Всяко зло за добро

Извадка от книгата на Маги Тисеран - "Ароматерапия"

Никой от нас не би искал да го хване грип или да изкара цял ден в повръщане - аз лично никога не съм си пожелавала съзнателно да се разболея, но често едно остро заболяване се явява „предрешена благословия". Например, когато пишех последната си книга и работех до късно през нощта, свикнах с кафето. Докато се опитвах да се откажа от него, разбрах, че най-доброто, което мога да направя, е поне да го сведа до една чаша на ден. Колкото и упорито да се опитвах, не можех да пропусна дори една сутрин, без да си сваря кафе. Но ме хвана грипът и кафето беше последното нещо, което исках да пия. Увеличих приема на минерална вода, тъй като непрекъснато се чувствах жадна. Дори след като оздравях, продължих да пия много вода и повече не изпитвах желание за кафе. Неотдавна изпих чаша кафе, за да проверя дали ще ми е приятен вкусът му, но констатирах, че вече не ми е приятен и ароматът му.

Ние сме създания на навика - това всъщност е добра новина за фирмите, които работят с кафе, но не и за нас, тъй като човек трудно може да се отърве от този навик. Едва ли има по-добър период за скъсване с лошите навици като пушенето, пиенето на кафе и алкохол от дните, когато тялото ни се бори да отхвърли някоя болест. Все повече ми се струва, че болест и здраве съответстват на „ин" и „ян" - в лошото винаги има и добро, а в доброто - лошо. Ако можем да погледнем по-позитивно на болестта, от която боледуваме в даден момент, това ще ни даде възможност да контролираме по-добре здравето си след оздравяването.