Арниката е позната като лечебна билка още от XI век
Сега се употребява като нервоуспокоително, в акушеро-гинекологичната практика, като възбуждащо сърдечната и нервната дейност и жлъчегонно средство. Използва се при кръвоизливи на матката след раждане, както и при сърдечна слабост. Рецепта: 10 г ситно нарязани цветове от арника се заливат с 200 г вряща вода, запарката се оставя да стои 30 минути, прецежда се и се пие по 1 супена лъжица 3 пъти на ден под контрола на лекаря. Външно — същата запарка — за компреси при контузии и рани, като кръвоспиращо средство при кръвотечение от носа и др. Внимание!!! В по-големи дози арниката е отровна.
Характерни особености на арника монтана
Арниката е многогодишно тревисто растение. Коренището е късо, цилиндрично, отвън червеникавокафяво, с няколко глави, с множество тънки коренчета, излизащи от долната му страна. През първата година се развиват сама розетните листа. Те са едри, 6—8 на брой, срещуположни, продълговати, тъпи, с 5—7 изпъкнали отдолу жилки, тъмнозелени, с къси дръжки, Стъблото на арниката се развива през втората година. То е 70—80 см високо, изправено, просто или с няколко срещуположни разклонения, окосмено. Стъблените листа са от 2 до 4, срещуположни, продълговати до ланцетни, полуобхващащи стъблото, приседнали, целокрайни, отгоре окосмени, отдолу светлозелени, голи, с 5—7 жилки. Листата в горната част на стъблото са по-дребни, с 3 жилки, а най-горните — още по- дребни, с 1 жилка. Цветовете са едри. Периферните цветове са жълто-оранжеви, а вътрешните — жълти, събрани в сравнително едри кошнички, които са разположени поединично на върха на стъблото и разклоненията му. Плодът на арниката е цилиндричен, с хвърчилка. Цялото растение е със своеобразна приятна миризма.
Разпространение на арника монтана
Арниката е разпространета в планините на Испания, Франция, Унгария, Трансилвания и западния дял от европейската част на Русия. У нас диворастящият вид не се среща. Култивира се в редица страни. Поради голямото приложение на цветните главички като суровина за получаване на важни лекарствени средства икономически ефективно е внедряването на растението и в нашата страна.
Арника лечебни свойства - за какво се използва арника?
Тинктурата от арника се използва като кръвоспиращо средство за следродилни кръвоизливи и кървене, свързано с възпалителни заболявания. Използва се вътрешно за различни патологични състояния, атеросклероза, миокардит, сърдечни покрития, хипертония, ангина пекторис, вътрешно кървене, външно за лосиони за синини, ожулвания, натъртвания, малки рани, фурункули, трофични язви, изгаряния, измръзване.
Тинктура от арника се използва и външно под формата на лосиони за натъртвания, разредени преди употреба с вода в съотношение 1: 5 или 1: 10, за да се избегне дразнещо действие. Отварата от цветя на арника се използва за изплакване на устата с възпаление на венците, пародонтоза, стоматит.
В народната дерматология широко се използва арника. Вътрешно се използва при псориазис, еритема нодозум и други инфекциозно-алергични заболявания с преобладаващо възпалително увреждане на кръвоносните съдове на кожата и подкожната тъкан; външно с витилиго, наранявания с кръвоизливи, костни фрактури и др. Отвара арника се използва за измиване с разширени вени, червен вятър, мазна и пореста кожа, както и против пърхот и прекомерна секреция на косата, стимулиране на растеж, плешивост и др.
Отглеждане на арника монтана
Арниката се развива добре на структурна, чиста от плевели и добре обработена почва. Могат за целта да се използуват горските влажни ливади и високите равнини. Не понася застояване на влагата. Размножава се чрез семена, които се засяват подзимно.
Употребяема част на арника монтана
От билката арника се изпозлват цветните кошнички (Flores Arnicae).
Време за бранена арника монтана
Билката арника се бере от юни до август.
Начин на бране на арника монтана
Берат се цветните кошнички на арниката в периода на пълното им разцъфтяване, като се отрязват без дръжки или с много малка част от тях (до 1 см). Брането се провежда в недъждовно, по възможност слънчево време, след като билката е изсъхнало от росата. Още при брането се налага внимателното прочистване от примеси, дръжчици и др. Недопустими подмеси. Да не се смесва с невена (Calendula offici¬nalis L.) и дивия слънчоглед (Doronicum), на които плодосемките са без хвърчилка.
Начин на сушене на арника монтана
Арниката се суши се без забавяне след брането на сянка, като се разстила на тънък пласт, а най-добре в сушилня при температура 40—50°. Сушене на слънце не се допуска. Веднага след сушенето билката се преглежда още веднъж и ако се открият главички, повредени от насекоми, незабавно се изхвърлят.
Рандеман на арника монтана
От 5 кг свежи цветни главички на арника се получава 1 кг сухи.
Описание на готовата билка арника монтана
Изсушените цветни главички от арниката са със слаб аромат и остър, горчив вкус. Разтрити на прах, предизвикват кихане.
Качествени изисквания на арника монтана
Допуска се влага не повече от 13%; изронени части, преминаващи през сито с отвори 2 мм, не повече от 5%; странични примеси: органични не повече от 2%, минерални не повече от 1%.
Съхранениена арника монтана
В сухи, проветриви и тъмни помещения, като от време на време билката се проверява да не е нападната от насекоми.
Съдържаниена арника монтана
Още недостатъчно изучено. Установено е съдържание на етерично масло (с миризма на маслото от лайката, 0,04—0,14%), в състава, на което влизат азулен и сесквитерпени и смес от два тритер- пендиола (наричани по-рано арницин). В цветовете е установено съдържанието и на холин, бетаин, смоли, каротиноиди, органични киселини (фумарова, ябълчна и млечна), фруктоза, захароза, инулин, декстроза и дъбилни вещества.
Арника монтана нежелани реакции
Устанвоени са стомашни болки при хора, използвали арника, особено когато са я приемали във висока доза. Понякога се срещат симптоми като гадене и повръщане.
Съчетание с други билки
При натъртвания и синини арниката се съчетава успешно с див кестен, арника, розмарин, мента, ментол и камфор, екстракт от коноп, сибирска ела.
