Лен, действие и приложение на билката

Linum usitatissimum L.

Aнглийски —Flax, Pуски — Лен посевной, Лен обьгкновенньш, долгунец, Френски — Lin cultive, Немски — Echter Lein,
Сем. Linaceae — Ленови

Лен, Linum usitatissimum

Описание на билката лен

Едногодишно тревисто растение, Стеблата прави, 60 — 120 (150) см високи. Листата линейни или линейно ланцетни островърхи, с 3 жилки. Цветовете във връхни рехави съцветия. Венчелистчетата 5, обратно яйцевидни, сини до небесносини, значително по-дълги от чашката. Плодът многосеменна кълбесто яйцевидна кутийка, разпукваща се по 5 шева. Семената светлокафяви лъскави, при овлажняване се ослузняват. Цъфти юни — юли.

История на лена

Ленът е едно от най-старите растения използвани от хората: възрастта му е поне на 7 хиляди години. Все още обаче не е възможно да се определи точната дата или място на първата му „поява“. Учените знаят само, че в Древен Египет, Месопотамия и Асирия ленените тъкани са били много търсени. През 5-4 хилядолетие пр.н.е. са него са обвивали мумиите, открити в пирамидите. Проби са открити и при разкопки в Швейцария, които датират от VIII-III в. пр. н. е.

Можете да видите значението на растението в Стария Завет. След като са били в Египет, освободените евреи донасят знанието за тъканта в Палестина.

По-късно ленените тъкани се разпространяват в Гърция и Рим: от тях се правят туники, облицовки, спално бельо, платна. Римляните донасят спално бельо от юг до север на Европа, а бельото всъщност става символ на Средновековието. През Възраждането търсенето на тъкани нараства с разширяването на морската търговия: отварят се нови пазари и се изискват платна. Също така върху платна от лен се  рисува в Испания, Галия и Горна Италия.

Разпространение на билката лен

Отглежда се по високите полета на страната и северното черноморско крайбрежие. Културен вид, древно влакнодайно растение, отглеждано в Европа, Средиземноморието и Югозападна Азия.
Разновидност на културния лен е слабителният лен (Linum catharticum L.). Расте из ливади, с тревисти и скалисти (често влажни) места. Разпространено в по-голямата част от сбраната; от 200 докъм 2600 м надморска височина. Среща се в цяла Европа (без крайните северни и южни части).

Дрога на билката лен

Зрелите сухи семена (Semen Lini). Те са сплескани, с продълговато-яйцевидна форма, с блестяща почти гладка повърхност, светлокафяви, лъскави. Поставени във вода, семената се покриват с пласт от слуз. Миризма нямат, а вкусът е слузесто-маслен.

Съдържание на билката лен

Десет процента слузни вещества, 30 — 40% тлъсто масло, 20% белтъчни вещества, ензими, стерини, около 1,5% линамарин (цианогенен глюкозид) и минерални вещества.

Основно действие на билката лен

Меко очистително, омекчаващо, противовъзпалително, антиатероматозно, успокоява кашлицата.

Действие на билката лен

Терапевтичната активност на ленените семена се определя от наличието на слуз и линамарин гликозид. Линамаринът е биологично много активен и има ефект върху различни системи и органи: той регулира секреторните и двигателните функции на червата, големите дози предизвикват обща тревожност и слюноотделяне. Мукозните вещества имат обгръщащо противовъзпалително и леко слабително действие и се използват вътрешно при възпалителни процеси в лигавиците на дихателните пътища и стомашно-чревния тракт; с колит при клизми; при възпалителни процеси на пикочния мехур и бъбреците. Външно - под формата на компреси и припарки за циреи и различни кожни заболявания.

Експериментални и клинични данни на билката лен

Регулиращото действие върху секреторната и моторната функция на червата се обуславя от наличието на глюкозида линамарин (Скляревски, Л. Д. Лечебните свойства на хранителните растения, Пловдив, Хр. Г. Данов, 1975). Това действие определя мекия очистителен ефект на лененото семе. 
Съдържащите се в лененото семе слузни вещества образуват предпазен слой върху лигавицата и действуват противовъзпалително при заболяване на стомашно-чревния тракт и на дихателните пътища. :ето защо освен като леко слабително слузната материя, получена от ленено семе, действува лечебно и при диарии.
Съдържащите се в голямо количество в лененото семе ненаситени мастни киселини понижават кръвния холестерол. От лененото масло се получава препаратът Линетол, който представлява смес от ненаситените мастни киселини олеинова, линолова и линоленова и е добро средство за профилактика и лечение на атеросклерозата (по Скляревский, Л. к.у И. А. Губанов. Лекарственннне растения в быту. М., Россельхозиздат, 1968).

Начин на приложение на билката лен

Прилага се вътрешно и вьншно. Вътрено се  приемат 1 — 2 супени лъжици ленено семе с малко вода 2 — 3 пъти дневно. При възпаление на пикочните пътища Leclerc (Leclerc, H. Precis de phytotherapie (V ed.). Paris, Masson & Cie, 1976) препоръчва отначало лененото семе да се подложи на студена мацерация  в продължение на 5 часа (съотношението е 20 г на 1 л вода). Като очистително средство отварата от семената се приготвя по следния начин: 1 супена лъжица семена се заливат с 2 чаши вода, сместа се разклаща и се прецежда през марля. Приема се по 1/2 чаша дневно.
В Русия се прилага препаратът Линетол като профилактично и лечебно средство при атеросклероза. Линетолът се отпуска във флакони по 20 мл. Приема' се по 1 — 11/2 супени лъжици на гладно.

Лен, лечениеВ нашата народна медицина отварата от семената (като слузно средство) се прилага при язви на стомаха и дванадесетопръстника, гастрити, ангини и др. Във френската народна медицина лененото семе се препоръчва при бронхити и диарии. В Полша се прилага при заболявания на храносмилателния тракт и като средство за заздравяване на рани.
За външно приложение лененото семе се прилага във вид на лапи и компреси. Лененото брашно се насипва в торбички, които след потапяне в гореща вода се поставят върху болното място. Използуват се за лечение на холелитиаза (жлъчни колики), артралгии (болки в ставите), редица кожни заболявания (им- петиго, фурункули и др.)
Ако се постави семе в ъгъла на окото, от движението на окото чуждите частици ще полепнат по клея и така ще бъдат премахнати.
Линиментът (течна маз) от лененото масло и варова вода се използува за превръзки при изгаряния.

Използвани лечебни средства на билката лен:

Семена

Узрелите семена се смилат и използват срещу запек (високият прием на течности е от изключително значение!).

Лапи

Лапи от смачкани или ситно смлени семена се прилагат за циреи, абсцеси и язви или се прилагат локално при плевритна болка, кашлица, бронхит или емфизем.

Настойки

Настойки се използват за лечение на кашлица и възпалено гърло (може да се добави мед и лимон).
Настойки от цялото растение са приготвят от прясната билка срещу запек, чернодробни натрупвания и ревматични болки.

Масло

Маслото от семена съдържа незаменими мастни киселини, които са полезни при екзема, нарушения на менструацията, ревматоиден артрит и атеросклероза.

Важно:
Лененото семе, брашно и масло трябва да се съхраняват в хладилник, тъй като много бързо гранясват, което може да доведе до обратен ефект- повече здравословни проблеми! Ако започне да ви мирише на терпентин, то трябва да го изхвърлите!