Момина сълза, действие и приложение на билката

CONVALLARIA MAJALIS L.

(сем. Liliaceae — Кремови)

Български народни наименования—бисерче, гергьовско цвете, любиче, майски звънчета, майска лилия.

Народни наименования в други страни —  Aнглийски lily of the valley; Немски - Maiglockchen; Френски - muguet.

Употреба на билката момина сълза

Билката момина сълза се използва като суровина в химико-фармацевтичната промишленост за производството на препарати, регулиращи сърдечната дейност. Цветовете намират широко приложение и в парфюмерийната промишленост.

Установено е, че препаратите на момината сълза не кумулират и имат строфантиноподобно действие.

Декоративна и медоносна билка.

Действие и приложение на билката момина сълза

В народната медицина се използва само майските цветове от момина сълза, от които се приготвя алкохолна тинктура. Приема се при сърдечни заболявания, особено при порок на сърцето, тахикардия, за регулиране на сърдечния ритъм, както и при безсъние, меланхолично настроение и пр. Трябва да се помни, че всички части на растението са отровни (особено плодовете и коренищата), така че не приготвяйте лекарства у дома.

Също така, момина сълза се използва за оток, заболяване на щитовидната жлеза, епилепсия, треска, заболявания на гърлото; външно под формата на инфузия и лосиони за очни заболявания, както и за ревматизъм.

В Англия водната инфузия се използва като средство за укрепване на нервната система, предотвратяване на инфекциозни заболявания, с главоболие. В Германия инфузията от момина сълза върху вино се използва за парализа. За терапевтични цели растителните цветя се използват във Финландия, Швейцария и други страни. Билката е въведена във фармакопеята на 13 страни.

Характерни особености на билката момина сълза

Момината сълза е многогодишно тревисто растение. Коренището е пълзящо, с многобройни коренчета, сравнително плитко разположено под земната повърхност. Стъблото е цветоносно, безлистно, неразклонено, до 20 см високо. Листата са едри, два на брой, рядко три, с дълги дръжки, целокрайни, продълговати и елипсовидни, с дъговидно жилкуване, обвити с ципесто влагалище. Цветовете на момината сълза са бели, приятно ароматични, увиснали, разположени на цветоносното стъбло в гроздовидно съцветие, обърнато на една страна. Околоцветникът е шестлистен, сраснал. Тичинките са 6. Плодникът е тригнезден. Плодът на момината сълза е червена многосеменна месната ягода. Семената са с кръгло-яйцевидна форма. Цъфти през април — юни.

Разпространение на билката момина сълза

Момината сълза е разпространена в Европа, умерена Азия и Северна Америка. У нас се среща като диворастящо из сенчестите места в горите и храсталаците на много места в страната до 1400 м надморска височина.

Находища на диворастящата билка момина сълза (по окръзи): Варненски (р. на Провадия), Великотърновски (р. на В. Търново; общ. Виноград, общ. Бяла черква; с. Джулюница; с. Драганово; с. Кесарово; с. Козаревец, общ. Лесковец; с. Вишовград и с. Бяла черква, общ. Бяла черква; с. Паскалевец, общ. Дъскот; Сухиндол; общ. Драгомирово; с. Емен, общ. Балван; с. Обединение; Полски Тръмбеш; селата Русалия и Хотница, общ. Самоводене), Видински (с. Грамада), Врачански (р. на Враца), Габровски (р. на Дряново; около Севлиево — мест. Баадалък; с. Градище — мест. Малката кория), Кюстендилски (р. на Кюстендил), Ловешки (р. на Ловеч; Летница; с. Славяни, общ. Баховица; р. на Тетевен). Михайловградски (р. на Лом и Михайловград), Плевенски, Пловдивски (около Асеновград — мест. Курудере и Св. Никола; с. Тополово), Разградски (р. на Исперих; с. Ушинци — мест. Късбаир), Русенски, Силистренски (р. на Тутракан), Сливенски (с. Блатец; с. Жельо войвода и с. Тополчане, общ. Жельо "войвода), Софийски (около Ботевград — мест. Конаревец), Старозагорски (р. на Стара Загора; с. Павел баня), Толбухински (мест. Батова), Търговищки (р. на Попово), Шуменски (с. Енево, общ. Нови пазар; с. Могила, общ. гара Каспичан; с. Становец, общ. Сини вир; около Шумен; с. Лозево, общ. Шумен; с. Новосел, общ. Белокопитово), Ямболски (около Тунджа).

Момината сълза се сади из градините като декоративно растение. Запасите от билката са доста намалени.

Отглеждане на билката момина сълза

От оскъдните данни, с които разполагаме, за отглеждане на билката момина сълза се препоръчват полусенчести места и хумусна почва. Растението се размножава чрез разделяне на коренището и подготовка на резници,като всяка една има поне един вегетационен връх. Засажда се на разстояние около 20 см през есента или наскоро след стопяването на снега през пролетта. Размножаването на момината сълза чрез семена е възможно, но поради обстоятелството, че се чака повече време за развитието на билката, е нерентабилно.

