Мента водна, действие и приложение на билката

MENTHA AQUATICA L.

(сем. Labiatae — Устноцветни)

Народни наименования в други страни на билката мента водна

Aнглийски – wattermint, Руски - мята водная, Немски – Wasserminze, Френски - menthe a greriouille.

Действие и приложение на водната мента като лековита билка

Нашироко употребявано средство в нашата народна медицина при стомашни болки и като жлъчегонно средство: по 2 супени лъжици на ситно нарязана дрога се залива с 1 чаена чаша вряща вода, след изстиване се прецежда и се изпива на глътки. Доза за 1 ден.

Характерни особености на билката мента водна

Водната мента е многогодишно тревисто растение. Стъблото е четириръбесто, слабо разклонено, покрито с обърнати надолу власинки. Листата са срещуположни, с дръжки, заоблени или удължени, сърцевидни в основата си, почти голи. Цветовете са събрани по много в пазвите на най-горните листа и по разклоненията на стъблото във вид на главести съцветия. Чашката е 5-делна, сраснала, с фуниевидна форма и с 5 заострени триъгълни зъбеца. Венчето е 4-листно, розововиолетово, отвътре с трихоми, в долната си част тръбесто, а в горната 4-делно, с почти еднакви дялове. Тичинките са 4, почти еднакви, разперени. Плодът се разпада на 4 почти кръгли орехчета, лежащи на дъното на чашката. Силно изменчив вид. Цъфти през юли — септември.

Разпространение на билката мента водна

В Европа и Северна Америка. У нас се среща по периферията на блата, мочурливи места, разливи и други постоянно влажни места, навсякъде из ниските части на страната до 1000 м надморска височина.

Употребяема част на билката мента водна

Цъфтящата надземна част (Herba Menthae aqua- ticae, Herba Balsami palustris).

Време за бране на билката мента водна

Юли — август.

Начин на бране на билката мента водна

Отрязва се цялата надземна облистена част на билкатав началото или по време на цъфтене. Също се обират и листата от неотрязаната част на стъблото. Още на мястото на брането билката се прочиства от повредени листа и стъбла, както и от други, попаднали при брането примеси.

Недопустими подмеси на билката мента водна

Да не се смесва с другите растящи у нас още 6 диворастящи вида мента, като берачът се придържа точно към описанието, дадено в „Характерни особености".

Начин на сушене на билката мента водна

Събраният и прочистен материал се суши бързо в проветриви помещения, разстлан върху рамки или постелки, а най - добре в сушилня при температура, не по-висока от 35°.

Рандеман на билката мента водна

От 6 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.     

Опаковка на билката мента водна

В бали или торби със стандартно тегло.  

Съхранение на билката мента водна

В сухи и проветриви помещения, запазени от действието на преките слънчеви лъчи — настрана от немиризливите дроги.

Съдържание на билката мента водна

До 1 % етерично масло, в състава на което влизат свободен линалол (около 36%), около 10% линалилацетат и карвон, както и сесквитерпени. Не съдържа ментол. Освен етерично масло билката съдържа още калиев нитрат, мравчена киселина, един жълт пигмент, глюкоза, рамноза, един още неуточнен глюкозид, фитостерин, киселините линоленова, линолова, маслена, миристинова и палмитинова. Съдържа още към 7% дъбилни вещества. По  нови литературни данни от етеричното масло е изолирано още L-пинен, р-пинен, сабинен, мирцен, лимонен, цинеол, одимен, терпинен, р-цимол, октанол, ментофуран.

Нежелани реакции на билката мента водна

Ментата не може да се консумира в следните случаи: при алергични реакции; при наличие на разширени вени; при наличие на безплодие или проблеми със зачеването на дете; с повишена сънливост; с склонност към киселини; при ниско налягане (ментата ще го понижи още повече).

Съчетание с други билки на билката мента водна

Като жлъчегонно средство се съчетава с дива тиква, сапунче, сминдух, царевична коса и др.