Змийско мляко
Змийско мляко
(брадавично цвете)
Chelidonium majus L.
Aнглийски — Greater Calandine, Pуски — Чистотель большой, Френски — Eclaire, herbe aux verrues, Hемски — Shollkraut, Warzenkraut
Сем. Papaveraceae — Макови
Основно действие. Билката змийско мляко има жлъчкогонно, спазмолитично /премахващо спазмите на гладката мускулатура/ и болкоуспокояващо действие. Билката се използва за лечение на жълтеница, жлъчнокаменна болест, гастрит, колит и др., като има спазмолитично, болкоуспокояващо и противовъзпалително действие. Змийското мляко се прилага и при бъбречни заболявания (поради своя диуретичен ефект), при лошо храносмилане, високо артериално налягане.
Експериментални и клинични данни. Тези въздействия на змийското мляко се определят от значителното съдържание на алкалоиди в надземната част на билката (от 1,9 до 4,14%). Приема се, че бройката на тези алкалоиди не е по-малка от 15. Спазмолитичната активност на змийското мляко се дължи на действието на основния алкалоид на билката — хелидонина, който проявява спазмолитична активност, по-силна от тази на папаверина. Едновременно със спазмолитичното си действие хелидонинът оказва и успокояващ централната нервна система ефект (слабо проявено морфиноподобно действие), в резултат на което се изявява и второто основно действие на змийското мляко — неговата болкоуспокояваща и седативна активност. Под влияние на хелидонина се проявява наистина известно болкоуспокояващо (обезболяващо) въздействие, което обаче преминава в наркоза при увеличаване на дозата.
Един друг съдържащ се в змийското мляко алкалоид — хомохелидонинът, се характеризира и с местноанестезиращи свойства, но не намира практическо оползотворяване, тъй като при по-големи дози оказва конвулсивно действие. Интерес представляват проучванията върху съдържащия се в змийското мляко алкалоид сангвинарин, който има изразена антихолинестеразна активност, резултат на която е в състояние при самостоятелно прилагане да усили моторната дейност на храносмилателния канал и да предизвика усилена саливация /слюнкоотделяне/.
През последните години е установено, че в коренището на билката се съдържа още един алкалоид — берберин, който съгласно по-нови проучвания има холеретична активност/ увеличаващи образуването и изтичането на жлъчен сок/. Алкалоидът протапин пък от своя страна повишава тонуса на маточната мускулатура.
Твърде отдавна народната медицина прилага извлеци от змийското мляко при най-разнообразни заболявания. Така например пресният сок от надземната част на билката се препоръчва като много добро средство за външно третиране на брадавици (вероятно вирусостатичен ефект), мазоли и пигментни петна, при туберкулоза на кожата, както и за ускоряване зарастването на трудно заздравяващи рани.
Българската народна медицина препоръчва прилагането на отвара от змийско мляко като диуретично средство за лечение на асцита, придружаващ чернодробната цироза.
От алкалоидите на змийското мляко практическо приложение намира хелидонинът под формата на хлороводородната му сол. В някои страни на Европа този алкалоид се прилага в детската практика като болкоуспокояващо средство на мястото на опиевите алкалоиди. Хелидонинът също така намира приложение и като мощно спазмолитично средство вместо папаверина при болки на храносмилателния тракт от спастичен характер.
Нежелани ефекти. Алкалоидите на змийското мляко се характеризират с токсични въздействия и това налага съблюдаването на внимание при използуването на билката. Описани са случаи на интоксикации при самоуверено и неумело използуване на змийско мляко.
Начин на приложение. Една супена лъжица от билката змийско мляко се залива с 500 мл вряща вода и се оставя да се извлича в продължение на един час. Така полученият извлек се прецежда и се дозира по една ракиена чашка 3—4 пъти дневно .
Описание. Змийското мляко е многогодишно тревисто растение с гъст оранжев млечен сок, с многоглаво отвън кафяво, отвътре жълто коренище. Стеблото 30—50 (100) см високо, изправено или полегнало, в горната част разклонено. Приосновните листа на удължени влакнести дръжки; сгебловите почти. приседнали, всички нечифтоперести. Съцветията прости сенниковидни. Венчелистчетата 4, яркожълти, широко яйцевидни. Плодът линейно цилиндрична едногнездна многосеменна кутийка, разпукваща се от основата към върха на две половини. Семената масленозелени до черни, с мрежовидна повърхност. Цъфти април — юли.
Разпространение. Змийското мляко расте по влажни сенчести каменливи и храсталачни места, из разредени гори, сред развалини, край селища, градини и изоставени места. Разпространено почти из цялата страна (липсва по Черноморското крайбрежие, Струмската долина и Тунджанската равнина), от низините докъм 1500 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.
Билка. В билколечението се използва надземната част във време на цъфтеж (Herba Chelidonii).
Съдържание. Цялото растение съдържа алкалоиди (0,9—1,9%)— хелидонин, хелеритрин, протопин, спартеин и др.; метиламин, тирамин, хелидонова киселина.
Loading...