Горицветът - горчивата билка за твоето сърце

Adonis Vernalis L.

(сем. Ranunculaceae — Лютикови)

Aнглийски - pheasant's eye; Руски - горицвет весенный, черногорка; Немски - Friilingsadonisroschen; Френски - adonis de printemps.

Горицвет стрък - за сърце, Adonis vernalis

Цена: 1,42 лв.

виж повечеКупи Тук

Лечебни свойства на горивет

Билката се прилага се при функционални и органични сърдечни заболявания, за разширяване на коронарните съдове и като пикочогонно средство.
По фармакологично действие горицветът се отличава от вълнестия напръстник ( Digitalis lanata Еhгh.) по това, че е по-малко токсичен от него и няма толкова силно изразено кумулативно действие, поради което може да се прилага при хронични сърдечни заболявания.
Гликозидите на горицвета действуват подобно на напръстника,но не се натрупват в организма като тях.Те увеличават силата на сърдечните съкращения ( ударния и минутния обем ) и забавят ритъма, разширяват коронарните съдове, като отстраняват отоците  у сърдечно болния. По този начин те подпомагат работата на сърцето предимно при функционални и по-слаби при органични сърдечни заболявания - сърдечна невроза,затлъстяло сърце,Базедово сърце,сърдечна недостатачност,ритамни нарушения. Билката се препорачва също при ниско кръвно налягане,като нервно успокоително средство при неврози и неврастении и като диуретично средство.
Билката се използва под формата на запарка. Една супена лъжица билка се запарва с 300 г кипяща вода и  се оставя да кисне 2 часа.Запарката се прецежда и от нея се взема по една супена лъжица 3 пъти на ден дневно преди ядене. Билката се използува и под формата на тинктура - 3 пъти по 20 капки или във вид на комбинация при функционални сърдечни оплавания- тинктури от горицвет, от момина сълза, от глог,от дилянка ( по равни части ) Приема се 3 пъти дневно по 20 - 30 капки.

Характерни особености на горицвет

Горицветът е многогодишно тревисто растение. Коренището е многоглаво, тъмнокафяво, късо, с множество коренчета отдолу. Стъблата са до 40 см високи, покрити с власинки, неразклонени или слабо разклонени, гъсто облистени, в основата си почти голи, обикновено излизащи от многото глави на коренището, като образуват по този начин красиви туфи. Листата са неколкократно пересто нарязани, а листчетата — тесни, заострени, целокрайни. Долните и средните листа са с влагалищна основа, която полуобгръща стъблото. Цветовете са едри, разположени поединично на върха на стъблото и разклоненията му. Венчелистчетата са светло- до оран- жевожълти, 15—20 на брой, продълговати или ланцетни. Чашелистчетата са 5. Те са елишовидми, обикновено мъхнати отвън, опадващи. Тичинките и плодниците са много. Плодниците са космати. Плодът е сборен, узрява през юни — юли. Растението цъфти в ранна пролет, едновременно с появяването на листата. Вкусът му е горчив, а миризмата — без особености. Цялото растение е отровно.

Разпространение на горицвет

Горицветът вирее в Атлантическа, Средна и Южна Европа, на Балканския полуостров (без Гърция), в европейската част на СССР, Кавказ, в Западен Сибир и др. У нас се среща като диворастящо из сухите и хълмисти поляни и ливади, пасища и др., в равнините, каменливите, предимно варовити склонове, главно в районите на  бившите окръзи Варненски, Пернишки, Разградски, Софийски, Шуменски и Ямболски. В нашата страна са проучени 196 естествени находища на растението с около 13 000 дка площ.

Отглеждане на горицвет

Естествените находища на билката ежегодно намаляват поради разораването и усвояването на необработваемите земи. По оскъдните данни, с които разполагаме, се установява, че растението вирее на варовити почви. Кълняемостта на семената му е много ниска. Младите кълнове са много нежни и лесно загиват, особено в ранна пролет. По-добри резултати са получени при вегетативното размножаване на растението с разрязване на коренището и засаждане през есента или в ранна пролет. След 4—5 години растението е вече в състояние да дава дрога. Събирането става през всеки 6—7 години, като се редува в отделни участъци. След като културата се е вече укрепила добре, дава добив няколко десетилетия.

