ХРОНИЧНИ ХЕПАТИТИ
Голяма част от заболелите от остър вирусен хепатит показват и след приключване на болничното лечение редица отклонения в клиничните и лабораторните показатели. Оздравителният процес не приключва с изчезване на жълтеницата — реконвалесцентният период продължава от няколко седмици до няколко месеца след това. Част от болните (4—8%) развиват следхепатитни състояния: постхепатитен синдром, хроничен хепатит, чернодробна цироза и др.
|
|
ПОСТХЕПАТИТЕН СИНДРОМ
След преминаване на жълтеницата голяма част от болните продължават да се оплакват от обща слабост, лесна уморяемост, тежест в дясното подребрие, която се усилва след физически усилия и след тлъсти храни, психическа лабилност със склонност към депресия. Не се установяват никакви обективни промени, нито отклонение във функционалните проби. След 1—2 години тези оплаквания при повече от болните изчезват.
Диагнозата постхепатитен синдром трябва да се поставя след задълбочено изследване на болния за изключване хронично органично заболяване на черния дроб, което се постига чрез чернодробна биопсия и хистологично изследване на получения материал.
Лечение. Основното в лечението на постхепатитния синдром е спазването на правилен хигиеннодиетичен режим. Необходимо е да се избягват физическа и психическа преумора, да се осигури прием на лесно усвоима, богата на витамини храна с ниско съдържание на мазнини, да не се приема алкохол. Полезно е приемането на леко алкални минерални води (Горна баня, Хисар, и др.).
ХРОНИЧНИ ХЕПАТИТИ
Хроничен персистиращ хепатит
Етиология и патогенеза на хроничен персистиращ хепатит
Най - честа причина за хроничния персистиращ хепатит е вирусът на хепатит В. Хроничен персистиращ хепатит може да възникне и вследствие хронична злоупотреба с алкохол, хронични заболявания — туберкулоза, ревматизъм, малария, язвена болест, хроничен колит, злоупотреба с лекарства — туберкулостатици, транквилизатори, антиконвулсивни и синтетични противоконстипационни средства и др., хроничен неспецифичен реактивен хепатит.
Клинична картина на хроничен персистиращ хепатит
Хроничният персистиращ хепатит няма характерна клинична картина. Найчестите оплаквания са: лесно заморяване, намален апетит, гадене, повръщане, болки в епигастриума. Често има изразен неврастенен синдром. Протичането има вълнообразен ход. Оплакванията се засилват след физическо и психическо напрежение, нарушения на режима на труд и хранене, злоупотреба с алкохол. При около половината от болните се установява умерено увеличен черен дроб с гладка повърхност. Хистологично се намират хронична възпалителна инфилтрация в перипорталните пространства, незначителна или липсваща фиброза и дистрофични промени в хепатоцитите.
|
|
Лечение на хроничен персистиращ хепатит
В повечето случаи хроничният персистиращ хепатит не изисква специално лечение. При хроничния персистиращ хепатит също са валидни хи гиеннодиетичните мероприятия, препоръчани при постхепатитния синдром.
Хроничен активен хепатит
Хроничният активен хепатит има потежки клинични прояви и хистоморфологични промени (до некротични промени в чернодробното делче) от хроничния персистиращ хепатит и има подчертана склонност към преход в чер нодробна цироза.
Етиология на хроничен активен хепатит
При почти всички болни с хроничен активен хепатит се установяват различните. антигени или антитела спрямо вируса на хепатит В, което говори за персистиране на вируса в чернодробната тъкан. При малка част от болните се обсъжда възможността за възникване на „първичен хроничен хепатит". Честотата на хроничния активен хепатит е повисока сред жени, отколкото сред мъже, найчесто се наблюдава във възраст над 45 години.
Клинична картина на хроничен активен хепатит
Болните се оплакват от лесно заморяване, тежест в епигастралната област и дясното подребрие, липса на апетит, непонасяне на тлъсти храни, потъмняване на урината и светли изпражнения. Понякога има кожен сърбеж, ставни болки, гадене, повръщане коликообразни болки в корема. Физикално се намират увеличен и болезнен черен дроб, увеличена слезка, отслабване на тегло, в периода на екзацербация се появява жълтеница. В единични случаи, могат да се развият съдови звезди или палмарна еритема. Появата на отоци и асцит говорят за вероятен преход в чернодробна цироза. От биохи мичните показатели патологични са бромсулфалеиновият тест, серумните транс аминази и протеинограмата. В зависимост от стадия се установява и хипер билирубинемия. Хроничният агресивен хепатит протича със стадии на изостряне и ремисия. В началото ремисиите са продължителни, след това започват да се скъсяват и заболяването преминава в чернодробна цироза. Диагнозата се осигурява с чернодробна биопсия с хистологично изследване.
Лечение на хроничен активен хепатит
При хроничния активен хепатит в периодите на екзацербация болният се поставя на легло, назначава се лека недразнеща диета с ограничаване на мазнините, с витамини. Медикаментното лечение се провежда с хепатсшро тективни средства, глюкокортикоидни препарати, съчетани с имунодепресанти.
БИЛКИ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРЕДИМНО ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО НА ХРОНИЧНИ ХЕПАТИТИ:
Loading...