Бял риган, действие и приложение на билката
ORIGANUM HERACLEOTICUM L.
(сем. Labiatae — Устноцветни)
Български народни наименования на бял риган
южен риган.
Употреба на белия риган като лековита билка
Като успокояващо средство за чай, за . подправка (местното население използва билката като заместител на черния пипер) в парфюмерийната промишленост и др.
Характерни особености на бял риган
Белият риган е многогодишно тревисто растение със стъбла, до 60 см високи, в горната си част разклонени, туфести, покрити с бели власинки. Листата са дребни, елипсовидни, целокрайни, тъмнозелени отгоре, с къси светли власинки отдолу, разположени на къси дръжки. Цветовете са бели, рядко розови, разположени в пазвите на едри, керемидообразно припокриващи се прицветници така, че образуват класчета, разположени като метлица.
Прицветниците са обикновено зелени. Чашката, прицветниците и листата са на гъсто покрити с жлези във вид на блестящи жълти точки. Чашката е с 13 жилки. Тя е звънеста, с 5 еднакви зъбеца, с пръстен от власинки при отвораи. Венчето е неясно двуустно, с врязана горна и триделна долна устна. Тичинките са 4, разперени. Прашниците са с почти паралелни гнезда, разделени помежду си. Цялата билка е с приятна миризма.
Лечебни свойства на бял риган
Билката бял риган има диуретично, потогонно, холеретично, обезболяващо, успокоително, хипнотично, антибактериално, отхрачващо действие.
Използва се за лечение на заболявания на храносмилателната система; възпалителни заболявания на черния дроб, бъбреците и пикочния мехур; безсъние и нервни разстройства, повишена нервна раздразнителност; настинки, бронхит, пневмония и бронхиална астма; препаратите от риган се използват при хипертония, ангина пекторис и атеросклероза; външно се използват за лечение на различни кожни заболявания (под формата на вани, лосиони и компреси), зъбобол и тонзилит (като изплакване, включително смес с други билки).
Разпространение, отглеждане и размножаване на бял риган
По скалистите и сухите храсти. Източни Родопи, Беласица, Кресненското дефиле и др.
Употребяема част на бял риган
Стръковете (Herba Origani heracleotici).
Време за бране на бял риган
Юни — август.
Начин на бране на бял риган
Отрязват се облистените цъфтящи върхари на 30 см от върха надолу, като същевременно се обират здравите листа и от неотрязаната част на стъблото.
Още при брането събраната билка се прочиства от повредени листа и случайно попаднали при брането примеси.
Начин на сушене на бял риган
Събраният свеж материал или незабавно се дестилира за получаване на етеричното масло, или се суши. Сушенето се провежда в проветриви помещения на сянка или в сушилня при температура, не по-висока от 35°.
Може да се навързва и на китки, които се окачват на пирони, опънат тел и др. в проветриви и сенчести помещения.
Готовата билка и след сушене трябва да е запазила естествения си изглед и да отговаря на описанието, дадено в Характерни особености.
Рандеман на бял риган
От 4 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.
Съхранение на бял риган
В сухи, проветриви и хладни помещения, запазени обязателно от преките слънчеви лъчи.
Съдържание на бял риган
Етерично масло (в съцветията до 1,97%), в листата — до 0,60%, в стъблата — следи). В състава на етеричното масло преобладава карвакролът (до 68%), а в по-малки количества — а-пинен, камфен, амилов алкохол, феландрен, дипентен, пара-цимол, линалоол, камфора, борнеол, борнилов ацетат и др.
От 1 дка се получава от 900 до 1200 кг свежа билка или от 5 до 8 кг етерично масло.