът цъфти през месец юли.

История на ревен

За родина на растението се считат Тибет и Китай, където за първи път се използва като лечебно растение. Древните китайски лечители предписвали изсушен корен от ревен като антипиретик. Първите споменавания за билката датират от 2700 г. пр. н. е.! Освен това е известно, че в древни времена ревенът е бил ценен заради пъпките, които се считали за деликатес, а в Северна Азия все още се добавят към различни ястия. В Европа ревенът с неговите дръжки, които имат пикантен кисел вкус, се използва като зеленчукова култура от 18-ти век. 

Разпространение на ревен

Ревенът се отглежда в Русия и в редица републики от бившия Съветски съюз. Билката може да се види, макар и рядко, в среден Китай.

Дрога на ревен

Събраните през есента или през ранна пролет, не по-млади от 3 години корени и коренища (Radix et rhizoma Rhei Palmati). Като добра дрога се цени тази, получавана в Китай. Тя се състои от жълти до оранжевожълти заоблени или плоски късове със специфична миризма, с горчив и стипчив вкус. Дрогата, която се получава от култивирани растения, се състои само от корени. Ломът им е оранжевожълт, равен зърнест, с „мраморен строеж", както и при коренището.

Съдържание на ревен

Свободни и гликозидно свързани антрахинони - реохризин, хризофанеин, глюкоалое - емодин, глюкоемодин и глюкореин). Дрогата съдържа и значително количество танини (гликогалин), минерални вещества, нишесте, пектини и др.

Нарядко в Рила, у нас се среща рапонтиковият ревен - Rheum rhaponticum, който не се допуска за употреба, защото съдържа малко количество антрахинони и поради това действието му е по-слабо.

Ползи на ревен

Ревенът е един от най-хранителните зеленчуци. 100 г растителни стъбла съдържат само 21 калории. В същото време ревенът е богат на важни фитонутриенти, като диетични фибри, полифенолни антиоксиданти, минерали и витамини. Стеблата на ревена не съдържат нито наситени мазнини, нито холестерол, поради което зеленчукът е толкова полезен при различни диети. Сред витамините, съдържащи се в ревен, са: - рибофлавин; - ниацин; - пиридоксин; - тиамин; - пантотенова киселина.

Стъблата на червения ревен са наситени с витамин А, малко по-малко от този витамин се намира в зелените сортове ревен.

В народната медицина коренът от ревен се използва за приготвяне на инфузии и отвари, които помагат на хората да се справят с храносмилателни проблеми като диария, запек, киселини и болки в корема. Сокът от ревен се използва при лечението на херпес. В алтернативната медицина се препоръчва ревен при менструални нередности, конюнктивит и наранявания. Коренът от ревен се използва и за бързото заздравяване на язви, краста, изгаряния. А стягащите свойства на ревен го правят полезен за спиране на кървенето на малки рани. С бульонът от ревен се изплаква косата, за да ѝ се придаде блясък.

Употреба на речен в кулинарията

След прибирането на реколтата от ревен е по-добре да се отрежат листата веднага, тъй като те са токсични (поради високото съдържание на оксалова киселина)! Ревенът се яде както суров, така и варен. От дръжките се правят вино, компоти, желе, конфитюр, плънка за пайове. Дръжките (стеблата) на ревен, ако веднага са плътно завити в полиетилен, могат да се съхраняват в хладилник за една седмица. Ако искате да запазите ревен за зимата, тогава измитите и изсушени дръжки трябва да бъдат нарязани на парчета с дължина 2 см, опаковани в тесен плик и съхранявани във фризера.

В кулинарията се използват дръжките, които съдържат ябълчна (2%), лимонена, янтарна, оксалова и други органични киселини, пектин (до 1,5%), танин и минерални соли на калций, фосфор и магнезий. Ревенът е богат на витамин А, С, Е, В и каротин. 100 г пресни стъбла съдържат една трета от дневния прием на рядък витамин К.