Глухарче, Радика, Taraxacum officinale, действие и приложение на билката

Глухарчето - вълшебната билка за черния дроб и жлъчката 

Глухарче, Радика
Taraxacum officinale complex
Английски — Common dandelion, Руски — Одуванчик лекарственньй, Френски — Dent de Lion, Немски — Wiesen Lowenzahn
Сем. Asteraceae (Compositae) — Сложноцветни

Основно действие на билката глухарче

Основното действие на листата на глухарчето е диуретично. Билката се използва и като чернодробен и храносмилателен тоник. Корените на глухарчето имат антиревматично, диуретично, леко слабително, и жлъчегонно/ т.е. подпомага отделянето на жлъчен сок/. Билката се използва при чернодробни увреждания и камъни в жлъчката, бъбреците и пикочния мехур. Пресните листа се използват за лечение на анемия, авитаминоза на витамин С, атеросклероза, диабет. Обикновеното глухарче е идеално средство за детоксикиране на организма, изхвърляне на излишната вода и редуциране на теглото по здравословен начин.

Експериментални и клинични данни на глухарче билка

Още в 1875 г. в опити върху животни е установено, че екстракти от глухарче предизвикват контракции на жлъчния мехур. По-късно Chabrol и съавт. (Chabrol; E., R. Charonnat, M. Maximin, R. Waitz u. J. Porin. Compt. rend. des seances et memoires de la Societe de biologic (Paris), 108, 1931, 1100—1106 ) при интравенозно инжектиране на декокт от пресни растения са наблюдавали ясно изразено холеретично действие.

При интрадуоденално въвеждане на екстракт от глухарче е наблюдавано нарастване с 1/3 на излъчваната жлъчка. Според Bergeret и Tetau /Bergeret, CI. et M. Tetau. La Phytotherapie renovee. Paris, Maloine S.A. Edit., 1972/ венозното инжектиране на куче на декокт от глухарче удвоява жлъчната секреция, а според Braun / Braun, H. Heilpflanzen-Lexikon fur Arzte und Apotheker, II Aufiage, Stuttgart, G. Fischer Verlag, 1974 / венозното инжектиране на екстракт от глухарче предизвиква удвояване до учетворяване на жлъчната секреция.

Тези автори съобщават, че корените от билката действат предимно холагогно, а листата холеретично. При използване тинктура от цялото растение доминира холерезата. Racz и съавт. (1974) намират, че както водните извлеци, така и течният екстракт от глухарчето имат диуретично действие. Bergeret и Tetau / Bergeret, CI. et M. Tetau. La Phytotherapie renovee. Paris, Maloine S.A. Edit., 1972 / съобщават и за ефикасно действие на глухарчето при обстипация и при затлъстяване (резултат на лаксативното и холагогното му действие).

Според някои автори салатата от свежи листа на глухарчето, както и стрити на прах корени съществено понижават съдържанието на холестерина в кръвта на опитни животни. Този факт може да обясни използването на глухарчето в народната медицина при атеросклероза. С горчивия си вкус екстрактите от глухарче засилват секрецията на храносмилателните жлези и могат да бъдат полезни при субациден гастрит. Салата от съвсем младите пролетни листа на глухарчето се консумира широко във Франция и Италия като укрепващо действаща, витаминозна прибавка към храната.

Емпирични данни на растение глухарче

Освен при чернодробно-жлъчни заболявания в народната медицина глухарчето се използва и за лечение на брадавици и мазоли — намазват се многократно със сок от пресни растения заедно с листата, взема се и вътрешно при фурункулоза, кожни изриви и екземи.

Химични свойства на глухарче

Лечебните свойства на глухарчетата се дължат на богатия химичен състав на билките и коренищата. Млечният сок от глухарче съдържа тараксацин и тараксаксин, гуми (2-3%). Глухарчевите листа и съцветия съдържат тараксантин, флавоксантин, витамини С, А, В2, Е, РР, холин, сапонини, венци, манган, желязо, калций, фосфорни соли, до 5% протеин.

Лечебни свойства на глухарче билка

В научната медицина за терапевтични цели коренът от глухарче (Latin Radix Taraxaci) се използва за лечение на запек, като жлъчегонно средство и за стимулиране на апетита.

В народната медицина се използват корен, листа, трева и сок от глухарче. През пролетта, когато има недостиг на витамини, се използват пресни млади листа от глухарчета под формата на рукола, но най-често използват лекарства от корени от глухарчета: за стимулиране на апетита, за катар на стомаха и червата. Това е добро средство за лечение на хроничен запек (използвайте корена отвара вътрешно).

Начин на приложение на растение глухарче

Две чаени лъжички ситно нарязани сухи коренища или листа от билката се накисват в чаша студена вода в продължение на 8 часа, след това настойката се възварява 5—10 мин, прецежда се и се пие на глътки на няколко пъти. Дозата е за един ден.

