Руски - бузина черная, Aнглийски - elder, Немски - Schwarzer Holunder, Френски - sureau.
Лечебни свойства на черния дървовиден бъз
През средните векове черният дървовиден бъз е бил считан като свещено дърво. Той е старо наша лекарствена билка и една от най-употребяваните в нашата народна медицина, като се използват почти всички нейни органи. Цветчетата се употребяват в нашата народна медицина като потогонно и омекчително средство при простудни заболявания, хрема, пресипнал глас (у нас често наричат билката„билка на певците"), ангина, кашлица, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, воднянка, хемороиди, кожни изриви и подагра: по 1 супена лъжица цветчета-се-заливат с 1,5 чаена чаша вряла вода. След 10 минути запарката се прецежда и се пие затоплена на глътки по 1— 2 дози дневно или се прави гаргара. Добре е да се сложи и малко мед. Лапи от попарени цветове и листа са добро средство против ревматизъм, отоци и подагра.
Чаят от листата и цветовете служи за бани против ревматизъм, подагра, кожни обриви, а с остатъка след прецеждането се правят топли лапи върху болното място.
Плодчетата в изсушено състояние се прилагат като леко слабително средство: по 1/2 чаена лъжичка на ситно с чукани сухи плодчета се накисват вечер в 1 чаена чаша студена вода и на сутринта се изпива след прецеждане и затопляне. Може да се употреби и във вид на мармелад. За подобряване вкусовите качества на бъзовия мармелад се препоръчва да се прибавят към него плодове от глог, трънки или шипки. Слабителното действие на плодчетата се дължи на смолистите вещества, съдържащи се в билката. За същата цел народната медицина прилага и преварения сок от свежите плодчета.
Корените се използват също като слабително средство.
Корите от стъблата се употребяват външно — счукани на ситно във вид на мехлем за налагане на рани, което действие се отдава на съдържащите се в билката дъбилни вещества.
Полученият от плодчетата мармелад (пулп) се прилага в нашата народна медицина и като диуретично средство.
Плодчетата имат голямо приложение и в багрилната промишленост — за боядисване на коприна и коса в маслинов цвят, за багрене на бели вина и др.
Самбуцианинът, съдържащ се в плодчетата, се използва в чисто състояние като индикатор.
Отварата от листата се използва за бани при ревматизъм, хемороиди, подагра и кожни изриви.
Освен това цветовете и плодовете на черния дървовиден бъз се прилагат във винарската промишленост и за добиване на мискетен аромат и вкус на виното. Също се прилагат и в конячената и ликьорената промишленост.
С плодовете на билката в Кавказ боядисват и тъкани — вълна и коприна.
Сърцевината на стъблото намира приложение в микроскопската техника за правене на прерези с бръснач.
Характерни особености на черен бъз
Черният дървовиден бъз е едър храст или дърво. Кореновата система е силно раавита, проникваща надълбоко в почвата. Стъблата са до 10 м високи, с разперени клони, с мека, бяла и шуплеста сърцевина. Стволът и старите клони са свити, с напукана кора. Младите клонки са зелени, с много валчести, жълтеникави лещанки. Листата са срещуположни, нечифтоперести, с дръжки, съставени от 3 — 9 елипсовидни до продълговати, на върха дълго заострени, слабо назъбени по первазите, 4—12 см дълги листчета, тъмнозелени отгоре, светлозелени отдолу, понякога слабомъхести. Цветовете са дребни, бели, ароматични, събрани в едри, щитосенникоподоони, с 6 главни клонки, изправени съцветия по върховете на стъблата и разклоненията им. След прецъфтяването увисват надолу. Чашката епетлистна. Венчето е съставено от 5 бели или бяложълтеникави сраснали листчета. Тичинките са 5, с жълти прашници. Плодникът е с 3 плодолиста, с полудолен тригнезден яйчник и с приседнали близалца. Плодчетата са черновиолетови, сочни, ягодоподобни, с по 3—4 лъскави, продъговати семенца. Месото на цлода е тъмночервено. Цъфти през май — юли, късно след разлистването, а плодчетата узряват към август — септември. Билкатадава плод изобилно почти всяка година. При разтриване между пръстите свежите листа издават неприятна миризма.
