Бял имел, действие и приложение на билката

Бял имел, Viscum album L.

Aнглийски - Mistletoe, Pуски - Омела белая, Френски - Gui, Немски - Mistel
Сем. Loranthaceae - Имелови

Основно действие на бял имел

Хипотензивно.

Експериментални и клинични данни на бял имел

Белият имел отдавна е влязъл в лечебната медицинска практика и неговите ефекти са проучвани от много изследователи. Независимо от това обаче в литературата се срещат твърде противоречиви данни и мнения относно неговата ефективност в клинични условия. Сред тях се откриват както възторжени изказвания, така и скептични съмнения. Това показва, че и с тази билка трябва да се провеждат понататъшни изследвания, за да се направи обективна научна оценка на ефектите, които съдържащите се в нея биологично активни вещества упражняват. И все пак повечето от досегашните данни показват, че белият имел оказва влияние върху редица органи и системи.

По отношение на централната нервна система съдържащите се в него вещества упражняват потискащо влияние, предотвратяват или отслабват гърчове, инхибират сърдечно-съдовия център, намаляват централната възбудимост, измервана хронаксиметрично. Главно чрез своето депримиращо влияние върху центровете в продълговатия мозък препаратите от имел понижават кръвното налягане. За този ефект има определено значение и директното им съдоразширяващо действие в редица съдови области - долни крайници, черен дроб.

Според данни от различни източници най-голяма хипотензивна активност показва мацерат, приготвен от листа, събирани през януари от имел, растящ по върби. По отношение на сърцето е установено, че в експериментални условия тинктура от имел упражнява положителен инотропен ефект.

По-нови данни сочат, че препарати от имел оказват потискащо влияние върху клетъчното деление и синтезата на ДНК. Основното показание за приложение на различни препарати от имел е хипертоничната болест в нейните начални фази и разнообразни етиопатогенетични характеристики: хипертонична болест I и II стадий, хипертония при климактериум, хипертония след черепно-мозъчни травми. Съобщаваните резултати от целенасочено проведени клинични проучвания показват (според данните на мнозинството автори) добро повлияване в около 50% от лекуваните с екстракт или мацерат от имела, изразяващо се в намаление на кръвното налягане у част от болните, отслабване или изчезване на главоболието и подобряване на съня, възстановяване на доброто самочувствие и т.н.

Не липсват и публикации, в които се съобщава, че не е бил наблюдаван антихипертензивен ефект при лекуване на болни от хипертония с препарати от имел.

От друга страна, в съобщенията за благоприятно повлияване на хипертоници се отбелязва, че са били наблюдавани в около 50% от болните нежелани странични явления: виене на свят, загуба на апетит, лошо самочувствие.

Лечебни свойства на бял имел

Вътрешното използване на имел е ефективно за:

Възпаление на лигавицата на стомаха и червата (гастрит, ентерит, колит и др.)
Бъбречно заболяване (нефрит и др.)
Женски заболявания (матка, възпаление на яйчниците)
Заболявания на нервната система (истерия, обсесивно-компулсивно разстройство, повишена тревожност).
Външната употреба на бял имел лекува кожни заболявания: циреи, язви, псориазис; ставни заболявания: подагра, ревматизъм; рани, женски заболявания, хемороиди.

Описание на бял имел

Вечнозелен полупаразитен дребен храст, прикрепващ се по клоните на гостоприемниците, проникващ под кората в дървесината с кореноподобен хаусторий, черпещ хранителни вещества. Стеблото силно дихотомично разклонено. Листата срещуположни, тесни елиптични до лопатовидни, приседнали, тъпи, целокрайни. Цветовете двуполови, с прост жълтеникавозелен 3 - 4-делно околоцветие, по 3 (5 - 6) в разклоненията на младите клонки. Плодът кълбеста бяла (бледожълтеникава) лепкава ягода с 1 -2 (3 - 4) черни семена. Цъфти март - април.

Разпространение на бял имел

Расте върху различни родове голосеменни и покритосеменни (предимно от Розоцветните) дървесни растения, в предпланините и планините. Среща се в цяла Европа.

Дрога на бял имел

Събраните през лятото листа с клонки или само листата, изсушени при обикновена температура или в сушилня при температура, не по-висока от 45°С (Folia Visci). Билката има жълтеникавозелен цвят и слабо тръпчив вкус, без особена миризма.

Химични свойства на бял имел

Химичният състав на белия имел е сложен и все още не напълно установен. Изолиран е вискотоксин, който е смес на различни пептиди. Съдържа още холин, ацетилхолин, восъци, танини, смоли, олеанолова киселина и др.

Начин на приложение на бял имел

Във фитотерапевтичната практика имелът се употребява във форма на различни галенови препарати: инфуз, декокт, течен екстракт, мацерат, тинктура. По-долу се привеждат примерни рецепти: По 1 суп. лъжица 2 - 3 пъти дневно.

Една чаена лъжичка дрога се залива с чаша вода и се оставя да мацерира на студено в продължение на няколко дни. След това се прецежда и се пие по 1 супена лъжица 2 - 3 пъти дневно.

Нежелани реакции на бял имел

Имелът е противопоказан за бременни жени и хора с ниско кръвно налягане. Не забравяйте, че имелът е отровен, така че се придържайте към препоръчителната доза и продължителността на лечението.

Съчетание с други билки

Често имелът се предписва в съчетание с други сърдечно-съдово и невротропно действащи дроги, каквито са например глогът (Crataegus oxyacanta), ваперианата (Valeriana officinalis), полският хвощ (Equisetum arvense) и др.