Хрян, действие и приложение на билката

Armoracia rusticana

Aнглийски - Horse radish, Hемски - Meerrettich, Френски - Cranson (raifort sauvage), Pуски - Хрен деревенский, хрен
Сем. Brassicaceae (Cruciferae) - Кръстоцветни

Основно действие на хрян

Апетитовъзбуждащо, подобряващо храносмилането.

Експериментални и клинични данни на хрян

След поредица от изследвания учените установяват, че хрянът усилва секрецията на храносмилателните жлези. Той подобрява разграждането на мазнините. Хрянът широко се използва като подправка и дразни лигавиците и заложените в тях рецептори. Външно приложение намира и при ревматизъм под формата на лапи. Дразнещото рецепторите действие на хряна се свързва с наличието на глюкозида синигрин, който под въздействието на ензима мирозин освобождава алилсинапено етерично масло, което обуславя отбелязаните по-горе ефекти.

Учени проучват в годините сериозно сърдечно-съдовото действие на хряна и установяват, че той в определени концентрации увеличава силата на сърдечните контракции – това става ясно след опити на изолирано сърце от жаба  където се вижда позитивен инотропен ефект. Други проучват влиянието на хряна върху протичането на експериментален модел на алоксанов диабет и установяват, че третирането на опитните животни с нативен препарат от хрян предизвиква определено подобряване на протичането на експерименталния диабет. Същевременно в опити върху зайци и кучета се установява, че еднократното перорално въвеждане на сок от свежи корени на хрян понижава кръвната захар, намалява величината на адреналиновата хипергликемия и изменя характера на гликемичната крива след обременяване с глюкоза. Важно е да се отбележи, че при други изследвания на същите учени в опити върху кучета с хронична фистула на жлъчния мехур еднократното перорално прилагане на сок или инфуз от пресни корени на хрян значително увеличава жлъчната секреция, като увеличава съдържанието на билирубин в жлъчката. У плъхове с експериментален токсичен хепатит хрянът влошава чернодробното увреждане.

Обстойно проучване на хряна през годините доказва наличието на антибиотик в билката. Този антибиотик, наречен по-късно арморацин, се характеризира с широк спектър на антибактериална активност и атакува както Грам-положителни, така и Грамотрицателни патогенни бактерии. Учените намират, че хлороформените екстракти от корени на хрян имат изразено потискащо действие върху развитието на златистия стафилокок и на алфа-хемолитичните стрептококи. Учени проучват влиянието на хряна върху храносмилателния канал и установяват, че прилагането му в по-големи дози води до развитието на гастроентерит, придружава се също така от силно раздразване (болка и хиперемия на лигавиците, повръщане и диария). Алилсинапеното етерично масло при външно приложение предизвиква също така хиперемия, болка, а при по-продължително прилагане и некротизиране на засегнатите тъкани.

Емпирични данни на хрян

Българската народна медицина предлага хряна като диуретично средство при асцит, за овладяване на възпалителни отоци, при ревматизъм, подагра.

Хрянът заема важно място в българската кулинарна практика като подправка. Мнозина от нас, например, не могат да си представят консумирането на телешко варено без то да бъде подправено с настърган хрян в оцет. Корените на хряна се използват също така широко в консервната индустрия. Прилага се още в смес с кисело мляко в съотношение 1:10 за лечение на захарна болест. Дозира се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно.

Начин на приготвяне на хрян

Една супена лъжица настърган на ренде корен хрян се залива с 400 мл вряща вода и се оставя да престои 1 час. От така приготвения извлек се пие по 1 кафена чашка 4 пъти дневно преди ядене

Друго предложение: 400 г настъргани корени от хрян се размесват добре с 500 г пчелен мед. От така приготвената смес се взема по 1 супена лъжица преди всяко ядене. Приложение намира също така и прясно изстисканият сок от хрян, както и кашата от прясно и ситно настърган корен от хрян.

Нежелани ефекти на хрян

Необходимо е да се обръща внимание на дозирането, когато използваме хрян, защото при предозиране може да се стигне до предизвикване на възпалителна реакция от страна на лигавиците, а също така и до поява на интоксикация.