Разпространение на черен бъз
Почти в цяла Европа, Русия (Кавказ, Армения, Южен Сибир), Мала Азия. У нас се среща главно върху богати почви и с достатъчно влага покрай реките, из по-влажните редки гори, почесто в близост с населените места, покрай оградите, из градините и др. (обикновено заедно с други храсти) до 1500 м надморска височина. Старо културно дърво, отглеждано у нас нашироко, а сега подивяло. Запасите от билкатаса доста големи.
Отрязва се цялото съцветие непосредствено под мястото на разклоненията му в началото на цъфтенето или когато голямата част е в цъфтеж. Брането се извършва обязателно в бездъждовно, сухо, по възможност слънчево време. Събраният материал се поставя в кошове или кошници, като се внимава да не се мачка и тъпче. За брането на тази билка не трябва да се чака пълното разцъфтяване на всички цветчета в съцветието, защото скоро след започване на цъфтенето венчелистчетата започват да опадват.
Сушенето се извършва в добре проветряеми помещения, като отрязваните съцветия се разстилат върху рамки или постелки или се окачват на пирони, опънат тел, канапи и др. Този начин на сушене се препоръчва в краен случай, за малки количества, и то при сухо време. Доброкачествена билка в по-големи количества се получава обаче само при сушене в затоплени помещения, над фурни и други, а най-добре в сушилня при температура, не по-висока от 45°. При всички начини на сушене на тази билка трябва да бъде осигурена добра и постоянна вентилация. Сушенето продължава до момента, когато цветчетата могат да се отделят от цветните дръжки, като последните незабавно се отстраняват.
Отделянето на изсушените цветчета от цветните дръжки става механически, чрез изтърсване или изронване върху решето, след което цветчетата се прочистват от случайно попаднали примеси чрез пресяване или отвяване.
Ако е поръчано бъзовият цвят да се предава заедно с цветните дръжки, билката се изсушава докрай, т. е. докато се изсушат и дръжките.
Сушенето на слънце се препоръчва само когато са осигурени добре почистени и застлани площадки, и то само при ясно и слънчево време, след вдигането на утринната роса. При този начин на сушене съцветията често се обръщат. В никакъв случай приготвената за сушене или вече изсушената билка да не се оставя да нощува на открито, а веднага след изсушаване да се прибира в закрити и сухи помещения.
Време за бране на корените на черен бъз
Август — септември.
Начин на бране и сушене на корените на черен бъз
Те се изкопават в края на лятото или през есента след узряването на плодовете, изчистват се от надземната част, от тънки коренчета, пръст и др., след което се измиват, нарязват се на късове от 7 до 8—10 см, а по-дебел ите се разцепват надлъж. След като се отцедят, корените се разстилат в проветриви помещения върху рамки или постелки, а най-добре в сушилня при температура, не по-висока от 40°.
Начин на бране и сушене на плодчетата на черен бъз
Те се берат през август — септември. Брането се провежда при пълна зрелост, когато придобият характерно обагряне и характерен вкус. Плодните гроздове се откъсват с ръка или се отрязват с ножици.Отделените гроздове се поставят в плитки кошници или щайги, за да се избегне смачкването, и без забавяне се пренасят до мястото на преработването, където се оронват. Ако е предстоящо сушенето и на плодчетата, то се извършва за 2 — 3 дни в проветриви помещения, като се разстилат заедно с гроздовете върху рамки, постелки и други, а се доизсушават на слънце или в сушилня при температура, не по-висока от 50 — 60° и при много добра вентилация. След изсушаване плодчетата се изронват и прочистват чрез превяване и пресяване.
Начин на бране и сушене на кората на черен бъз
Кората се бели през ранна пролет при започване на сокодвижението в растението. Правят се напречни разрези върху кората на стъблата на разстояние 20 — 30 см. След това те се съединяват с 2 — 3 надлъжни разреза, при което се дава възможност кората лесно да се обели. След прочистване от случайни примеси кората се суши в проветриви помещения или в сушилня при температура, не по-висока от 40 — 45°.