Най-добре е момината сълза да се отглежда като подкултура в овощните градини или под сенките на някои дървета, като предпочита влажни, рохкави, богати на органични вещества хумусни почви.

Употребяема част на билката момина сълза

За лечебни цели се използват стръковете (Herba Convallariae majalis) и листата (Folia Convallaria majalis) на момината сълза.

Време за бране на билката момина сълза

Юни — август.

Начин на бране на билката момина сълза

Събират се стръковете (листата и цветовете) на момината сълза заедно с дръжките или само листата във фаза бутонизация на растението. Да не се берат листа с петна и такива, наядени от насекоми, както и прецъфтели цветове. Билката да не се натъпква в торби и да не се мачка, защото при сушене почернява. Събраната билка се поставя в кошници или кошове и така се пренася до мястото на сушене.

Недопустими подмеси на билката момина сълза

При брането да не се смесва със: 1) момковата сълза (Polygonal ит officinale All.), която има облистено стъбло, а цветовете, които излизат от пазвите на листата, са без миризма; 2) дивия чесън (Allium ursinum L.), листата на който на пръв поглед приличат на момината сълза, но цветовете на дивия чесън са събрани в сенниковидни съцветия и цялото растение при разтриване или вкусване има миризма и вкус на чесън.

Начин на сушене на билката момина сълза

Сушенето на момината сълза се извършва колкото е възможно по-скоро след брането в проветриви помещения, като се разстила на тънък пласт (по възможност лист до лист), или в сушилня при температура 55—60° при много добра вентилация. Сушене на слънце не се препоръчва. Необходимо е да се суши бързо.
Рандеман. От 10 кг свежи листа с цветовете се получават 1 кг сухи, а от 8 кг свежи листа без цветовете се получават 1 кг сухи.

Описание на готовата билка момина сълза

Изсушени листа, цветоносни стъбла и цветове на момината сълза. Листата са едри, целокрайни, голи, с дъговидно жилкуване и с горчив вкус. Цветоносните стъбла са почти триъгълни при напречен пререз и голи. Цветовете са бледожълтеникави, с приятна миризма, а вкусът им е горчив, лют. Съотношението на листата с дръжките спрямо цветовете (вкл. и цветоносните стъбла) трябва да бъде не по-малко от 20:1.

Качествени изисквания за стръковете. Фармакопеята допуска влага не повече от 14%; съцветия не по-малко от 5%; изронени части, преминаващи през сито с размери на отворите 0,125 мм, не повече от 3%; променени части не повече от 5%; органични примеси не повече от 0,5%; минерални примеси не повече от 0,5%.

Съхранение на билката момина сълза

Момината сълза се съхранява с предпазливост в сухи и проветриви помещения в добре приготвени опаковки, като се пази от преките слънчеви лъчи. Да се има пред вид, че билката е много чувствителна , към влагата и светлината, които влошават качеството й.
Биологичната активност на дрогата се контролира всяка година.

Съдържание на билката момина сълза

Стероидният кристален глюкозид конвалатоксин (до 0,40%), която при хидролиза се разпада на L-рамноза и аглюкона К- строфантидин, съдържащ се в семената на тропическото растение Strophantus kombe. Конвалатоксинът принадлежи към групата на сърдечно действуващите глюкозиди. Дрогата съдържа и глюкозида конвалозид, също и стероидния сапонин конваларин, а в значително по-малки количества глюкозидите конвалатоксол, глюкоконвалозид, локундиозид, конвалатоксолозид, дезглюкохейротоксин и др.

Освен това в листата е установен сапонинът конваларин, а от корените е изолирана глюкозидната фракция конваламарин. Освен съ-дечни глюкозиди от цветовете са изолирани етерично масло, фарнезол и ликопин.

Билката съдържа също киселините ябълчна, лимонена и хелидонова, смоли, восъци, багрилни вещества, аспарагин и нишесте (в коренището).

Нежелани реакции на билката момина сълза

Момината сълза е отровно растение. Всички части на растението съдържат силен гликозид, конваллатоксин. Следователно, лечението трябва да се провежда изключително внимателно, само под наблюдението на лекуващия лекар, стриктно спазвайки дозировката. В токсични дози момина сълза може да причини гадене, повръщане, екстрасистолия, тежка брадикардия, камерно трептене и в някои случаи сърдечен арест.

Използването на препарати от момина сълза е противопоказано при остър инфаркт на миокарда, резки органични промени в сърцето и кръвоносните съдове, ендокардит, изразена кардиосклероза и остри заболявания на черния дроб и бъбреците.

Съчетание с други билки на билката момина сълза

Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.