Бял трън при чернодробни заболявания

Silybum marianum (L.) Gaerth. (Carduus marianus L.)

Английски - Milk Thistle, Немски - Gewohnfiche Eseissbistel, Френски - Chardon-Marie, Руски - Расторопша пятнистая
Сем. Asteraceae (Compositae) - Сложноцветни

Основно действие на бял трън

Белият трън има установено холеретично, холагогно, хепатопротективно действие.

Лечебни свойства на бял трън

Съдържащият се в семената на белия трън силимарин се показва като многообещаващо лечебно средство при чернодробните заболявания. Според данни на учени още през четиридесетте години белият трън дава много добри резултати при чернодробни и жлъчни заболявания. Редица други автори също съобщават клинични наблюдения за много добър лечебен ефект на различни препарати от белия трън при чернодробно-жлъчни заболявания и особено при хронични холецистопатии. През петдесетте години учените намират, че тинктурата от дрогата има симпатиколитично и умерено хипотензивно действие. Според други тинктурата от белия трън има силно холеретично и холагогно действие. Те поръчват широкото й използване при заболявания на жлъчните пътища, като отбелязва много добрата и поносимост и че едва ли може да има противопоказания за използването й. В клиниката са получени добри резултати и при разширени вени на долните крайници.

През последните години са извършени обстойни фитохимични, експериментално-фармакологични и клинико-фармакологични изследвания с различни препарати от белия трън и особено с изолираното от него биологично активно вещество силимарин. В резултат на тези експериментални и клинични изследвания обективно е потвърдено емпирично отстояваното ефикасно терапевтично действие на тинктурата и на други препарати от плодовете на белия трън при хронични холецистопатии и при постхепатитния синдром. Експериментални изследвания, извършени върху мишки, плъхове, зайци, кучета при различни начини на приложение и в различни дозировки, показват, че емпирично приписваните на белия трън защитни свойства спрямо уврежданията на черния дроб се дължат на съдържащия се в него силимарин. Първоначално антихепатотоксичният ефект на силимарина е бил установен на основата на следните експериментални тестове: антагонистичен ефект спрямо предизвиканото с СС14 чернодробно увреждане; протективен, респективно лечебен, ефект спрямо отравяне с алфа-аманитин; антагонистичен ефект спрямо предизвиканото у плъхове след хронично хранене с тиацетамид, наподобяващо цироза чернодробно увреждане. Съответни изследвания са показали, че силимаринът няма ембриотоксично действие.

При следващи хистохимични и хистоензимологични изследвания на мишки, на които е инжектирана отровата с хепатотропно действие алфа-аманитин, се оказва, че хепатопротективното действие на силимарина се дължи главно на изолирания от него силибин. Именно той предотвратява предизвикваните от токсина промени в активността на чернодробните ензими и в съдържанието на липиди и нуклеинови киселини в черния дроб, установяват учени, изследвали действието на белия трън в края на шейсетте години. По- късно експериментално върху плъхове е показан хепатопротективният ефект на N-метилглукаминовата сол на силимарина спрямо интоксикации с фалоидин, предизвикващи тежки нарушения на мастния метаболизъм в черния дроб, както и че димерното съединение дисилибин (при равна със силибин доза) има десетократно по-голяма антифалоидинова активност.

Силимаринът потиска развитието на формалиновия перитонит и имунологично предизвикания полиартрит. Приема се, че антихепатотоксичното действие на силимарина се дължи на компетитивни взаимодействия с рецепторите за съответните токсини в хепатоцитната мембрана и на по-общо мембранотропно с протективен характер действие.

Протективният и лечебният ефект на силибина върху чернодробния паренхим се благоприятства от факта, че около 80% от приложената доза се елиминира с жлъчката.

Начин на приложение на бял трън

Семената на белия трън се прилагат като отвара: 30 г счукани семена се варят с 1/2 л вода, докато изври половината от нея; взема се по 1 супена лъжица на всеки час. Или от счуканите на прах семена от белия трън се взема по 1 чаена лъжичка 4-5 пъти на ден.

Днес екстрактите от плодовете на белия трън са основна съставка на голям брой препарати за лечение на жлъчни и чернодробни заболявания, като например препаратите Marianon (който съдържа и екстракти от змийско мляко, брош, жълт кантарион и др.) или Hepata (съдържа и екстракти от глухарче и някои други билки). Изолираното от белия трън активно вещество силимарин се съдържа в съвременния препарат в дражета легалон, който се утвърди като ефикасно средство при хронично персистиращ и хронично агресивен хепатит, чернодробна цироза, токсично-метаболитни чернодробни увреждания, като предпазващо чернодробните клетки средство при въздействието на хепатотоксични вещества.

Описание на бял трън

Белият трън е едногодишно или двегодишно тревисто растение. Стеблото е изправено, масивно, набраздено, голо или възвлакнесто, просто или слабо разклонено, 20-150 см високо. Приосновните листа на белия трън са едри, нагърчени, перести, 25-50 см дълги, голи, на дръжки; стебловите листа последователни приседнали, с бяло мрежовидно жилкуване, с жълтеникавобели бодли. Кошничките са единични, на върха на стеблото, едри (до 4 см в диаметър), обвивните листчета са в няколко кръга, по ръба бодливи, на върха с дълъг (до 5 см) бодил. Цветовете на белия трън са тръбести пурпурночервени. Плодосемката е черна, със сиви точки и хвърчилка, 15-20 мм дълга, лъскава. Белият трън цъфти от май до август.

Разпространение на бял трън

Белият трън расте по буренливи и изоставени места край селища и пътища. Разпространен е рядко в по-топлите и южни части на страната. Освен у нас, белият трън се среща се в Югозападна и Южна Европа. Билката е култивирана и натурализирана на места в Западна и Централна Европа.

Дрога на бял трън

Плодове (Semen Silybi; Fructus Cardii Mariae).

Химични свойства на бял трън

От плодовете на белия трън е изолирана флавоноидна субстанция, наречена силимарин (силибин), която представлява хепатопротективния принцип на дрогата и която е идентифицирана като 5-, 7-, 4-трихидрокси-З-метокси-флавон-З-ол (3-метил таксифолин)-3'метилхидрокверцетин. Според съвременните познания хепатопротективният принцип, съдържащ се в зрелите семена на белия трън, наречен силимарин, включва следните съединения: силибин (по-рано означаван като силимарин), дехидро-силибин, силидианин и силикристин. Освен това плодовете на белия трън съдържат един вероятно стереоизомер на силибина (изосилибин) и различни полимерни продукти на силибина. От дрогата са изолирани и други съединения, които нямат съществено значение за основното й действие - кверцитин, дехидрофлавонолът таксиболин и оптично активният дехидродикониферил алкохол.

Нежелани реакции на бял трън

Не се препоръчва при

цироза (алкохолно) чернодробно увреждане
панкреатит
остър холецистит
чернодробна недостатъчност
алергични реакции
както и астма, епилепсия, остри и хронични психични разстройства.

Съчетание с други билки на бял трън

При проблеми с жлъчката се съчетава с арника, царевична коса, глухарче, вратига, коприва.