Най-силни лечебни свойства на глухарче се приписват на пресния сок от него, получен чрез пресоване на свежи растения, от който се вземат дневно по 2—3 супени лъжици в продължение най-малко на 3—4 седмици . Като апетитовъзбуждащ чай се препоръчва смес от 2 части пелин, 2 части бял равнец и 1 част корени от глухарче: супена лъжица от сместа се залива с чаша кипяща вода, запарва се 20 мин, прецежда се през марля и се взема по 1 супена лъжица 15—20 мин преди ядене.

Като общ тоник за черен дроб / жлъчен мехур и стимулант за храносмилането, 1/2-1 чаена лъжичка (3-5 грама) сух корен или 1-2 супени лъжици (5-10 мл) тинктура от корена на глухарче може да се използва три пъти на ден. Някои експерти препоръчват алкохолна тинктура, защото битерите са по-разтворими в алкохол.

Като лек диуретик или стимулант за апетита, 1-2 супени лъжици (4-10 грама) изсушени листа от глухарче могат да се добавят към 1 чаша (250 мл) вряла вода и да се пие като отвара. Или, 1-2 супени лъжици (5-10 мл) пресен сок или 1/2-1 чаена лъжичка (2-5 мл) тинктура от листата може да се използва три пъти на ден. Пресни листа на глухарче могат да се добавят към салатите.

При високо кръвно

10 грама сушени цветове от растение глухарче се заливат с една чаша студена вода, поставят се на котлона и се варят в продължение на 15 минути. Отварата се приема по една супена лъжица четири пъти дневно.

Корен от билката глухарче при рак

Изследвания, проведени в Уиндзорския университет в Канада доказват, че състоянието на някои онкоболни пациенти, страдащи от левкемия, се повлиява положително след употребата на корен от глухарче. Употребата му води до апоптоза - програмирана клетъчна смърт, при която клетките се самоунищожават. Интересният факт е, че при тези пациенти, здравите клетки били запазени.

Глухарче за силна имунна система

Благодарение на своите противовъзпалителни, анти-гъбични и анти-микробни свойства, извлекът от корен на глухарче помага на организма да бъде здрав и силен и да има нужните механизми за борба с вируси и други патогени.

Описание на глухарче билка

Глухарчето е многогодишно тревисто растение с дебел вертикален вретеновиден корен и скъсено стебло с приосновна листна розетка. Листата на глухарчето са пересто наделени, назъбени странично и с едър върхов дял. Кошничките на глухарчето са единични на удължени под съцветията паяжинесто влакнести дръжки. Цветовете езичести жълти. Плодосемката кафява с разширена долна част, 3—4 мм дълга, с разперена бяла хвърчилка. Глухарчето цъфти март — септември (кошничките се отварят и затварят през денонощието и според атмосферните условия).

Лечебните свойства на глухарчето зависят много от правилния начин на събиране на билката. Корените се събират през есента, след като надземната част на растението е започнала да завяхва. След събиране корените на растението глухарче се сушат докато станат чупливи, това означава, е всикия полезен сок вече е изтекъл от тях. Когато растението още е в период на цъфтеж, не е препоръчително да се събират корените му, защото те няма да имат необходимите лечебни свойства на глухарчето. Частта на обикновеното глухарче, която е над земята се събира през пролетта и през лятото.

Разпространение на растение глухарче

Глухарчето расте из ливади и пасища, по необработени и изоставени места, край пътища и селища. Билката е разпространена из цялата страна докъм 2600 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.

Дрога /билка/ на глухарче

Цялото растение (с корените) по време на цъфтеж (Radix Taraxacum cum herba); корените в края на вегетацията (Radix Taraxaci).

Съдържание на глухарче и химични свойства

Всички части на глухарчето съдържат млечен сок, богат на тритерпени (тараксерол и др.), стероли, каучукови вещества; листата и цветовете съдържат още каротиноиди, флавоноиди, витамин В2, а корените — до 25% инулин, фенолни киселини и др.

Нежелани реакции на глухарче билка

Лекарствата от глухарче не трябва да се използват от пациенти с остра обструкция на жлъчните пътища, гастрит и пептична язва. При предозиране се появява диария и тежко повръщане. Наблюдавани са и редица алергични реакции при употребата на глухачре, както под формата на чай, така и при външно приложение върху кожата. Хората, които проявяват алергични реакции към глухарчето, често също проявяват такива и към амброзия, хризантеми, лайка, бял равнец, невен и маргаритки.

Друга много важна особеност е, че приемането на корен от глухарче не трябва да се съчетава с прием на антибиотици, тъй като глухарчето може да отслаби техния ефект и да компроментира лечението. Глухарчето има кръворазреждащи свойства и при комбинация медикаменти със същия ефект, може да се стигне до кръвоизлив. Коренът от глухарче намалява нивото на кръвната захар, така че приемът му от диабетици ни могъл да доведе до хипоглекимия.

Съчетание с други билки на глухарче

Като диуретик може да се комбинира с царевична коса, пресечка, люцерна. За детоксикиране с бял трън. При акне с троскот корен, червен кантарион стрък, репей корен, равнец жълт, решетка корен, овчарска торбичка, лайка цвят, пача трева. За отслабване с корени от гръмотрън, кори от зърнастец, корени от сладък корен, плод от кориандър, лист от майчин лист,
листа от черна боровинка.