Добре дошли в bilki.bg!

Моята Количка 0 бр. 0,00 лв.

Божур, действие и приложение на билката

Paeonia Peregrina Mill. (Paeonia Decora Anders)

(сем. Ranunculaceae — Лютикови)

БожурБългарски народни наименования на божур

алтъника (тур.), бижур, див божур, кена (тур.), красив божур (прев.), мужур, теснолист божур (прев.), украсен, божур (прев.), червен божур.

Народни наименования в други страни на божур

Aнглийски - peony root, Руски - пеон (пион), Немски - Pfingstrose, Френски - pivoine.

Лечебни свойства на божура

Корените са употребявани още от Хипократ като средство против епилепсия. При фармакологични изследвания на пеонина и на бензамида е установено тяхното хипотензивно действие върху котки. Установено е също, че корените в малки дози засилват тонуса на матката и чревната перисталтика. Установено е и тяхното действие против спазми, коклюш и астма и като болкоуспокояващо средство при подагра: по 1/2 чаена лъжичка стрити на прах корени се заливат с две чаени чаши вряща вода и след изстиване запарката се прецежда. Доза за 1 ден, употребява се само под ръководството и контрола на лекар. Нашата народна медицина препоръчва корените при спазми и болки в коремната област, хистерия, епилепсия, като диуретично средство, при пясък и камъни в бъбреците и др. в малки дози и също под ръководството и контрола на лекар. Венчелистчетата се употребяват в индийската народна медицина против епилепсия, а в нашата народна медицина — против подагра и ревматизъм, при спастична кашлица и др., но като се има предвид отровността на билката, трябва да се започнес малки дози и само под контрола на лекар. Да не се дава на деца.

Декоративна билка за цветни лехи и групи всред зелените площи.

Добра медоносна билка.

Характерни особености на божур

Червеният божур е многогодишна тревиста билка. Коренището е късо. От него излизат няколко стъбла и вретеновидно задебелени корени, които на места преминават в продълговато начленени грудки. Стъблата са до 60 см високи,, неразклонени, сравнително твърди, надлъжно, набраздени, догоре об листени, обикновено само с един цвят на върха. Листата са последователни, по-тъмни отгоре, по-светли отдолу, понякога (особено по жилките) с редки власинки. Горните листа са двойно и тройно наделени, а тези под цветовете прехождат в чашелистчета. Долните листа са по - едри, с дълги дръжки, дълбоко врязани или назъбени. Дяловете са 17 — 30, тесноелипсовидни, а крайните — късо широкотриъгълни. Цветовете са много едри (до 13 см в диаметър), тъмно или светлочервени до розови или оранжеви. Чашелистчетата са най - често 5, а венчелистчетата 8 — 12, несраснали, 6 — 8 см дълги, обратно яйцевидни, някои са разположени на върха и са назъбени. Тичинките са много, с червени дръжки, а прашниците са наполовина по - къси от тях. Плодолистите са обикновено 2 — 3,5 см дълги, нагъсто покрити с белезникави кадифени власинки, рядко голи. Семената са черни, лъскави, елипсовидни. Цъфти през май — юни.

Разпространение на божур

Като диворастяща билкато се среща в Южна пи Югоизточна Европа (Италия, Югославия, Албания, Румъния, особено в Гърция) и Югозападна Азия (Мала Азия). Предполага се, че билката произхожда от Балканския полуостров. У нас се среща, като диворастяща из храсталаците и разсветлените гори, поляните и др. почти из цялата страна, повече в по-ниските части (до 1000 м надморска височина).

Запасите от билката са значителни.

Билката се отглежда също и в градините като културна декоративна.

Употребяема част на божур

Корените (Radix Paeoniae), венчелистчетата (Flores Paeoniae, Flores Rosae benedictae) и семената (Semen Paeoniae).