Описание на хрян

Хрянът е многогодишно тревисто растение с масивен разклонен бял корен и остър лютив вкус. Стеблото е право, до 1 м високо, в горната част -разклонено. При основата листата са големи, до 30 - 40 см дълги, широко ланцетни, голи, назъбени, стебловите по-дребни, цели или пересто нарязани. Цветовете са бели, многобройни, събрани в гроздовидни съцветия на дълги дръжки в пазвите на листата в горната част на стеблото. Чашелистчетата са 4, разперени, венчелистче тата са 4, широко обратно яйцевидни. Тичинките са 6. Плодът представлява кълбеста шушулчица, от 4 до 6 мм в диаметър. Хрянът цъфти през юни до август.

Разпространение на хрян

Хрянът е широко отглеждан като зеленчуково растение и на места подивял. Той произхожда от Източна Европа (районите на Южна Русия и Източна Украйна) и Югозападна Азия. В Европа хрянът се култивира широко и на много места е натурализирано.

Дрога на хрян

Коренища (moraciae).

Съдържание на хрян

Цялата билка и главно корените съдържат алилизотиоцианат (главно като глюкозида синигрин) и негови аналози, общо до 1,1%, на които се дължи характерният аромат и вкус.

Любопитна подробност е, че една близка до хряна по химичен състав, но отличаваща се от него само по външния си вид, е билката Cochlearia officinalis L. Но докато при хряна употреба намира коренът, при тази билка се използва надземната част. Тя е разпространена в крайбрежните ивици на Северна Европа. Основното му действие е ревулзивно, което се основава на съдържащия се глюкозид, активен само при прясно състояние на дрогата. Глюкозидът се поддава на същите разградни процеси както и глюкозидът, съдържащ се в коренището на хряна - в резултат на това се освобождава алилсинапено масло, силно дразнещо периферните рецептори. Тази билка, освен това, е много богата на аскорбинова киселина и това осигурява тонизиращото й въздействие върху организми в реконвалесцентно състояние. Но и тук трябва да се внимава при дозирането, понеже има опасност от силно дразнещо действие.

Множество ползи от хряна

Лечебните свойства на хряна са свързани с дразнещия и стимулиращ ефект на горчичното масло, което усилва секрецията на жлезите на стомашно-чревния тракт, повишава апетита. Въпреки това, при остри и хронични възпалителни процеси в храносмилателната система, хрянът не се препоръчва. Хрянът (под формата на водно разреждане на сок) се използва при гастрит и атония на червата, както и за отоци с различен произход.

В традиционната медицина коренът на хрян се използва за приготвяне на триене при радикулит, миозит, артралгия и други заболявания. Настойките от воден хрян се използват като антимикробно средство за изплакване, лосиони, компреси при възпалителни процеси в устната кухина, фаринкса и пиодермия. Препоръчват се маски от хрянова каша с настъргана ябълка (1: 1) да се прилагат върху лицето при пореста кожа. Корените от хрян се използват за премахване на лунички и старчески петна.

Избор и съхранение на хрян

Съхранява се в проветриви и сухи помещения, както и нарязан на парчета в хладилника или настърган в бурканчета.

Приложение в кулинарията на хрян

Хрянът е може би най-остър от всички вкусови култури. Коренът има остра миризма. Вкусът му е сладникав в началото, по-късно остър и парещ. Корените от хрян се използват като подправка за месни и зеленчукови ястия, както и за подобряване на вкуса на хранителни концентрати и консерви. Използва се в нарязан или настърган вид в кисело зеле, кисели краставици, червено цвекло. Острия му вкус може да бъде намален, чрез добавяне на заквасена сметана и ябълки. Сервира се с пържено месо, колбаси, татарска пържола, пушено месо, шунка, тлъсто свинско месо, варено говеждо месо, език, желирано месо и печено говеждо месо. Добавя се към различни майонези, извара, кисело мляко. Тези смеси се сервират с пържено и варено месо, риба, месо на скара и студени закуски.

Смес от настърган хрян със заквасена сметана, сметана или с ябълки, вода или вино е добра подправка за риба, особено шаран, треска, змиорка и сьомга, както и аспик. Известният сос се приготвя от хрян. Вкусът на хрян може да се подобри чрез добавяне на захар и лимонов сок към него. Използват се и листа от хрян, които се използват главно за кисели краставици и други зеленчуци.