Руски - Пеларгония (герань), розовая герань, пеларгоний, Aнглийски - stork bill, Немски - Rosengeranium, Френски - pelargonier, pelargonium.
Употреба на индришето като лековита билка
Установено е, че етеричното масло притежава антидерматитна активност ин витро, а също така, че понижават кръвното налягане. Едно от етерчините масла на билката индрише, което е показало най-силен и продължителен ефект, е Oleum Pelargonii.
Нашата народна медицина употребява листата на билката против диабет: по 10 — 15 листа се заливат в съд с 1 л вряща вода, запарката се оставя на огъня да изври половината, а след изстиване се прецежда и се пие по 1 кафена чашка сутрин на гладно, но винаги под контрола на лекаря. Етеричното масло, получавано от свежата билка индрише, намира широко приложение в парфюмерийната и козметичната ни промишленост, предимно като заместител на розовото масло при производството на много парфюми, одеколони и др. (над 350 вида), а също и в сапунената промишленост, в хранително-вкусовата промишленост, в сладкарството и др.
Етеричното масло от билката индрише може да служи и като коригенс за подобряване вкуса на някои лекарства. Пресните зелени листа от билката се използват в домакинствата вместо вносната ванилия при приготвянето на различни сладка, компоти, конфитюри и др. Декоративна билкае за вътрешна украса. Отпадъците след дестилирането на етеричното масло от билката са ценен органичен тор, който по качество не отстъпва на оборския.
Запарка от индрише и действието ѝ върху сърцебиенето
Отварата от индрише помага за понижаване на кръвното налягане и ускореното сърцебиене.
Характерни особености на индрише
Розалинът е многогодишно, полухрастовидно етерично маслено растение. При наши условия за производствени цели се сее като едногодишна култура. Кореновата система е силно разклонена, вдървеняла, брадеста, проникваща надълбоко в почвата. Стъблото на индришето е изправено или приповдигащо се, силно разклонено, по възлите слабо надебелено, в долната си част вдървеняло, покрито, както и листата, с жлезисти трихоми. Листата имат яйцевидна форма със сърцевидна основа, 4 — 5 см дълги, 5 — 7 см широки, последователни, с 3 — 8 см дълги дръжки, окосмени. Листната петура на индрише е дълбоко разсечена на 5 — 7 дяла, които от своя страна са наделени на по-малки дялове. Листата, както и разклоненията са гъсто покрити с власинки и смолисти жлези. Цветовете са неправилни, бледорозови, стоящи на дълги дръжки. Чашелистчетата и венче листчетата са по 5, тичинките са 10. Цъфти рядко, обикновено от юни до октомври. Плодообразуването почти липсва.
Разпространение на индрише
Билката се среща като диворастяща само в Капската област на Южна Африка, откъдето е пренесено в Европа като декоративно. Сега се култивира в плантации за производствени цели в Южна Франция, Русия, Алжир, на остров Реюнионе (близо до Мадагаскар), Алжир, Мароко, Тунис, Източна Африка, Япония, САЩ, Испания, Италия, Палестина. У нас е разпространено като стайна декоративна билка.
Начин на бране на индрише
В зависимост от условията на отглеждането, когато билката почти се покрие с разклоненията си почвената повърхност, до края на август се извършва прибирането на първата реколта. За целта се изрязват около 2/3 от разклоненията, а рамената с по 2— 3 млади леторасли се оставят за втора реколта, която се прибира през октомври.
Когато билката е по-слабо развити, прибирането се извършва еднократно — към края на август. И в двата случая прибирането трябва да става в топло, слънчево и тихо време, след обяд. Установено е, че в дъждовно време съдържанието на етеричното масло спада с 15 до 20%.
Също е установено, че съдържанието на етеричното масло в билката индрише се изменя и през време на самия сезон — в зависимост от вегетационното му състояние. Например в началото на цъфтенетото достига около 0,27%, през октомври спада на 0,12 — 0,14%, а към края на ноември — до 0,09% и т. н.
От практиката е установено, че младите листа и стъбла съдържат повече етерично масло в сравнение със старите. При наличие на много благоприятно време могат да се проведат 2 — 3 прибирания през сезона.
Трябва да се има предвид и това, че ожънатата свежа зелена маса от стръковете на розалина трябва незабавно да се преработи чрез парна дестилация. Дори при престой 4 — 5 часа свежата билка губи 20 — 30% от етеричното си масло.
Съдържание на индрише
До 1,35% етерично масло главно в младите листа. Познато у нас под името тереше, в състава на което влизат алкохолите L-цитронелол, фенилетилов алкохол, линалоол, гераниол, терпинеол, ментон, борнеол, сесквитерпени и сесквитерпенови алкалоиди, киселините тиглонова, изомаслена, изовалерианова и пеларгонова. Листата и корените съдържат и дъбилни вещества, а от цветовете е изолиран пеларгонов хлорид (биозид), както и някои багрилни вещества.
Приложение на индрише в кулинарията
Най-популярната добавка към желета и пайове е ароматното индрише. То придава пикантност и аромат. Често индришето се използва като подправка към храната, особено сортовете с аромат на здравец, мента, лимон и роза. В готвенето обикновено се използва ароматно индрише - с вкус на липа, праскова, портокал, канела, маточина, както и с интересен ягодово-лимонов аромат.
Нежелани реакции на индрише
Леко гадене, лош сън, виене на свят, тахикардия, изтръпване.
Съчетание с други билки на индрише
За намаляване на кръвното налягане може да се съчетава с котешка стъпка, глог лист и цвят, спиреа цвят, хвощ, великденче, царевична коса.