Употребяема част на горицвет

Изсушените листоносни, цветоносни и с незрели плодчета надземни части (Herba Adonidis vernalis).

Време за бране на горицвет

Горицветът се бере в периода от април до май.

Начин на бране на горицвет

Бере се цялата облистена надземна част на растението през време на цъфтенето до образуването на първите зелени плодчета. При пренасянето до мястото на сушене събраният материал не се мачка, защото лесно се запарва и при сушене почернява. Брането се организира само в сухо време след роса. Билката се събира в количество, което може да се подреди за сушене още същия ден.

Недопустими подмеси на горицвет

При брането да не се смесва с подобните видове от същия род — Adonis flammea J a с k., Adonis autumnalis L. и Adonis aestivalis L., които растат у нас. Те се различават от медицинския вид по червените или оранжевите си цветове и по това, че са едногодишни. Тези видове не са достатъчно проучени и още не се берат.

Начин на сушене на горицвет

Събраният материал се суши веднага — още същия ден. Най-целесъобразно е сушенето да става на мястото, където дрогата се събира, като се разстила върху рамки на тънък пласт и за сушенето се използува главно въздушното течение. Времето за бране на горицвета обаче съвпада с продължително дъждовно време в нашата страна. Поради това се налага да се суши и в сушилня при температура до 40° с много добра вентилация, Тогава се получава билка с най-добро качество. Сушенето при по-висока от 40° температура не се препоръчва. При сушенето да се има пред вид и това, че трябва да се изсушат напълно и плодниците, които съхнат по-бавно от листата.

Сушенето на слънце се допуска за кратко време, и то от опитни билкари, като е най-добре да се доизсушава на сянка в проветриви помещения.

Рандеман на горицвет

От 5—6 кг свежа билка се получава 1 кг суха.

Описание на готовата билка горицвет

Изсушените стръкове от горицвет представляват целите добре облистени надземни части на растението с добре разцъфтели златножълти цветове, с цветни пъпки, стерилни стъбла и единични зелени плодчета. Вкусът е горчив, а миризмата — без особености.

Качествени изисквания на билката горицвет

По БДС 5759—65 сухите стръкове от горицвет трябва да отговарят на следните качествени изисквания: да нямат повече от 5% ситно натрошени части, преминаващи през сито с отвори 3 мм; допуска се до 4% променени (пожълтели, почернели и др.) части; други части от растението до 2%, части от други растения до 0Г5%, странични минерални примеси до 0,5%, влага не повече от 12%. Не се допускат черни дръжки и стръкове, заразени от насекоми и други складови неприятели.

Съхранение на горицвет

В сухи, чисти и проветриви помещения, запазени от действието на преките слънчеви лъчи, от повреди и замърсявания. Отровно растение. Да се съхранява с предпазливост, отделно от неотровните дроги.

Съдържание и химични свойства на горицвет

Установено е главно наличието на сърдечно действуващи глюкозиди, като адонидозид, адонивернозид, цимарин, адонитоксин, строфантидин, хидроксистрофантидин, ацетиладонит, 3-ацетилстрофадогенин, адонитоксин и др. Действуващи вещества са главно цимаринът и адонитоксинът. Освен глюкозиди стръковете съдържат още сапонини, фитостерин, смолисти вещества, комплекс от неорганични макро- и микроелементи, значтеелно количество витамин С и др.

Съдържанието на глюкозиди е най-високо но време на цъфтене и значително намалява в периода на плодообразуването.

Нежелани реакции на горицвет

БИЛКАТА Е ОТРОВНА! ЛЕЧЕНИЕТО СЕ ПРОВЕЖДА ПОД ЛЕКАРСКИ КОНТРОЛ!

Съчетание с други билки на горицвет

Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.