Внимание! Поради грипната епидемия имаме забавяне в изпълнението на поръчките! Извинете ни

Моята Количка 0 бр. 0,00 лв.

Беладона, лудо биле, старо биле, отровно биле

Беладона, Atropa belladonna

Английски — Deadly nightshade, dwale, Руски — Красавка белладонна, Френски — Belladonne, Немски— Tollkirsche
Сем. Solanaceae — Картофови.



Беладона, Atropa belladonna Описание на беладона

Беладона е многогодишно тревисто растение с късо дебело коренище с месести, разклонени корени и едногодишна надземна част. Стеблото право, до 2 (3) м високо, в горната част разклонено.
Долните листа последователни, горните по два — единият голям, другият малък; всички яйцевидни, заострени, стеснени в дръжки, целокрайни. Цветовете на билката беладона са наведени, поединично или по няколко в пазвите на горните листа. Чашката почти до основата 5-делна, трайна. Венчето кафявовиолетово тръбесто, в горния край разширено. Плодът лъскава кълбеста сочна черновиолетова ягода с многобройни семена. Цъфти май — септември.

Разпространение на беладона

Расте из горски сечища и разредени букови гори, на влажни и богати почви, в предпланините и планините. Разпространено във всички планини на България, но най-често в Стара планина, Средна гора и Родопите. Среща се в Южна, Средна и Западна Европа.

Дрога на беладона

Листа (Folia Belladonnae) и корени (Radix Belladonnae).

Състав на беладона

Цялото растение съдържа тропанови алкалоиди, до 1,3 % в корените й 1,2% в листата, главно атропин, придружен от малко хиосциамин, скополамин, апоатропин и др. Съдържа още кумарини (ескулетин, скополетин, умбелиферон).

Основно действие на беладона

Билката беладона има спазмолитично,  мидриатично   /разширяващо зеницата/ действия.

Експериментални и клинични данни на беладона

Действието на беладоната и специално на нейния основен алкалоид — атропина, е основно проучено експериментално и клинично. В малки дози тя блокира парасимпатиковите ефекти, намалява секрецията на слюнчените, стомашните и потните жлези, успокоява перисталтиката на червата, разширява зениците и парализира акомодацията, ускорява сърдечната дейност.Оттук изхожда и спазмолитичният и болкоуспокояващ ефект при язвената болест на стомаха и дванадесетопръстника, при жлъчни, бъбречни и чревни колики, упорита спастична кашлица, обилно слюнкотечение, нощно изпотяване при туберкулозни, в очната практика като мидриатик. Приложеното от народния лечител Иван Раев лечение на Паркинсоновата болест с корени от беладона е общопризнато като „българско лечение", проучено е клинично и фармакологично и има редица предимства пред лечението с чист атропин. Рецидивите са редки и ако настъпят, лечението Може да се повтори, почти не се усеща сухота в устата, болният понася много по-големи дози атропин, отколкото при прилагане на чист атропин, не се наблюдават странични токсични явления, често срещани при чистото атропиново лечение. За времето си (преди създаването на съвременните по-ефикасни антипаркинсонови лекарства) Раевото лечение на Паркинсоновата болест е успех в лечебната медицина.

Беладона, лечение, BelladonnaНачин на приложение на беладона

Беладоната е силно отровно растение! В съвремен¬ната терапия се използува главно тинктурата при различни спастични състояния, самостоятелно или в различни комбинации.
Българското лечение на Паркинсоновата болест по Иван Раев се провежда така:
Рецепта № 1 — корени от беладона.
Рецепта № 2 — въглищен прах. 
Рецепта № 3 — хапчета от мускатово орехче и брашно.
Рецепта № 4 — ситно нарязано коренище акорус.
Корените и въглищният прах (№ 1 и № 2) се варят в продължение на 10 мин с бяло вино в отношение 1:100, отварата се приема по 1 чаена лъжичка 3 пъти на ден на празен стомах в продължение на 3 дни, след което всеки ден дозата се увеличава с 1 чаена лъжичка до 10 чаени лъжички на денонощие. След всеки прием се взема по 1 хапче от № 3 и от време на време се дъвчат късчета от коренчетата (№ 4) (По Йорданов, Д., П. Николов, А. Бойчинов. Фитотерапия. С., Мед. и физк., 1973).
Хомеопатичните приложения на беладоната включват: менингит, възпаления на сливиците (ангина), на дихателните органи, на урогениталния тракт, кожата, ставите и на стомашно-чревния тракт, когато възпаленията са придружени с повишена температура (треска).
Коренът се използва за лечение на оплаквания от черния дроб и жлъчния мехур, аритмия, сърдечна недостатъчност, нервни сърдечни болки, подобни на колики болки в стомашно-чревния тракт и жлъчните канали.
В билковата медицина, тинктурите се използват като силен релаксант и се предписват главно за облекчаване на чревни колики и болки от пептична язва. Пластирите се използват за лечение на подагра, язва и други невро-вегетативни състояния, както и астма.

Беладона нежелани реакции

Противопоказания!
Дозата за лечение е много близо до смъртоносната и затова трябва да се използва само под строг лекарски надзор.Тя може да бъде фатална, особено при деца.

Съчетание с други билки на беладона

 Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт

  1. ЛУДО БИЛЕ , КОРЕН БЕЛАДОННА