Време за бране на божур

Корените през октомври или пред пролетта (март — април), венчелистчетата през май — юли, семената през август — септември.

bojur_2.jpgНачин на бране на божур

Слез узряването на семената корените се изкопават, изчистват се от пръстта, измиват се и се оставят да се отцедят. След това се нацепват или нарязват на филийки и се подготвят за сушене. Брането на венчелистчетата се организира, когато цветовете са напълно разцъфтели в бездъждовно, по възможност слънчево време. Материалът не трябва да се натъпква и смачква до пренасянето му до мястото на сушене. Да не се берат заръждавели или с други повреди венчелистчета. Семената се берат по време на восъчната зрелост на плодовете, преди последните да са започнали да се разпукват. След като плодовете се оставят на проветриво място да седоизсу- тиат, се изчукват или овършават, а изпадналите семена се прочистват чрез превяване и пресяване. Прочистените семена се досушават в проветриви помещения, разстлани върху брезенти, платнища и др., като често се разбъркват.

Недопустими подмеси на божур

Да не се смесва с другите срещащи се у нас видове божур (Р. tenuifolia L. —Теснолист божур, и P. mascula L.— .Розов, Самовилски божур), като берачът се придържа точно към описанието, дадено в Характерни особености. Другите два вида божури срещащи се в нашата страна, не са още достатъчно проучени.

Начин на сушене на божур

Корените се сушат в проветриви помещения или в сушилня при температура, не по-висока от 40°. Да се внимава да непрегорят. След повторна щателна проверка на събраните венчелистчета,., за да се установи дали са чисти, събраният материал се разстила за сушене на много тънък пласт върху рамки или постелки. При влажна пролет обаче, както това се случва често у нас, сушенето трябва непременно да се извърши в сушилня при температура до 50°, върху фурни или в затоплени помещения като се разстила на тънък пласт върху рамки, като отначало материалът често се разбърква, за да не се запари. Сушенето на тази билка е много деликатна работа и трябва да се извършва много внимателно, и то от билкари с голям опит колкото е възможно по-бързо.

Рандеман на божур

От 5 кг свежи корени се получава 1 кг сухи, от 7 кг свежи венчелистчета се получава 1 кг сухи, от 1,1 кг семена след доизсушаване се получава 1 кг сухи.

Описание на готовата билка божур

Изсушените венчелистчета са с червен или тъмночервен цвят. Миризмата им е слабо ароматична, а вкусът — сладникаво-тръпчив. Изсушените корени са с тъмно или светлокафяв цвят, с неприятна миризма и горчив вкус.

Съхранение на божур

В полутъмни и сухи помещения в добре приготвени опаковки. Да се има предвид, че и при най-малка влага в склада билката и особено венчелистчетата може да овлажнеят и да станат съвсем негодни за употреба.

Химически състав на божур

Корените съдържат перегринин (вероятно алкалоид), един глюкозид, малко етерично масло, ароматния лактон, пеонин, бензоена киселина, естера на бензоената киселина, който при разтваряне в амоняк преминава в бензамид. Освен това те съдържат също глутамин, аргинин, смоли, танини, глюкоза, скорбяла, органични киселини, ароматичното вещество пеонол (2-окси-4-метоксиацетофенон), на който се приписва успокояващото действие на билката. По още неуточнени данни корените съдържат също и един алкалоид, на който се приписва действие, подобно на действието на алкалоидите на моравото рогче (Secale cornatum). Съдържат още захароза, калциев оксалат  минерални соли идр. Венчелистчетата съдържат багрилното вещество пеонидин, танини, един антоцианов глюкозид, цианин и други още неуточнени съставки. Смятат се до известна степен отровни.

Семената съдържат перегринин (вероятно алкалоид), тлъсто масло, смоли, танини, багрилни вещества и други още неизследвани съставки.

Божур нежелани реакции

Да се внимава да не се предозира. Продължителния прием на билки и билкови препарати трябва да бъде обсъждан с лекуващия лекар.

Съчетание на божур с други билки

Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.

 

 

 

  1. ЧЕРВЕН БОЖУР , ЦВЯТ ВЕНЧЕЛИСТЧЕ
  1. ЧЕРВЕН БОЖУР КОРЕН - ВЪНШНО