Полски хвощ - ползи, действие и приложение на билката
Полски хвощ
Equisetum arvense L.
Aнглийски — Common horsetail,Pуски — Хвощ полевой, Френски — Prele des champ, Quevl de cheval, Hемски — Zinnkraut
Сем. Equisetaceae — Хвощови
Описание на полски хвощ
Многогодишно тревисто спорово растение с дълго подземно (дълбоко в земята) кафяво черно коренище с тънки корени и кълбести грудки.
Стеблата от два типа: прешленести ребристи пролетни, 7—25 см високи, кафяви безхлорофилни прости, на върха със спороносно класче и летни — зелени фотосинтезиращи, 50—60 см високи, възходящи или изправени, ' от основата разклонени, във възлите с 6—12 люспести листчета, сраснали в ръкавчета. Спороносното класче с многобройни кръгове наредени щитовидни кафеникави спорофили от вътрешната страна с жълти спорангии. Спорите узряват април — май.
Разпространение на полски хвощ
Расте из влажни ливади, крайбрежни насипи, из обработваеми места и посеви. Разпространено из цялата страна докъм 2000 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.
Дрога на полски хвощ
Събраните връхни надземни части на безспоровото лятно стебло (Herba Equiseti) и изсушени при обикновена температура. Вкусът е слабо нагарчащ, а миризмата неспецифична.
Съдържание и биоактивни съставки на полски хвощ
Около 10% силикати, по-голямата част от които са разтворими във вода, сапонини (еквизетонин), флавоноидни вещества, танин й др.
Основно действие на полски хвощ
Диуретично, кръвоспиращо, реминерализиращо средство.
Научни изследвания и клинични данни на полски хвощ
В опити върху плъхове е установено, че полският хвощ има диуретично, кръвоспиращо и противовъзпалително действие. Сок от полски хвощ в доза една супена лъжица 3 пъти на ден е изпитан при болни с отоци при сърдечна недостатъчност.
Наблюдавано е увеличаване на диурезата със 100%. Обикновено нарастването на диурезата започва от втория ден на лечението. Също при сърдечно болни с отоци е изпитан и ефектът от инфуз от 15 г хвощ на 180 мл вода, прилаган по 1 супена лъжица на 2 часа.
Във всички случаи е наблюдавано увеличение на диурезата средно с повече от 50%. Странични действия не са наблюдавани (по Турова, А. Д. Лекарственнне растения СССР и их применение, 2-ое изд. М., Медицина, 1974). В опити върху кучета е установено, че инфузът от полски хвощ ускорява и увеличава излъчването на оловото от организма (по Ковалева, Н. Г. Лечение растениями. М., Медицина, 1971), с оглед на което се препоръчва при хронично и остро отравяне с олово.
Пред вид на присъщото на хвоща кръвоспиращо действие той се прилага при хемороидални и маточни кръвотечения. При остър нефрит прилагането на хвощ е противопоказано, тъй като може да предизвика дразнене на бъбреците.
Важен фактор в лечебното действие на полския хвощ е богатото му съдържание на силициеви съединения, които лесно се резорбират от храносмилателния тракт и играят важна роля в оздравителните процеси при увреждания на епидермиса, лигавиците и съединителната тъкан и за поддържане еластичността на кръвоносните съдове.
Съдържащите се в хвоща силициеви съединения подпомагат и калцирането на туберкулозните огнища в белите дробове. В урината силициевите съединения изпълняват ролята на фактор, който осигурява равновесно състояние между колоидите и кристалоидите и по този начин пречи на формирането на конкременти.
Полски хвощ ползи
В народната медицина полският хвощ има различни ползи.
Декокти и инфузи от хвощ се прилагат освен като диуретично и кръвоспиращо средство и при бъбречнокаменна и жлъчнокаменна болест, при ревматизъм, подагра, заболявания на дихателните органи, а също така и при хипертонична болест и атеросклероза.
Външно водни извлеци от хвощ се прилагат като компреси и за обмиване при лечение на хронични язви и рани. Инфузия от хвощ се използва за плакнене на устата и гаргара при стоматити и тонзилити.
Начин на приложение. Декоктът се приготвя в отношение 1:10 и се взема по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно. За приготвяне на инфуз 2 супени лъжици от билката се заливат с чаша кипяща вода, взема се по 1/4 чаша 4 пъти дневно.
Може да се използува и сок от хвощ — по 1 супена лъжица 3—4 пъти на ден.
При метрорагии в нашата народна медицина се препоръчва смес от равни части от следните билки: полски хвощ, корени на къпина, дъбова кора, хмел, овчарска торбичка и листа от малина.
От тази билкова смес се вземат 2 супени лъжици и се варят в 1/2 л вода на тих огън, докато остане наполовина; след прецеждане отварата се пие студена на глътки и често (през 15 мин), докато спре кръвотечението (Димков, П. Българска народна медицина, Т.1.С., БАН, 1977,).
Противопоказания на полски хвощ
Той е противопоказен за хора, които имат отоци поради нарушена сърдечна или бъбречна функция. Не трябва да се приема непрекъснато за повече от шест седмици, освен ако лечението се провежда от професионалист, тъй като билката може да предизвика дразнене на храносмилателния тракт. Не бива да се бърка с блатния хвощ (E. palustre), който е подобен, но по-голям. Той съдържа токсични алкалоиди.