Чесън, чеснов лук, действие и приложение на билката

Allium sativum L.

Aнглийски- Garlic, Pуски-Лук чеснок, чеснок, Френски- Ail commun, Немски –Knoblauch.
Сем. Liliaceae- Кремови

Основно действие на билка чесън, чеснов лук

За профилактика и лечение на атеросклерозата, като помощно средство при лечението на хипертоничната болест, при инфекциозни ентероколити.

Експериментални и клинични данни на билка чесън, чеснов лук

Чесънът е широко застъпенa лечебнa билка срещу голям брой заболявания в народната медицина на всички народи. Експерименталните и клиничните изследвания на по-ранни автори потвърждават повечето от приписваните от народната медицина лечебни свойства на чесъна. По-новите изследвания на чесъна се отнасят предимно до неговото антиатероматозно и противоинфекциозно действие.

Експериментално български учени още през 1950 г установяват, че чесънът пречи на развитието на високостепенна експериментална хиперхолестеринемия при третираните с чесън зайци, поставени на атерогенна диета, атероматозните плаки в аортата са по-слабо изразени; получени от чесън препарати понижават кръвното налягане. Хипотензивното действие на чесъна се потвърждава и клинично през 1965 отново от екипът учени работил и през 1950 г. В клиничен експеримент установяват, че пресният чеснов сок, както и еквивалентното количество от екстрахираното с етер етерично масло упражняват статистично достоверно предпазно действие срещу предизвикано, чрез консумирането на голямо количество (100 г дневно) масло повишаване на серумния холестерол и плазмения фибриноген, срещу скъсяването на времето на кръвосъсирване и намаляването на фибринолитичната активност. Тези ефекти на чесъна са по-силни в сравнение с наблюдаваните същи ефекти на лука.

Друго важно действие на чесъна е неговото силно изразено антимикробно действие. След изследванията през 1928 до 1948 на руски учени, с които се доказва, че чесънът е "едно от най-богатите на фитонциди растения, от чесъна се изолират алицинът— вещества с антибиотична природа. През 1948 българският учен Попов установява силно бактерицидно действие на чесъна спрямо холерния вибрион. Сок от чесън и обикновен воден извлек от чесън се характеризират със силно антимикробно действие спрямо голям брой чревни патогенни микроорганизми (дизентерийни, тифни, патогенни коли, ентерококи), а също така срещу златистия стафилокок и алфахемолитични стрептококи Редица други автори също привеждат убедителни данни за антиинфекциозното действие на чесъна и на препарати, получени от чесън.

В малки количества чесънът засилва чревната моторика, а в големи потиска чревния тонус и перисталтиката.

Отдавна известното противоглистно действие на чесъна се потвърждава експериментално и клинично.  Както в опити върху животни, така и при хора, застрашени или вече засегнати от оловна интоксикация, се установява, че чесънът е ефикасно средство за профилактика и лечение на хроничната оловна интоксикация.

Експериментално и клинично доказаното многостранно лечебно и профилактично действие на чесъна, както и богатият опит при използването на чесъна в народната медицина са причина в много страни да се произвеждат голям брой лечебни препарати само от чесън или от чесън в комбинация с други лечебни растения.

Самият чесън се използва за профилактика и лечение на атеросклерозата, при хипертонична болест (като помощно средство към съвременната медикаментна терапия или в периодите, когато временно не се провежда медикаментно лечение), при инфекциозни чревни заболявания, както и при иронични гнойни бронхити и бронхиектазии (голяма част от активните летливи съставки на чесъна с антимикробно действие се излъчват от белите дробове). Чесънът се използва и като апетитовъзбуждащо, карминативно и регулиращо чревната моторика средство. Добри резултати се получават с чесън при някои болни с колити, ентерити, метеоризъм, чревна атония. Чесънът, като унищожава патогенните микроорганизми, същевременно способства за развитието на полезната чревна флора. Чрез своето стимулиращо стомащната и жлъчната секреция действие чесънът подобрява храносмилането.

Описание на билка чесън, чеснов лук

Многогодишно тревисто растение. Луковицата яйцевидна, съставена от 7- 30 дребни луковички (скилиди), покрити с бели, розови или виолетови люспи. Стеблото изправено до 50 см високо, кухо, до половината обвито от продълговати листни влагалища. Листата линейни до 1 см широки, плоски, от средата подвити под тъп ъгъл. Цветовете малобройни в кълбест сенник на върха на стеблото, примесени с дребни луковички. Околоцветните листчета 6, продълговати, бледолилави или белезникави. Плодът кълбесто тристенна кутийка. Семената черни, триръбести. Цъфти юни - август.

Разпространение на билка чесън, чеснов лук

Отглежда се широко из цялата страна като зеленчуково растение. Културен вид, произхожда от Средна Азия.

Дрога на билка чесън, чеснов лук

Луковици (Bulbus Allii sativi).

Съдържание на билка чесън, чеснов лук

Чесънът съдържа етерично масло (0,10 до 0,36%) с главни съставки диалилдисулфид (60%); диалилтрисулфид (20%), диалилтетрасулфид (10%), алилпропилдисулфид (6%). От съдържащия се в чесъна алиин (алилцистеинсулфоксид) при екстрахиране под действието на ензима алииназа се получава съединението със силна антимикробна активност алицин. Алицинът е водно-разтворим и главно на него се дължи специфичната миризма на чесъна. Други съставки на чесъна: скардинин (тиоглюкозид), витамини А, С и от групата В, ензими, следи от йод и полизахариди от инулицов тип.

Начин на приложение на билка чесън, чеснов лук

Най-обикновеният начин за приложение на чесъна е, като се консумира на вечеря по 1/2 до една главичка изчистени скилидки (най-добре с кисело мляко). Широко приложение намира домашно приготвената тинктура от чесън, която се получава по следния начин: 250 г (1/4 кг) луковици от чесън се обелват, накълцват се ситно и се накисват в продължение на 14 дни в 1 литър ракия при температура 30°С. Шишето, в което се накисва чесънът, се запушва добре, запушалката се залива с восък (за да не пропуска въздух) и се държи на слънце или близко до печка. Неколкократно през деня шишето се разклаща. След 14 дни съдържанието на шишето се прецежда през марля. Така приготвената тинктура може да се съхранява в продължение на една година.

При епидемии от грип, дизентерия, чревни инфекциозни заболявания се вземат преди всяко ядене по 10 - 15 капки от тинктурата.

При заболяване от гореизброените болести се вземат допълнително още по 20 капки в предобедните и следобедните часове. Тази тинктура се препоръчва и при бронхити. При бронхити и простудни заболявания се препоръчва счукан чесън, смесен с разреден мед, от така приготвената смес се взема по 1 чаена лъжичка всеки 1—2 часа. Освен като тинктура при атеросклероза, високо кръвно налягане, бронхити и бронхиектази, чесънът може да се прилага и по следния начин: обелените и счукани скилидки от една глава чесън се размесват с една водна чаша кисело мляко, оставят се да престоят една нощ и на следния ден се консумират на 2- 3 пъти.

Като глистогонно средство, чесънът се използва под формата на клизми: 10 г обелени скилидки се счукват към тях постепенно се прибавя при постоянно разбъркване 100 г вряща вода или прясно мляко и след изстиване се прецеждат. С получената течност се правят клизми.

За профилактика срещу грип счукана скилидка от чесън с тампонче памук се поставя в носа.