Недопустими подмеси на черен бъз
При брането да не се смесва с бъзака, който е с много по-ниски, тревисти едногодишни стъбла, а прашниците на цветовете му са червеникави, а не жълти. Да не се смесва също и с червения бъз (Sambuciis racemosa L.), растящ из планинските
гори. Той се различава от черния дървовиден бъз по това, че неговите съцветия имат яйцевидна, а не щитовидна форма, цветовете му са отначало зеленикави, а после стават жълтеникавобели, а плодовете му са червени, а не черни.
Рандеман на черен бъз
От 10 кг свежи съцветия от черен дървовиден бъз се получава 1 кг сухи цветчета без дръжки, от 7 кг свежи цветчета с къси дръжки се получава 1 кг сухи цветчета с къси дръжки и от около 9 кг свежи плодчета се получава 1 кг сухи, а от 4 кг свежи корени се получава 1 кг сухи.
Съхранение на черен бъз
В сухи и проветриви помещения, без достъп на пряката слънчева светлина. Да се пазят от гризачи, които нападат билката, особено изсушените плодчета.
Химични свойства на черен бъз
Недостатъчно изучено. Цветчетата съдържат до 0,32% полутвърдо етерично масло с неуточнен състав от терпени, неуточнени глюкозиди с потогонно действие, рутиноподобния глюкозид елдрин, флавоновия глюкозид рутин, глюкозида самбунигрин, който хидролизира на синилна киселина, бензалдехид и глюкоза, кверцетин, слузни вещества, танини, смоли, захари, холин, органични киселини, ензима емулзин и други още неуточнени съставки.
Листата съдържат танини, смоли, глюкозидоподобните вещества самбуцин, 0,11% самбунигрин, дъбилни вещества, малки количества етерично масло, алдехиди, следи от алкалоиди. В свежите листа е установено съдържанието и на аскорбинова киселина (витамин С) — до 280 мг%, каротин (провитамин А), както и на валерианова киселина.
Плодчетата съдържат ябълчна и винена киселина, едно антоцианово багрило, до 0,15 мг% витамин С, каротин (провитамин А), хризантемин, самбуцинин (багрилно вещество), дъбилни вещества до 0,31%, аминокиселини, захари (глюкоза и фруктоза), горчиви вещества, смоли, багрила, целулоза 6,95%, минерални соли 0,64%, глюкозида самбуцин, при хидролизата на който се получава синилна киселина, и алкалоида кониин. Установено е също, че в зрелите плодове няма кониин и самбуцин.
Семената съдържат тлъсто масло.
Корите от стъблата съдържат етерично масло, фитостерини, един цианогенен глюкозид, който при сушенето на билката се разлага и се губи, а също и валерианова киселина и значителни количества дъбилни вещества, смоли, алкалоида самбуцин, холин, d-самбунигрин, сапонини. В неусапунената фракция (от петролов естер) в кората е определено съдържанието на алфа-амиренон, алфа-амирин, бетулин, олеинова киселина и 3-ситостерол.
В пепелта на всички органи на билкатае установено съдържанието на желязо и мед.
Нежелани реакции на черен бъз
Черния бъз е умерено токсично растение, така че е противопоказано за бременни и кърмещи жени, а лечението с бъз трябва да се извършва с повишено внимание и само по лекарско предписание.
Противопоказано е човек да използва пресни плодове, защото може да предизвика повръщане, диария и понякога силно отравяне. Свежите издънки също са токсични, а кората и корените на растението в големи дози могат да предизвикат възпаление на чревната лигавица и стомаха.
Противопоказан за хора, страдащи от възпалителни заболявания на червата, улцерозен колит.
Слабителното и диуретичното действие на бъза е противопоказано за хора, страдащи от диабет.
Съчетание с други билки на черен бъз
В съчетание на антипиретици, като бреза, метличина, червена боровинка, малина (листа, плодове), розови листенца, лайка, хвощ, женско биле, цикория.
Употреба на бисквитки
Използваме необходимите бисквитки, за да работи нашият сайт. Също така бихме искали да зададем незадължителни бисквитки, за да ни помогнат да го подобрим.
Няма да задаваме незадължителни бисквитки, освен ако не ги активирате.
Използването на този инструмент ще зададе бисквитка на вашето устройство, за да запомни вашите предпочитания.
